1 و َيلٌ لِلَّذِينَ يَسُنُّونَ قَوانِينَ ظالِمَةً، وَيَكتُبُونَ أحكاماً مُستَبِدَّةً،

Горко на тия, които постановяват неправедни постановления, И на писачите, които пишат извратеност,

2 م ِنْ أجلِ إبعادِ العَدلِ عَنِ الضُّعَفاءِ، وَحِرمانِ مَساكِينِ شَعبِي مِنَ الإنصافِ. وَذَلِكَ لِكَي يَسرِقُوا وَيَنهَبُوا الأرامِلَ وَالأيتامَ.

За да лишат сиромасите от правосъдието, И да отнемат правото на сиромасите от людете Ми, Така щото вдовиците да им станат корист, И те да съблекат сирачетата!

3 م اذا سَتَفعَلُونَ فِي يَومِ العِقابِ، وَفِي الضِّيقِ الَّذِي سَيَأتِي مِنْ بَعِيدٍ؟ إلَى مَنْ سَتَهرُبُونَ لِلعَونِ؟ وَأينَ سَتَترُكُونَ ثَروَتَكُمْ؟

И какво ще направите в деня, когато ще бъдете наказани {Еврейски: Денят на посещението.}, И в опустошението, което ще дойде от далеч? Към кого ще прибягват за помощ? И где ще оставите славата си?

4 ل َنْ يَبقَى شَيءٌ سِوَى الرُّكُوعِ كَالأسرَى وَالسُّقُوطِ فِي مَكانِ القَتلَى. وَمَعَ هَذا كُلِّهِ، لَمْ يَتَراجَعْ غَضَبُ اللهِ، وَما زالَتْ يَدُهُ مَرفُوعَةً لِلعِقابِ. عقابُ اللهِ لِكبرِياءِ أشُّور

<Нищо не им остава>, освен да се наведат между пленниците, И да паднат под убитите. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

5 ه ا إنَّ شَعبَ أشُّورَ هُمُ عَصا غَضَبِي، وَفِي يَدِهِمْ هَراوَةُ سَخَطِي.

Горко на асириеца, жезъла на гнева Ми, Тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание!

6 س َأُرسِلُهُمْ عَلَى أُمَّةٍ شِرِّيرَةٍ، وَسَآمُرُهُمْ بِمُحارَبَةِ شَعبٍ أغضَبَنِي، لِيَنهَبُوهُمْ وَيَدُوسُوهُمْ كَطِينِ الشَّوارِعِ.

Ще го изпратя против един нечестив народ, И ще му дам заръчка против людете, на които се гневя, За да вземе користи и да улови плячка, И да ги стъпче като калта по пътищата.

7 ل َكِنَّ شَعبَ أشُّورَ لا يَفهَمُ أنَّهُ أداةٌ فِي يَدِي، وَلا يُفَكِرُّ بِذَلِكَ. إنَّما يُفَكِّرُ بِالتَّدمِيرِ، وَبِإفناءِ أُمَمٍ كَثِيرَةٍ.

Обаче не му е намерението <да направи> така, Нито мисли така сърцето му; Но в сърцето му е Да съсипе и да изтреби не малко народи.

8 ل أنَّ مَلَكَ أشُورَ يَقُولُ: «كُلُّ قادَتِي مُلُوكٌ.

Защото казва: Всичките Ми князе не са ли царе?

9 أ لَيسَتْ مَدِينَةُ كَلْنُو مِثلَ مَدِينَةِ كَرْكَمِيشَ؟ ألَيسَتْ مَدِينَةُ حَماةَ مِثلَ مَدِينَةِ أرْفادَ؟ ألَيسَتْ مَدِينَةُ السّامِرَةِ مِثلَ مَدِينَةِ دِمَشقَ؟

Халне не е ли както Кархамис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск?

10 ف َكَما سَيطَرْتُ عَلَى مَمالِكَ فِيها أوثانٌ وَأصنامٌ أكثَرَ مِنْ تِلكَ الَّتِي فِي القُدْسِ وَالسّامِرَةِ،

Както ръката ми е стигнала царствата на идолите, Чиито изваяни идоли бяха по-много от ерусалимските и самарийските,

11 ف َإنِّي سَأفعَلُ بِالقُدْسِ وَأوثانِها كَما فَعَلْتُ بِالسّامِرَةِ وَأصنامِها.»

Не ще ли направя на Ерусалим и на неговите кумири, Както направих на Самария и на нейните идоли?

12 و َعِندَما يُنهِي الرَّبُّ عَمَلَهُ ضِدَّ جَبَلِ صِهْيَوْنَ وَمَدينَةِ القُدْسِ، سَيُعاقِبُ مَلِكَ أشُّورَ المُتَعَجرِفَ عَلَى كِبرِيائِهِ وَغَطرَسَتِهِ.

Затова, когато свърши Господ цялото Си дело Над хълма Сион и над Ерусалим, Ще накажа, <дума Той>, плода на надменното сърце на асирийския цар, И славенето на надигнатите му погледи.

