1 U na buona reputazione vale più dell’olio profumato, e il giorno della morte è meglio del giorno della nascita.

<Добро> име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта <повече> от деня на раждането.

2 È meglio andare in una casa in lutto, che andare in una casa in festa; poiché là è la fine di ogni uomo, e colui che vive vi porrà mente.

По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

3 L a tristezza vale più del riso; poiché quando il viso è afflitto, il cuore diventa migliore.

По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 I l cuore del saggio è nella casa del pianto; ma il cuore degli stolti è nella casa della gioia.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 V ale più udire la riprensione del saggio, che udire la canzone degli stolti.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

6 I nfatti quale è lo scoppiettio dei pruni sotto una pentola, tale è il riso dello stolto. Anche questo è vanità.

Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 C erto l’oppressione rende insensato il saggio, e il dono fa perdere il senno.

Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

8 V ale più la fine di una cosa, che il suo principio; e lo spirito paziente vale più dello spirito altero.

По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

9 N on ti affrettare a irritarti nello spirito tuo, perché l’irritazione riposa in seno agli stolti.

Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

10 N on dire: «Come mai i giorni di prima erano migliori di questi?», poiché non è da saggio domandarsi questo.

Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 L a saggezza è buona quanto un’eredità, e anche di più, per quelli che vedono il sole.

Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12 I nfatti la saggezza offre un riparo, come l’offre il denaro; ma l’eccellenza della scienza sta in questo, che la saggezza fa vivere quelli che la possiedono.

Защото, <не само че> мъдростта е защита <както> и парите <са> защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13 C onsidera l’opera di Dio; chi potrà raddrizzare ciò che egli ha reso curvo?

Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 N el giorno della prosperità godi del bene, e nel giorno dell’avversità rifletti. Dio ha fatto l’uno come l’altro, affinché l’uomo non scopra nulla di ciò che sarà dopo di lui.

Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15 H o visto tutto questo nei giorni della mia vanità. C’è un tale giusto che perisce per la sua giustizia, e c’è un tale empio che prolunga la sua vita con la sua malvagità.

Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

16 N on essere troppo giusto e non farti troppo saggio; perché vorresti rovinarti?

Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

17 N on essere troppo empio e non essere stolto; perché dovresti morire prima del tempo?

Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

18 È bene che tu ti attenga fermamente a questo, e che non allontani la mano da quello; chi teme Dio infatti evita tutte queste cose.

Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.

19 L a saggezza dà al saggio più forza che non facciano dieci capi in una città.

Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

20 C erto, non c’è sulla terra nessun uomo giusto che faccia il bene e non pecchi mai.

Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

21 N on porre dunque mente a tutte le parole che si dicono, per non sentirti maledire dal tuo servo;

И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 p oiché il tuo cuore sa che spesso anche tu hai maledetto altri. La saggezza non si trova quaggiù

Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

23 I o ho esaminato tutto questo con saggezza. Ho detto: «Voglio acquistare saggezza», ma la saggezza è rimasta lontano da me.

Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но <мъдростта> се отдалечи от мене.

24 U na cosa che è tanto lontana e tanto profonda chi potrà trovarla?

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

25 I o mi sono applicato in cuor mio a riflettere, a investigare, a cercare la saggezza e il perché delle cose, e a riconoscere che l’empietà è una follia e la stoltezza una pazzia.

Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

26 H o trovato una cosa più amara della morte: la donna tutta tranelli, il cui cuore non è altro che reti e le cui mani sono catene; chi è gradito a Dio le sfugge, ma il peccatore rimane preso da lei.

И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

27 « Ecco, questo ho trovato», dice l’Ecclesiaste, «dopo aver esaminato le cose una ad una per afferrarne la ragione;

Виж, това намерих, казва проповедникът, <Като изпитвах> нещата едно по едно, за да намеря причината;

28 e cco quello che io cerco ancora, senza averlo trovato: un uomo fra mille l’ho trovato, ma una donna fra tutte non l’ho trovata.

(И душата ми още го изследва, но не съм <го> намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} <жени> не намерих.

29 Q uesto soltanto ho trovato: che Dio ha fatto l’uomo retto, ma gli uomini hanno cercato molti sotterfugi».

Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.