1 ل ِهَذا لِنَترُكْ وَراءَنا التَّعالِيْمَ الابْتِدائِيَّةَ عَنِ المَسِيْحِ، وَلْنَتَقَدَّمْ عَلَى طَرِيْقِ الكَمالِ، فَلا حاجَةَ بِنا إلَى الحَدِيثِ ثانِيَةً عَنِ التَّوبَةِ عَنِ الأعمالِ الَّتِي تُؤَدِّي إلَى المَوتِ وَعَنِ الإيمانِ بِاللهِ.

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

2 و َتَعلِيْمِ المَعمُودِيّاتِ، وَوَضْعِ الأيدِي، وَقِيامَةِ الأمواتِ، وَالدَّيْنُونَةِ الأبَدِيَّةِ.

учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

3 و َسَنَتَقَدَّمُ بِالفِعلِ بِإذْنِ اللهِ.

И това ще сторим, ако Бог позволи.

4 ف َالَّذِيْنَ استَنارُوا يُوماً، وَاختَبَرُوا المَوهِبَةَ السَّماوِيَّةَ، وَصارتْ لَهُمْ شَرَكَةٌ فِي الرُّوحِ القُدُسِ،

Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

5 و َذاقُوا كَلِمَةَ اللهِ وَاختَبَرُوا قُوّاتِ العَصْرِ الآتِي،

и са вкусили, колко е добро Божието слово, <още са вкусили> и от великите дела, <които въвеждат> бъдещия век,

6 ث ُمَّ ارْتَدُّوا، لا يُمكِنُ أنْ تُجَدِّدَهُمْ ثانِيَةً وَتَرُدَّهُمْ إلَى التَّوبَةِ، لِأنَّهُمْ بِذَلِكَ يَصلِبُونَ ابنَ اللهِ ثانِيَةً لِضَرَرِهِمْ، وَيُعَرِّضُونَهُ لِلعارِ عَلَى المَلِأ.

а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

7 ف َحِيْنَ تَشرَبُ الأرْضُ المَطَرَ الَّذِي يَسقُطُ عَلَيْها وَتُعطِي مَحصُولاً نافِعاً لِلَّذِيْنَ يَفلَحُونَها، فَإنَّ اللهَ يُبارِكُها.

Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

8 أ مّا إذا أنبَتَتْ شَوكاً وَحَسَكاً فَلا قِيْمَةَ لَها، وَسَيَلْعَنُها اللهُ، وَتكونُ النّارُ مَصيرَها!

но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

9 ل َكِنَّنا أيُّها الأحِبّاء نَتَوَقَّعُ مِنكَمْ أُمُوراً أفضَلَ مِنْ جِهَةِ خَلاصِكُمْ.

Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, <нещо>, което води към спасението.

10 ف َاللهُ لَيْسَ ظالِماً حَتَّى يَنسَى جُهُودَكُمْ، وَالمَحَبَّةَ الَّتِي أظهَرْتُمُوها لَهُ بِما خَدَمْتُمْ وَتَخدِمُونَ شَعبَهُ المُقَدَّسَ.

Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11 ل َكِنْ ما نَتَمَنّاهُ هُوَ أنْ يُظهِرَ كُلُّ واحِدٍ مِنكُمْ هَذا الاجتِهادَ نَفْسَهُ حَتَّى النِّهايَةِ، لِكَي يَتَحَقَّقُ الرَّجاءُ.

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

12 ل ا نُرِيْدُكُمْ أنْ تَكُونُوا كَسالَى، بَلْ نُرِيْدُكُمْ أنْ تَقتَدُوا بِالَّذِيْنَ يَرِثُونَ وُعُودَ اللهِ بِالإيمانِ وَالمُثابِرَةِ.

да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните <благословения>.

13 ل َمّا قَطَعَ اللهُ وَعداً لإبراهِيْمَ أقْسَمَ بِنَفسِهِ، إذْ لَيْسَ هُناكَ مَنْ هُوَ أعظَمُ مِنْهُ فَيُقسِمَ بِهِ.

Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

14 ق الَ اللهُ لإبْراهيمَ: «سَأُبارِكُكَ بِكُلِّ بَرَكَةٍ. وَسَأُعطِيْكَ نَسلاً كَثِيراً جِدّاً.»

"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

15 و َإذِ انتَظَرَ إبراهِيْمُ بِصَبْرٍ، نالَ ما وَعَدَهُ بِهِ اللهُ.

И така, <Авраам>, като устоя, получи обещаното.

16 ف َالنّاسُ يُقسِمُونَ بِمَنْ هُوَ أعظَمُ مِنهُمْ. وَالقَسَمُ يُثَبِّتُ ما يَقُولُونَهُ مُنهِياً كُلَّ جَدَلٍ.

Защото <както>, човеците се кълнат в някого по-голям <от тях>, и клетвата, <дадена> в потвърждение <на думата>, туря край на всеки спор между тях,

17 ل ِذَلِكَ عِنْدَما أرادَ اللهُ أنْ يُوضِحَ لِكُلِّ وَرَثَةِ الوَعدِ أنَّ نَواياهُ لا تَتَغَيَّرُ أبَداً، ثَبَّتَ وَعْدَهُ بِقَسَمٍ.

<така> и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 ا ستَخدَمَ اللهُ أمرَيْنِ لا يَتَغَيَّرانِ وَلا يُمكِنُ أنْ يُكذَبَ فِيْهِما، وَهُما وَعدُهُ وَقَسَمُهُ. وَذَلِكَ لِكَيْ يُشَجِّعَنا، نَحنُ الَّذِيْنَ أسرَعْنا إلَى التَّمَسُّكِ بِالرَّجاءِ المُقَدَّمِ لَنا.

така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19 و َهَذا الرَّجاءُ مِرساةٌ ثابِتَةٌ وَآمِنَةٌ لِحَياتِنا، يَصِلُ بِنا إلَى خَلفِ السِّتارَةِ، إلَى مَقدِسِ اللهِ الدّاخِلِيِّ،

която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

20 ح َيثُ دَخَلَ يَسُوعُ مِنْ أجلِنا كَرائِدٍ لَنا. وَقَدْ صارَ رَئِيْسَ كَهَنَةٍ إلَى الأبَدِ عَلَى رُتْبَةِ مَلْكِيصادَقَ.

гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.