13 ل أنَّ مَلِكَ أشُّورَ يَقُولُ: «عَمِلْتُ هَذا بِقُوَّتِي وَحِكمَتِي لأنِّي فَهِيمٌ. هَزَمتُ الشُّعُوبَ وَأخَذْتُ ثَروَتَهُمْ، وَنَطَحْتُ ساكِنِيها كَثَورٍ قَوِيٍّ.

Защото той казва: Със силата на своята ръка извърших това, И с мъдростта си, понеже съм разумен; И преместих границите на народите, Разграбих съкровищата им, И като силен свалих седящите <на високо;>

14 و َجَدْتُ ثَروَةَ الشُّعُوبِ كَعُشٍّ، فَجَمَعْتُ بِيَدِي كُلَّ الأرْضِ كَما يُجمَعُ البَيضُ المَترُوكُ. وَلَمْ يَكُنْ هُناكَ مَنْ يُرَفرِفُ بِجَناحَيهِ، أوْ يَفتَحُ فَمَهُ، لِيَحمِيَ العُشَّ مِنِّي.» سَيطَرَةُ اللهِ عَلَى أشُّور

И ръката ми намери, като гнездо, богатството на племената; И както събира някой оставени яйца, така аз събрах целия свят. И никой не поклати крило, не отвори уста, нито цвърти.

15 ه َلْ تَتَكّبَّرُ الفَأسُ عَلَى مَنْ يَرفَعُهُا؟ أمْ هَلْ يَتَعَظَّمُ المِنشارُ عَلَى مَنْ يَستَخدِمُهُ؟ كَما لَو أنَّ قَصَبَةً تَرفَعُ حامِلَها! أوْ أنَّ عَصاً تُمسِكُ بِإنسانٍ! هَكَذا تَدَّعِي أشُّورُ أنَّها أقوَى مِنَ اللهِ!

Дали ще се похвали секирата против този, който сече с нея? Ще се големее ли трионът против този, който го движи? - Като че ли жезълът би поклатил тия, които го дигат. <Или> тоягата би подигнала <този, който> не е дърво!

16 ل ِذَلِكَ سَيَجعَلُ الرَّبُّ الإلَهُ القَدِيرُ جُنُودَ مَلِكِ أشُّورَ السِّمانَ هَزِيلِينَ. وَسَيَحرِقُ مَجدَ أشُّورَ كَما تُحرِقُ النّارُ الحَطَبَ.

Затова Господ, Господ на Силите, Ще прати на тлъстите му мършавост, И под славата му ще се запали пожар, Като пожар от огън.

17 و َسَيُصبِحُ نُورُ إسْرائِيلَ ناراً، وَقُدُّوسُهُ لَهِيباً، وَسَيُحرِقُ وَيَلتَهِمُ أشواكَ أشُّورَ وَشُجَيراتِها فِي يَومٍ واحِدٍ.

Светлината на Израиля ще бъде за огън, И Светият Негов за пламък; И ще изгори и пояде тръните му И глоговете му в един ден;

18 ث ُمَّ سَيُخَرِّبُ اللهُ بَهاءَ غاباتِها وَبَساتِينِها مِنْ أوَّلِها إلَى آخِرِها، فَتَكُونَ أشُّورُ كَالمَرِيضِ المُنهارِ.

Ще погуби и славата на леса му и на плодовитото му поле, И душа и тяло; И ще бъде както, когато изнемощее болен

19 و َبَقِيَّةُ الأشجارِ القائِمَةِ سَتَكُونُ قَلِيلَةً جِدّاً بِحَيثُ يَستَطِيعُ طِفلٌ أنْ يَعُدَّها.

А останалите дървета от леса му ще са малко, <До толкоз> щото да може дете да ги запише.

20 ف ِي ذَلِكَ الوَقتِ، لا يَعُودُ الباقُونَ فِي إسْرائِيلَ، وَالنّاجُونَ مِنْ بَيتِ يَعقُوبَ، يَتَّكِلُونَ عَلَى ضارِبِيهِمْ، بَلْ سَيَتَّكِلُونَ عَلَى اللهِ قُدُّوسِ إسْرائِيلَ.

И в оня ден останалите от Израиля и избавените от Якововия дом Няма вече да се облягат на този, който ги порази, Но ще се облягат с истина на Господа, Светия Израилев.

21 و َالبَقِيَّةُ النّاجِيَةُ مِنْ بَيتِ يَعقُوبَ سَيَعُودُونَ إلَى اللهِ الجَبّارِ.

Останалото, останалото от Якова, Ще се обърне към могъщия Бог,

22 ح َتَّى لَوْ كانَ بَنُو إسرائِيلَ بِعَدَدِ رِمالِ البَحرِ، فَلَنْ يَخلُصَ مِنهُمْ إلّا عَدَدٌ قَلِيلٌ. فَقَدْ صَدَرَ حُكْمُ الدَمارِ، ثُمَّ سَيَفِيضُ البِرُّ.

