1 ف َخَرَجَ جَمِيعُ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ دانَ إلَى بِئْرِ السَّبْعِ، بِما فِي ذَلِكَ أرْضُ جِلْعادَ. وَاجتَمَعُوا كُلُّهُمْ كَرَجُلٍ واحِدٍ فِي حَضرَةِ اللهِ فِي المِصْفاةِ.

Тогава всичките израилтяни излязоха, и цялото общество, от Дан до Вирсавее, заедно с Галаадската земя, се събра като един човек пред Господа в Масфа.

2 و َأخَذَ قادَةُ الشَّعبِ أماكِنَهُمْ فِي اجتِماعِ شَعبِ اللهِ، فَكانُوا أربَعَ مِئَةِ ألْفِ رَجُلٍ مِنَ المُشاةِ حامِلِي السُّيُوفِ.

И людете от всичките краища, всичките Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пешаци, които теглеха меч, се представиха в събранието на Божите люде.

3 و َسَمِعَ البَنْيامِيْنِيُّونَ أنَّ بَنِي إسْرائِيلَ قَدْ ذَهَبُوا إلَى المِصْفاةِ، وَقالَ بَنُو إسْرائِيلَ لِلاوِي: «أخبِرْنا كَيفَ حَدَثَ هَذا الأمرُ الشِّرِّيرُ؟»

И вениаминците чуха, че израилтяните отишли в Масфа. И израилтяните казаха: Разправете ни как стана това зло.

4 ف َأجابَ الَّلاوِي زَوجُ المَرأةِ المَقتُولَةِ: «جِئْتُ إلَى جِبعَةَ الَّتِي تَخُصُّ بَنِي بَنْيامِيْنَ مَعَ جارِيَتِي لِنَبِيتَ هُناكَ،

И левитинът, мъжът на убитата жена, в отговор рече: Дойдох в Гавая Вениаминова, аз и наложницата ми, за да пренощуваме.

5 ف َقامَ سَادَةُ جِبْعَةَ عَلَينا، وَأحاطُوا البَيتَ فِي تِلْكَ اللَّيلَةِ بِسَبَبِي. أرادُوا أنْ يَقْتُلُونِي. وَاغتَصَبُوا جارِيَتِي فَماتَتْ.

А гавайските мъже се подигнаха против мене, и през нощта обиколиха къщата в която бях; мене искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха, та умря.

6 ف َأخَذْتُ جارِيَتِي، وَقَطَّعْتُها قِطَعاً، وَأرسَلْتُها فِي كُلِّ أنحاءِ أراضِي بَنِي إسْرائِيلَ، لِأنَّهُمُ ارتَكَبُوا هَذا العَمَلَ الشِّرِّيرَ المَخزِي وَالأخرَقَ.

Затова взех наложницата си та я разсякох и я изпратих по всичките предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израиля.

7 ف َالآنَ يا كُلَّ بَنِي إسْرائِيلَ، ماذا تَرَونَ؟»

Гледайте, вие израилтяните, всинца вие, съветвайте се тук помежду си, и дайте мнението си.

8 ف َقامَ كُلُّ الشَّعبِ كَرَجُلٍ واحِدٍ وَقالُوا: «لَنْ يَذْهَبَ أحَدٌ مِنّا إلَى خَيمَتِهِ، وَلَنْ يَعُودَ أحَدٌ إلَى بَيتِهِ.

Тогава всичките люде станаха като един човек и казаха: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито ще се върне някой от нас в къщата си,

9 أ مّا الآنَ، فَهَذا هُوَ ما سَنَفعَلُهُ بِجِبْعَةَ، سَنُلْقِي قُرعَةً لِنَعرِفَ ما سَنَفعَلُهُ بِها.

но ето сега какво ще направим на Гавая, <ще отидем> против нея по жребие;

10 س َنَختارُ عَشْرَةً مِنْ كُلِّ مِئِةِ رَجُلٍ مِنْ كُلِّ قَبائِلِ إسْرائِيلَ. سَنَختارُ مِئَةً مِنْ كُلِّ ألفِ رَجُلٍ. ألفاً مِنْ كُلِّ عَشْرَةِ آلافِ رَجُلٍ. وَسَتَكُونُ مَهَمَّةُ هَؤُلاءِ أنْ يَجلِبُوا المُؤَنَ لِلجَيشِ. وَبِهَذا يَستَطِيعُ الجَيشُ أنْ يَنتَقِمَ مِنْ جِبْعَةَ بِسَبَبِ العَمَلِ المُخزِي الَّذِي ارتَكَبُوهُ وَسَطَ بَنِي إسْرائِيلَ.»

