1 P or lo tanto, dejemos a un lado las enseñanzas elementales acerca de Cristo, y avancemos hacia la perfección. No volvamos a cuestiones básicas, tales como el arrepentirnos de las acciones que nos llevan a la muerte, o la fe en Dios,

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

2 o las enseñanzas acerca del bautismo, o la imposición de manos, o la resurrección de los muertos y el juicio eterno.

учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

3 T odo esto lo haremos, si Dios nos lo permite.

И това ще сторим, ако Бог позволи.

4 N o es posible que los que alguna vez fueron iluminados y saborearon el don celestial, y tuvieron parte en el Espíritu Santo,

Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

5 y saborearon además la buena palabra de Dios y los poderes del mundo venidero,

и са вкусили, колко е добро Божието слово, <още са вкусили> и от великите дела, <които въвеждат> бъдещия век,

6 p ero volvieron a caer, vuelvan también a ser renovados para arrepentimiento. ¡Eso sería volver a crucificar al Hijo de Dios para ellos mismos, y exponerlo a la vergüenza pública!

а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

7 C uando la tierra absorbe la lluvia que le cae con frecuencia, y produce plantas útiles para quienes la cultivan, recibe la bendición de Dios;

Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

8 p ero cuando produce espinos y abrojos, no vale nada; poco le falta para ser maldecida, y acaba por ser quemada.

но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

9 Q ueridos hermanos, aunque hablamos así, con respecto a ustedes estamos convencidos de cosas mejores, que tienen que ver con la salvación.

Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, <нещо>, което води към спасението.

10 P orque Dios es justo, y no olvidará el trabajo de ustedes y el amor que han mostrado hacia él mediante el servicio a los santos, como hasta ahora lo hacen.

Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11 P ero deseamos que cada uno de ustedes muestre el mismo entusiasmo hasta el fin, para la plena realización de su esperanza

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

12 y para que no se hagan perezosos, sino que sigan el ejemplo de quienes por medio de la fe y la paciencia heredan las promesas.

да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните <благословения>.

13 C uando Dios hizo la promesa a Abrahán, juró por sí mismo, porque no había nadie superior a él por quien jurar,

Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

14 y dijo: «Ciertamente te bendeciré con abundancia y multiplicaré tu descendencia».

"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

15 Y Abrahán esperó con paciencia, y recibió lo que Dios le había prometido.

И така, <Авраам>, като устоя, получи обещаното.

16 C uando alguien jura, lo hace por alguien superior a sí mismo. De esa manera confirma lo que ha dicho y pone fin a toda discusión.

Защото <както>, човеците се кълнат в някого по-голям <от тях>, и клетвата, <дадена> в потвърждение <на думата>, туря край на всеки спор между тях,

17 P or eso Dios, queriendo demostrar claramente a los herederos de la promesa que sus propósitos no cambian, les hizo un juramento,

<така> и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 p ara que por estas dos cosas que no cambian, y en las que Dios no puede mentir, tengamos un sólido consuelo los que buscamos refugio y nos aferramos a la esperanza que se nos ha propuesto.

така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19 E sta esperanza mantiene nuestra alma firme y segura, como un ancla, y penetra hasta detrás del velo,

която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

20 d onde Jesús, nuestro precursor, entró por nosotros y llegó a ser sumo sacerdote para siempre, según el orden de Melquisedec.

гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.