1 Q uando fu deciso che noi salpassimo per l’Italia, Paolo con altri prigionieri furono consegnati a un centurione, di nome Giulio, della coorte Augusta.

И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

2 S aliti sopra una nave di Adramitto, che doveva toccare i porti della costa d’Asia, salpammo, avendo con noi Aristarco, un Macedone di Tessalonica.

И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

3 I l giorno seguente arrivammo a Sidone; e Giulio, usando benevolenza verso Paolo, gli permise di andare dai suoi amici per ricevere le loro cure.

На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.

4 P oi, partiti di là, navigammo al riparo di Cipro, perché i venti erano contrari.

И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

5 E , attraversato il mare di Cilicia e di Panfilia, arrivammo a Mira di Licia.

И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския <град> Мира.

6 I l centurione, trovata qui una nave alessandrina che faceva vela per l’Italia, ci fece salire su quella.

Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.

7 N avigando per molti giorni lentamente, giungemmo a fatica, per l’impedimento del vento, di fronte a Cnido. Poi veleggiammo sotto Creta, al largo di Salmone;

И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу <нос> Салмон.

8 e , costeggiandola con difficoltà, giungemmo a un luogo detto Beiporti, vicino al quale era la città di Lasea.

И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.

9 I ntanto era trascorso molto tempo e la navigazione si era fatta pericolosa, poiché anche il giorno del digiuno era passato. Paolo allora li ammonì dicendo:

Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

10 « Uomini, vedo che la navigazione si farà pericolosa con grave danno, non solo del carico e della nave, ma anche delle nostre persone».

Господа, виждам, че плуването ще бъде <придружено> с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11 I l centurione però aveva più fiducia nel pilota e nel padrone della nave che non nelle parole di Paolo.

Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

12 E , siccome quel porto non era adatto a svernare, la maggioranza fu del parere di partire di là per cercare di arrivare a Fenice, un porto di Creta esposto a sud-ovest e a nord-ovest, e di passarvi l’inverno.

И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и <там> да презимуват.

13 I ntanto si era alzato un leggero scirocco e, credendo di poter attuare il loro proposito, levarono le ancore e si misero a costeggiare l’isola di Creta più da vicino. La tempesta

И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.

14 M a poco dopo si scatenò giù dall’isola un vento impetuoso, chiamato Euroaquilone;

Но след малко, спусна се от <острова> бурен вятър, наречен евраквилон,

15 l a nave fu trascinata via e, non potendo resistere al vento, la lasciammo andare ed eravamo portati alla deriva.

и когато корабът бе настигнат <от вятъра>, и поради него не можеше да устои, оставихме се <на вълните> да ни носят.

16 P assati rapidamente sotto un’isoletta chiamata Clauda, a stento potemmo impadronirci della scialuppa.

И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

17 D opo averla issata a bordo, utilizzavano dei mezzi di rinforzo, cingendo la nave di sotto; e, temendo di finire incagliati nelle Sirti, calarono l’àncora galleggiante, e si andava così alla deriva.

и когато я издигнаха, употребяваха< всякакви> средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18 S iccome eravamo sbattuti violentemente dalla tempesta, il giorno dopo cominciarono a gettare il carico.

И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят <товара>.

19 I l terzo giorno, con le loro proprie mani, buttarono in mare l’attrezzatura della nave.

И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.

20 G ià da molti giorni non si vedevano né sole né stelle, e sopra di noi infuriava una forte tempesta, sicché ogni speranza di scampare era ormai persa.

И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21 D opo che furono rimasti per lungo tempo senza mangiare, Paolo si alzò in mezzo a loro e disse: «Uomini, bisognava darmi ascolto e non partire da Creta, per evitare questo pericolo e questa perdita.

А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.

22 O ra però vi esorto a stare di buon animo, perché non vi sarà perdita della vita per nessuno di voi ma solo della nave.

Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но <само> корабът;

23 P oiché un angelo del Dio al quale appartengo, e che io servo, mi è apparso questa notte,

защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:

24 d icendo: “Paolo, non temere; bisogna che tu compaia davanti a Cesare, ed ecco, Dio ti ha dato tutti quelli che navigano con te”.

Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

25 P erciò, uomini, state di buon animo, perché ho fede in Dio che avverrà come mi è stato detto.

Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

26 D ovremo però essere gettati sopra un’isola».

Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27 E la quattordicesima notte da che eravamo portati qua e là per l’Adriatico, verso la mezzanotte, i marinai sospettavano di essere vicini a terra;

А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото <море>, около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

28 e , calato lo scandaglio, trovarono venti braccia; poi, passati un po’ oltre e scandagliato di nuovo, trovarono quindici braccia.

И като измериха дълбочината, намериха, <че е> двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, <че е> петнадесет разтега.

29 T emendo allora di urtare contro gli scogli, gettarono da poppa quattro ancore, aspettando con ansia che si facesse giorno.

Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

30 M a siccome i marinai cercavano di fuggire dalla nave, e già stavano calando la scialuppa in mare con il pretesto di voler gettare le ancore da prua,

И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

31 P aolo disse al centurione e ai soldati: «Se costoro non rimangono sulla nave, voi non potete scampare».

Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

32 A llora i soldati tagliarono le funi della scialuppa e la lasciarono cadere.

Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи <от морето>.

33 F inché non si fece giorno, Paolo esortava tutti a prendere cibo, dicendo: «Oggi sono quattordici giorni che state aspettando, sempre digiuni, senza prendere nulla.

А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

34 P erciò vi esorto a prendere cibo, perché questo contribuirà alla vostra salvezza; e neppure un capello del vostro capo perirà ».

Затуй ви моля да похапнете, защото това ще <помогне> за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

35 D etto questo, prese del pane e rese grazie a Dio in presenza di tutti; poi lo spezzò e cominciò a mangiare.

И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.

36 E tutti, incoraggiati, presero anch’essi del cibo.

От това всички се ободриха, та ядоха и те.

37 S ulla nave eravamo duecentosettantasei persone in tutto.

И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38 E , dopo essersi saziati, alleggerirono la nave, gettando il frumento in mare. Il naufragio

И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

39 Q uando fu giorno non riuscivano a riconoscere il paese; ma scorsero un’insenatura con spiaggia e decisero, se possibile, di spingervi la nave.

И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с <песъчлив> бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

40 S taccate le ancore, le lasciarono andare in mare; sciolsero al tempo stesso i legami dei timoni e, alzata la vela maestra al vento, si diressero verso la spiaggia.

И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

41 M a essendo incappati in un luogo che aveva il mare dai due lati, vi fecero arenare la nave; e mentre la prua, incagliata, rimaneva immobile, la poppa si sfasciava per la violenza {delle onde}.

Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора <на вълните>.

42 I l parere dei soldati era di uccidere i prigionieri perché nessuno fuggisse a nuoto.

И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

43 M a il centurione, volendo salvare Paolo, li distolse da quel proposito e ordinò che per primi si gettassero in mare quelli che sapevano nuotare, per giungere a terra,

Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

44 e poi gli altri, chi sopra tavole e chi su rottami della nave. E così avvenne che tutti giunsero salvi a terra.

и останалите <да се спасяват>, кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.