1 E n mi angustia, clamé al Señor, y el Señor me respondió.

(По слав. 119). Песен на възкачванията. В бедствието си извиках към Господа; И Той ме послуша.

2 ¡ Líbrame, Señor, de los mentirosos, de la gente de lengua embustera!

Господи, избави душата ми от лъжливи устни. И от измамлив език

3 T ú, lengua mentirosa, ¿qué ganas con engañar a todos?

Какво Ти дава или какво Ти притуря Измамливият език? -

4 ¡ Serás asaeteado con agudas flechas, ardientes como el fuego de retama!

Изострените стрели на силен мъж, С въглища от смрика.

5 ¡ Ay de mí! ¡Soy un extranjero en Mesec! ¡Habito entre las tiendas de Cedar!

Горко ми, защото странствувам в Мосох, Живея в Кидарските шатри!

6 ¡ Ya he convivido mucho tiempo con los que no pueden vivir en paz!

Дълго време живя душата ми С ония, които мразят мир.

7 A unque soy un hombre de paz, cuando les hablo, me declaran la guerra.

Аз <съм> за мир; но когато говоря, Те са за бой.