и ще вземем по десет мъжа на сто от всичките Израилеви племена, и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донесат храна на людете, та, като стигнат в Гавая Вениаминова, да им сторят според всичкото безумие, което те извършиха в Израиля.

11 ف َاحْتَشَدَ كُلُّ رِجالِ بَنِي إسْرائِيلَ ضِدَّ المَدِينَةِ، مُتَّحِدِينَ كَرَجُلٍ واحِدٍ.

И тъй, събраха се против града всичките Израилеви мъже, обединени като един човек.

12 و َأرسَلَتْ قَبائِلُ إسْرائِيلَ رِجالاً إلَى جَمِيعِ عَشائِرِ بَنْيامِيْنَ وَقالُوا لَهُمْ: «ما هَذا الأمرُ الشِّرِّيرُ الَّذِي ارْتُكِبَ بَينَكُمْ؟

Тогава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което се е извършило помежду ви?

13 و َالآنَ سَلِّمُونا هَؤلاءِ الرِّجالَ الأشْرارَ لِكَي نَقتُلَهُمْ، وَنُطَهِّرَ إسْرائِيلَ مِنَ الشَّرِّ.» لَكِنَّ البَنْيامِيْنِيِّينَ لَمْ يَشاءُوا أنْ يَستَجِيبُوا لِطَلَبِ أقرِبائِهِمْ، بَنِي إسْرائِيلَ.

Сега, прочее, предайте човеците, ония развратници, които са в Гавая, за да ги избием, и да отмахнем това зло от Израиля. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си израилтяните;

14 ف َخَرَجَ البَنْيامِيْنِيُّونَ مِنَ المُدُنِ، وَاحتَشَدُوا فِي جِبْعَةَ لِكَي يَخرُجُوا لِلحَرْبِ ضِدَّ بَنِي إسْرائِيلَ.

и вениаминците се събраха от градовете си на Гавая, за да излязат на бой против израилтяните.

15 ف َحَشَدَ البَنْيامِيْنِيُّونَ فِي ذَلِكَ اليَومِ مِنْ مُدُنِهِمْ سِتَّةً وَعِشْرِينَ ألفَ جُندِيٍّ مِنْ حَمَلَةِ السُّيُوفِ. فَضلاً عَنْ سَبعِ مِئَةِ رَجُلٍ مُدَرَّبٍ مِنْ أهلِ جِبعَةَ.

И в оня ден вениаминците, <излезли> от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се преброиха седемстотин отборни мъже.

16 ك َما كانَ هُناكَ سَبْعُ مِئَةٍ رَجُلٍ مُدَرَّبِينَ عَلَى اسْتِخدامِ يَدِهِمِ اليُسْرَى فِي القِتالِ، باسْتِطاعَةِ الواحِدِ مِنْهُمْ أنْ يَقذِفَ حَجَراً بِمِقلاعٍ عَلَى شَعْرَةٍ فَيُصِيبَها!

Между всички тия люде имаше седемстотин отборни мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни на косъм и всеки път да улучат.

17 و َحَشَدَ بَنُو إسْرائِيلَ، دُونَ بَنِي بَنْيامِيْنَ، أربَعَ مِئَةِ ألفِ رَجُلٍ مِنْ حَمَلَةِ السُّيُوفِ. وَهُمْ جَمِيعاً مُحارِبُونَ مُدَرَّبُونَ.

А без Вениамина, Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които теглеха меч; всички тия бяха военни мъже.

18 ف َاسْتَعَدُّوا وَذَهَبُوا إلَى بَيتِ إيلَ. وَسَألَ بَنُو إسْرائِيلَ اللهَ: «مَنْ تُرِيدُ أنْ يَذْهَبَ مِنّا أوَّلاً لِلمَعرَكَةِ مَعَ البَنْيامِيْنِيِّينَ؟» فَقالَ اللهُ: «لِيَذْهَبْ بَنُو يَهُوذا أوَّلاً.»

