1 P elo que deixando os rudimentos da doutrina de Cristo, prossigamos até a perfeição, não lançando de novo o fundamento de arrependimento de obras mortas e de fé em Deus,

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

2 e o ensino sobre batismos e imposição de mãos, e sobre ressurreição de mortos e juízo eterno.

учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

3 E isso faremos, se Deus o permitir.

И това ще сторим, ако Бог позволи.

4 P orque é impossível que os que uma vez foram iluminados, e provaram o dom celestial, e se fizeram participantes do Espírito Santo,

Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

5 e provaram a boa palavra de Deus, e os poderes do mundo vindouro,

и са вкусили, колко е добро Божието слово, <още са вкусили> и от великите дела, <които въвеждат> бъдещия век,

6 e depois caíram, sejam outra vez renovados para arrependimento; visto que, quanto a eles, estão crucificando de novo o Filho de Deus, e o expondo ao vitupério.

а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

7 P ois a terra que embebe a chuva, que cai muitas vezes sobre ela, e produz erva proveitosa para aqueles por quem é lavrada, recebe a bênção da parte de Deus;

Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

8 m as se produz espinhos e abrolhos, é rejeitada, e perto está da maldição; o seu fim é ser queimada.

но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

9 M as de vós, ó amados, esperamos coisas melhores, e que acompanham a salvação, ainda que assim falamos.

Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, <нещо>, което води към спасението.

10 P orque Deus não é injusto, para se esquecer da vossa obra, e do amor que para com o seu nome mostrastes, porquanto servistes aos santos, e ainda os servis.

Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11 E desejamos que cada um de vós mostre o mesmo zelo até o fim, para completa certeza da esperança;

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

12 p ara que não vos torneis indolentes, mas sejais imitadores dos que pela fé e paciência herdam as promessas.

да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните <благословения>.

13 P orque, quando Deus fez a promessa a Abraão, visto que não tinha outro maior por quem jurar, jurou por si mesmo,

Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

14 d izendo: Certamente te abençoarei, e grandemente te multiplicarei.

"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

15 E assim, tendo Abraão esperado com paciência, alcançou a promessa.

И така, <Авраам>, като устоя, получи обещаното.

16 P ois os homens juram por quem é maior do que eles, e o juramento para confirmação é, para eles, o fim de toda contenda.

Защото <както>, човеците се кълнат в някого по-голям <от тях>, и клетвата, <дадена> в потвърждение <на думата>, туря край на всеки спор между тях,

17 a ssim que, querendo Deus mostrar mais abundantemente aos herdeiros da promessa a imutabilidade do seu conselho, se interpôs com juramento;

<така> и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 p ara que por duas coisas imutáveis, nas quais é impossivel que Deus minta, tenhamos poderosa consolação, nós, os que nos refugiamos em lançar mão da esperança proposta;

така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19 a qual temos como âncora da alma, segura e firme, e que penetra até o interior do véu;

която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

20 a onde Jesus, como precursor, entrou por nós, feito sacerdote para sempre, segundo a ordem de Melquisedeque.

гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.