1 Y Job le respondió:

Тогава Иов в отговор рече:

2 « ¡Ya he escuchado esto muchas veces! ¡Valiente consuelo me resultan sus palabras!

Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

3 ¿ No tienen fin sus palabras huecas? ¿Qué los lleva a no dejar de hablar?

Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

4 S i ustedes estuvieran en mi lugar, ¡también yo les hablaría del mismo modo! Les lanzaría fuertes acusaciones, y me burlaría de ustedes y les haría muecas.

И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

5 P ero si yo estuviera en su lugar, les daría ánimo y con palabras de consuelo mitigaría su dolor.

<Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.

6 » Si hablo, mi sufrimiento aumenta; si guardo silencio, el dolor no me abandona.

Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

7 T ú, Dios mío, has acabado con mis fuerzas; ¡me has dejado completamente abandonado!

Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 T estigo de ello es mi piel reseca; mi rostro lleno de arrugas delata mi dolor.

Набръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

9 T ú, Dios mío, me persigues con encono; como fiera, rechinas los dientes contra mí. ¡Me clavas la mirada, como un enemigo!

Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 » Mis enemigos se ponen de acuerdo, y hablan contra mí y me dan de bofetadas; todos a una me humillan y me golpean.

Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

11 T ú, Dios mío, me has abandonado; ¡me has dejado caer en manos de gente malvada!

Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 Y o era un hombre de bien, y me arruinaste; me tomaste por el cuello y me sacudiste; ¡me pusiste como blanco de tus ataques!

Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

13 T us arqueros me rodearon, y sin compasión me horadaron los riñones, y la hiel se derramó por el suelo.

Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

14 T ú, Dios mío, me heriste una y otra vez; me atacaste con la saña de un guerrero.

Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

15 C ubrí con ropa áspera mi cuerpo, y humillado me postré hasta el suelo.

Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

16 T engo la cara hinchada de tanto llorar, y en mis ojos pueden verse grandes ojeras,

Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 a un cuando no he cometido actos violentos y a Dios dirijo oraciones sinceras.

Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

18 » ¡Tierra, no te bebas mi sangre! ¡No dejes impune mi dolor!

О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.

19 P ongo por testigo al que habita en los cielos; el que está en las alturas es mi defensor.

Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

20 S i mis amigos disputan contra mí, yo espero que Dios escuche mi llanto.

Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,

21 ¡ Cómo quisiera yo discutir con Dios, como lo hacemos con nuestros semejantes!

Дано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

22 P ero tengo contados los días, y voy camino al sepulcro, del cual no volveré.

Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.