Тогава израилтяните станаха, възлязоха във Ветил, та се допитаха до Бога, казвайки: Кой от нас да възлезе пръв против вениаминците? А Господ каза: Юда <да излезе> пръв.

19 ف َقامَ بَنُو إسْرائِيلَ فِي الصَّباحِ وَخَيَّمُوا قُرْبَ جِبْعَةَ.

И тъй, на утринта израилтяните станаха та разположиха стан против Гавая.

20 و َخَرَجَ بَنُو إسْرائِيلَ لِلمَعرَكَةِ ضِدَّ بَنِي بَنْيامِيْنَ، وَاصْطَفَّ بَنُو إسْرائِيلَ لِلمَعرَكَةِ مَعَهُمْ عِندَ جِبَعَةَ.

И Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамина; и опълчиха се Израилевите мъже на бой против тях в Гавая.

21 و َخَرَجَ البَنْيامِيْنِيُّونَ مِنْ جِبْعَةَ، وَقَتَلُوا فِي ذَلِكَ اليَوْمِ اثْنَينِ وَعِشْرِينَ ألفَ رَجُلٍ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ فِي مَيدانِ المَعرَكَةِ.

А вениаминците излязоха из Гавая, та в оня ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израиля.

22 ف َاسْتَجمَعَ رِجالُ إسْرائِيلَ شَجاعَتَهُمْ، وَاصْطَفُّوا مَرَّةً أُخْرَى لِلمَعرَكَةِ فِي المَكانِ نَفسِهِ الَّذِي اصطَفُّوا فِيهِ فِي اليَومِ الأوَّلِ.

Но людете, Израилевите мъже, се ободриха и опълчиха се пак на бой, на мястото, гдето бяха се опълчили първия ден.

23 و َكانَ بَنُو إسْرائِيلَ قَدْ ذَهَبُوا وَبَكُوا فِي حَضرَةِ اللهِ حَتَّى المَساءِ، وَسَألُوا اللهَ: «هَلْ نَتَقَدَّمُ مَرَّةً أُخْرَى لِلمَعرَكَةِ مَعَ أقرِبائِنا، بَنِي بَنْيامِينَ؟» فَقالَ اللهُ: «تَقَدَّمُوا.»

Защото израилтяните бяха възлезли и плакали пред Господа до вечерта, и бяха се допитали до Господа, казвайки: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? И Господ беше казал: Възлезте против него.

24 ف َتَقَدَّمَ بَنُو إسْرائِيلَ نَحْوَ بَنِي بَنْيامِينَ فِي اليَومِ الثّانِي.

И така, на втория ден израилтяните се приближиха при вениаминците.

25 و َخَرَجَ بَنُو بَنْيامِيْنَ لِلِقائِهِمْ فِي جِبْعَةَ فِي اليَوْمِ الثّانِي، فَقَتَلُوا أيضاً ثَمانِيَةَ عَشَرَ ألفِ رَجُلٍ مِنْ حَمَلَةِ السُّيُوفِ، فِي مَيدانِ المَعرَكَةِ.

А на втория ден Вениамин излезе из Гавая против тях та повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички тия теглеха меч.

26 ف َخَرَجَ جَميعُ بَنِي إسْرائِيلَ، أيِ الجَيشُ كُلُّهُ، وَوَصَلُوا إلَى بَيتِ إيلَ. وَبَكُوا، وَجَلَسُوا هُناكَ فِي حَضرَةِ اللهِ. وَصامُوا فِي ذَلِكَ اليَوْمِ حَتَّى المَساءِ. ثُمَّ قَدَّمُوا ذَبائِحَ صاعِدَةً، وَذَبائِحَ سَلامٍ فِي حَضرَةِ اللهِ.

Тогава всичките израилтяни и всичките люде влязоха та дойдоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, и постиха в оня ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Господа.

27 و َسألَ بَنُو إسْرائِيلَ اللهِ – وَكانَ صُنْدُوقُ عَهْدِ اللهِ هُناكَ فِي تِلْكَ الأيّامِ،

После израилтяните се допитаха до Господа, (защото през ония дни ковчегът на Божия завет беше там,

28 و َكانَ فِينْحاسُ بْنُ ألِعازَرَ بْنِ هارُونَ يَخدِمُ كاهِناً أمامَ صُنْدُوقِ العَهدِ فِي تِلْكَ الأيّامِ – فَسَألُوا اللهَ: «هَلْ نَخرُجُ ثانِيَةً لِنُقاتِلَ بَنِي بَنْيامِيْنَ، أمْ نَتَوَقَّفُ؟» فَقالَ اللهُ: «اصعَدُوا، فَغَداً سَأُعِينُكُمْ عَلَى هَزِيمَتِهِمْ.»