Защото, ако и да са людете ти Израилю, като морския пясък, <Само> остатък от тях ще се върне; Взето е решение за погубление, препълнено с <Божията> правда.

23 ل أنَّ الرَّبَّ الإلَهَ القَدِيرَ سَيَجلِبُ دَماراً كامِلاً عَلَى الأرْضِ كَما قَرَّرَ.

Защото Господ Бог на Силите ще извърши, Според решението, погубление всред цялата страна.

24 ل ِذَلِكَ هَذا هُوَ ما قالَهُ الرَّبُّ الإلَهُ القَدِيرُ: «يا شَعبِيَ السّاكِنَ فِي صِهْيَوْنَ، لا تَخافُوا مِنْ أشُّورَ. فَقَدْ يَضرِبُكِ بِعَصاً، وَقَدْ يَرفَعُ عَلَيكِ سِلاحاً لِيُعاقِبَكِ كَما فَعَلَتْ مِصرُ.

Затова така казва Господ Бог на Силите: Люде Мои, които живеете в Сион, Да се не боите от асириеца, Ако и да ви удари с жезъл, И дигне тоягата си против вас Според както <я издигна> Египет;

25 ل َكِنْ بَعدَ فَترَةٍ قَصِيرَةٍ سَيَنتَهِي غَضَبِي عَلَيكِ، وَسَيَكتَفِي سَخَطِي بِالدَّمارِ الَّذِي جَلَبْتُهُ عِقاباً لَكُمْ.»

Защото още твърде малко, и негодуването Ми ще престане, И гневът <ще се обърне> за тяхна погибел;

26 و َسَيَرفَعُ اللهُ القَدِيرُ سَوطاً ضَدَّ أشُّورَ كَما فَعَلَ عِندَما هَزَمَ مِديانَ عِندَ صَخرَةِ غُرابَ. سَتَرتَفِعُ عَصاهُ فَوقَ البَحرِ، لِيُعاقِبَ أشُّورَ كَما عَمِلَ فِي مِصرَ.

И Господ на Силите ще подбуди против него бич, Както в порязването на Мадиама при канарата Орив; И жезълът му <ще се издигне> над морето, И ще го възвиси според както го възвиси над Египет.

27 ف ِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَيَزُولُ حِملُ أشُّورَ عَنْ كَتِفِكَ وَنِيرُهُ عَنْ عُنقِكَ. وَسَيَنكَسِرُ النِّيرُ بِسَبَبِ سَمانَتِكَ. إجتِياحُ الأشُّورِيِّينَ لإسْرائِيل

И в оня ден товарът му ще се мести от плещите ти. И хомотът му от врата ти, И хомотът ще се строши поради помазанието <ти>.

28 ه ا قَدْ أتَوْا إلَى عَيّاثَ. اجتازُوا بِمِجرُونَ. خَزَنُوا أسلِحَتَهُمْ فِي مِخماشَ.

Той дойде в Гаят, мина през Мигрон, В Михмас разтваря вещите си,

29 ا جتازُوا مَعبَرَةَ وَقالُوا: «سَنَقضِي اللَّيلَ فِي جِبعَةَ.» فَخافَتْ مَدِينَةُ الرّامَةِ وَهَرَبَ سُكّانُ جِبعَةِ شاوُلَ.

Минаха през прохода, нощуваха в Гава; Рама трепери, Гавая Саулова се разбягва.

30 ا صرُخِي يا بِنتَ جَلِّيمَ، وَأصغِي يا لِيشَةُ، وَأجِيبِي يا عَناثُوثُ.

Извикай с висок глас, Галимова дъщерьо! Слушай, Лаисе! <и> ти, бедни Анатоте!

31 ش َعبُ مَدمِينَةَ يَهرُبُونَ، وَسُكّانُ جِيبِيمَ يَحتَمُونَ.

Мадмина е бежанец; Жителите на Гевим се събират на бяг.

32 ا ليَومَ سَيَتَوَقَّفُونَ فِي نُوبَ، سَيُهاجِمُونَ جَبَلَ الابْنَةِ صِهْيَوْنَ، الَّذِي هُوَ تَلَّةُ القُدْسِ.

И като предстои само днес в Ноб. Ще помаха с ръката си към хълма на сионовата дъщеря, Към хълма на Ерусалим.

33 ه ُوَذا الرَّبُّ الإلَهُ القَدِيرُ سَيَقطَعُ الأغْصانَ بِالرُّعبِ، وَالأشجارَ الطَّوِيلَةَ سَتُقطَعُ، وَالمُرتَفِعُونَ سَيَسقُطُونَ.

Ето, Господ Иеова на Силите Ще изкастри хубавите клончета със страшна <сила>; Високо израсналите ще се отсекат, И издигнатите ще се снишат.

34 س َيَقطَعُ الغابَةَ بِفَأسٍ. وَأشجارُ لُبنانَ سَتَسقُطُ بِقُوَّتِهِ الجَليلَةِ.

Ще изсече с желязо горските гъсталаци; И Ливан ще падне чрез Могъщия.