1 E s mejor gozar de buena fama que gozar de un buen perfume. Es mejor el día en que se muere que el día en que se nace.

<Добро> име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта <повече> от деня на раждането.

2 E s mejor asistir a un funeral que presentarse en un banquete, pues nuestra vida termina con la muerte y los que vivimos debemos recordarlo.

По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

3 E s mejor estar triste que estar alegre; un rostro triste le viene bien al corazón.

По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 L os sabios tienen presente la muerte; los necios sólo piensan en divertirse.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 E s mejor oír la reprensión de los sabios que oír las alabanzas de los necios.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

6 E spinos que crepitan bajo una olla en el fuego: ¡así resuenan las carcajadas de los necios! ¡Y también esto es vanidad!

Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 C iertamente la opresión aturde al sabio, y el soborno corrompe el corazón.

Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

8 E s mejor terminar un negocio que comenzarlo. Es mejor ser humilde que ser arrogante.

По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

9 N o dejes que el enojo te haga perder la cabeza. Sólo en el pecho de los necios halla lugar el enojo.

Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

10 N unca preguntes por qué todo tiempo pasado fue mejor. Esa pregunta no refleja nada de sabiduría.

Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 B uena es la ciencia con herencia, y provechosa para los que ven el sol.

Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12 B uen escudo son la ciencia y las riquezas, pero la sabiduría es más provechosa porque da vida a quienes la tienen.

Защото, <не само че> мъдростта е защита <както> и парите <са> защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13 M ira y admira las obras de Dios: ¿quién podría enderezar lo que él ha torcido?

Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 C uando te llegue un buen día, disfruta de él; y cuando te llegue un mal día, piensa que Dios es el autor de uno y de otro, y que los mortales nunca sabremos lo que vendrá después.

Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15 T odo esto lo he visto durante mi vana vida: Hay gente honrada que muere por ser honrada, y hay gente malvada que por su maldad alarga su vida.

Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

16 N o hay que ser demasiado honrado, ni ser tampoco demasiado sabio; ¿por qué habríamos de hacernos daño?

Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

17 N o hagas mucho mal, ni seas insensato; ¿para qué morir antes de tiempo?

Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

18 B ien está que tomes esto, sin soltar aquello; si temes a Dios, te irá bien en todo.

Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.

19 L a sabiduría da al sabio más fuerza que diez hombres fuertes a una ciudad.

Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

20 N o hay en la tierra nadie tan justo que siempre haga el bien y nunca peque.

Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

21 N o permitas que tu corazón se fije en todo lo que se dice. Así no oirás a tu siervo cuando hable mal de ti.

И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 A unque en lo íntimo sabes que, muchas veces, también tú has hablado mal de otros.

Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

23 P or medio de la sabiduría, todo esto lo puse a prueba, y me dije: «Voy a ser sabio.» ¡Pero la sabiduría se apartó de mí!

Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но <мъдростта> се отдалечи от мене.

24 L o que antes fue, está muy distante; y lo que está muy profundo, ¿quién puede encontrarlo?

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

25 D irigí entonces mi atención hacia el conocimiento, el estudio y la investigación de la sabiduría y el razonamiento, para conocer la maldad de la insensatez y el desvarío del error,

Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

26 y me encontré con que la mujer cuyo corazón es un lazo y una red, y cuyas manos son ligaduras, es más amarga que la muerte. El que agrada a Dios se libra de ella, pero el pecador se vuelve su prisionero.

И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

27 T ales han sido mis hallazgos, al ponderar las cosas una por una para hallarles su razón de ser. —Palabras del Predicador.

Виж, това намерих, казва проповедникът, <Като изпитвах> нещата едно по едно, за да намеря причината;

28 S in embargo, todavía no he encontrado lo que ando buscando. Entre mil hombres ya he encontrado uno, pero entre todas las mujeres todavía no he hallado una sola.

(И душата ми още го изследва, но не съм <го> намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} <жени> не намерих.

29 L o único que he encontrado es que Dios hizo perfecto al género humano, pero éste se ha buscado demasiados problemas.

Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.