и Финеес, син на Елеазара, Аароновият син, служеше пред него през ония дни), и запитаха: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? или да престанем? И Господ каза: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.

29 ف َوَضَعَ بَنُو إسْرائِيلَ رِجالاً يَكمُنُونُ حَولَ جِبْعَةَ.

Тогава Израил постави засада около Гавая.

30 ث ُمَّ تَقَدَّمَ بَنُو إسْرائِيلَ ضِدَّ بَنِي بَنْيامِيْنَ فِي اليَوْمِ الثّالِثِ، وَاصْطَفُّوا ضِدَّ جِبْعَةَ كَما فِي السّابِقِ.

И на третия ден израилтяните излязоха против вениаминците, та се опълчиха против Гавая както в предишните дни.

31 و َلَمّا خَرَجَ بَنُو بَنْيامِيْنَ لِلِقاءِ قُوّاتِ إسْرائِيلَ، تَمَّ اسْتِدْراجُهُمْ بَعِيداً عَنِ المَدِينَةِ. وَبَدَأُوا يُهاجِمُونَ وَيَقتُلُونَ بَعضَ الرِّجالِ مِنَ الجَيشِ عَلَى الطَّرِيقَينِ الرَّئيسَينِ كَما فَعَلُوا فِي السّابِقِ. وَكانَ أحَدُ الطَّريقَينِ يُؤدّي إلَى بَيتِ إيلَ، وَالآخَرُ إلَى جِبْعَةَ. وَكانُوا يُهاجِمُونَ أيضاً فِي العَراءِ، فَقَتَلُوا نَحْوَ ثَلاثِينَ رَجُلاً مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ.

А вениаминците излязоха против людете, отвлякоха се от града, и почнаха както в предишните дни да поразяват людете по пътищата, (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израиля.

32 ف َفَكَّرَ بَنُو بَنْيامِيْنَ فِي أنفُسِهِمْ: «إنَّ الغَلَبَةَ لَنا كَالسّابِقِ.» لَكِنَّ بَنِي إسْرائِيلَ قالُوا: «لِنَتَراجَعْ وَنَستَدْرِجْهُمْ بَعِيداً عَنْ المَدِينَةِ نَحوَ الطُّرُقاتِ.»

Затова вениаминците си казаха: Те падат пред нас както по-напред. А израилтяните рекоха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.

33 ث ُمَّ قامَ كُلُّ مُقاتِلٍ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ مَوقِعِهِ، وَاصْطَفُّوا لِلقِتالِ عِندَ بَعلِ ثامارَ. وَانطَلَقَتِ الكَمائِنُ بِقُوَّةٍ مِنْ مَوقِعِها بِجِوارِ جِبْعَةَ.

Тогава всичките Израилеви мъже станаха от мястото си, та се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израиля изкочи от мястото си, от Гавайската ливада.

34 و َهَجَمَ هَؤُلاءِ عَلَى جِبْعَةَ. وَكانُوا عَشْرَةَ آلافٍ مِنَ الجُنُودِ المُنتَخَبِينَ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ. فَدارَتْ مَعرَكَةٌ حامِيَةٌ. غَيرَ أنَّ بَنِي بَنْيامِيْنَ لَمْ يَكُونُوا يُدرِكُونَ أنَّ الكارِثَةَ قَدْ أدرَكَتْهُمْ.

И дойдоха против Гавая десет хиляди отборни мъже от целия Израил, и битката ставаше ожесточена; но <вениаминците> не знаеха, че бедата ги застигаше.

35 ف َهَزَمَ اللهُ بَنِي بَنْيامِيْنَ أمامَ بَنِي إسْرائِيلَ. وَقَضَى بَنُو إسْرائِيلَ عَلَى خَمسَةٍ وَعِشرِينَ ألفاً وَمِئَةِ رَجُلٍ مِنْ بَنِي بَنْيامِيْنَ فِي ذَلِكَ اليَومِ. وَكُلُّهُمْ مِنْ حَمَلَةِ السُّيُوفِ.

Защото Господ порази Вениамина пред Израиля; и в оня ден израилтяните погубиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всички теглеха меч.

36 ح ِينَئِذٍ، أدرَكَ بَنُو بَنْيامِيْنَ أنَّهُمْ هُزِمُوا. وَأفسَحَ بَنُو إسْرائِيلَ مَجالاً لِبَنِي بَنْيامِيْنَ لِيَخْرُجُوا. لأنَّ بَنِي إسْرائيلَ كانُوا يَعْتَمِدُونَ عَلَى القُوّاتِ الكامِنَةِ الَّتِي تَمَرْكَزَتْ ضِدَّ جِبعَةَ.

И вениаминците видяха, че бяха поразени. Защото израилевите мъже отстъпиха пред вениаминците, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая.

37 ف اندَفَعَتْ قُوّاتُ الكَمائِنِ إلَى جِبْعَةَ. وَانتَشَرَتِ القُوّاتُ الكامِنَةُ. وَقَتَلُوا بِسُيُوفِهِمْ كُلَّ مَنْ فِي المَدِينَةِ.

Тогава засадата побърза та се спусна върху Гавая; и засадата дебнеше напред, и поразиха целия град с острото на ножа.

38 و َقَضَى اتِّفاقُ بَنِي إسْرائِيلَ مَعَ الكَمِينِ الرَّئِيسيِّ بِأنْ يُصعِدُوا إشارَةَ دُخانٍ مِنَ المَدِينَةِ.

А Израилевите мъже бяха определили знак с ония, които бяха в засадата, да направят да се издигне от града голям стълб дим.

39 و َبَعْدَ هَذا تَدخُلُ بَقِيَّةُ قُوّاتِ بَنِي إسْرائِيلَ المَعرَكَةَ. كانَ بَنُو بَنْيامِيْنَ البادِئِينَ بِالهُجُومِ عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ، وَقَتَلُوا مِنْهُمْ نَحْوَ ثَلاثِينَ رَجُلاً، وَفَكَّرُوا بِالفِعلِ: «إنَّنا نَهزِمُهُمْ هَزِيمَةً مُنكَرَةً، كَما حَدَثَ فِي المَعرَكَةِ الأُولَى!»

И когато израилтяните отстъпиха в битката, Вениамин почна да поразява, и уби от израилтяните около тридесет мъже, защото си рекоха: Наистина те падат пред нас както при първата битка.

40 ل َكِنْ بَدَأتِ الإشارَةُ، أي عَمُودُ الدُّخانِ، تَرتَفِعُ مِنَ المَدِينَةِ. وَلَمّا نَظَرَ بَنُو بَنْيامِيْنَ وَراءَهُمْ، رَأَوْا المَدِينَةَ كُلَّها تَتَصاعَدُ دُخاناً نَحوَ السَّماءِ!

Но когато облакът почна да се издига от града в димен стълб, вениаминците погледнаха назад, и, ето, целият град се издигаше <в дим> към небето.

41 ف َاسْتَدارَ بَنُو إسْرائِيلَ، وَذُعِرَ بَنُو بَنْيامِيْنَ، لِأنَّهُمْ أدرَكُوا أنَّ كارِثَةً قَدْ حَلَّتْ بِهِمْ.

Тогава се повърнаха Израилевите мъже; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото видяха, че бедата ги постигна.

42 و َابتَعَدُوا عَنْ بَنِي إسْرائِيلَ مُتَّجِهِينَ نَحوَ البَرِّيَّةِ، لَكِنَّ القِتالَ أدرَكَهُمْ هُناكَ، وَكانَ الَّذِينَ خَرَجُوا مِنَ المَدِينَةِ يَقضُونَ عَلَيهِمْ هُناكَ فِي الوَسَطِ.

Затова обърнаха се пред Израилевите мъже към пътя за пустинята; но битката ги притисна; и те погубваха всред градовете ония които излизаха из тях.

43 و َحاصَرُوا بَنِي بَنْيامِيْنَ، وَطارَدُوهُمْ مِنْ نُوحَةَ، وَسَحَقُوهُمْ تَماماً حَتَّى مَكانٍ إلَى الشِّرْقِ مِنْ جِبْعَةَ.

Заобиколиха вениаминците, гониха ги, и тъпкаха ги лесно до срещу Гавая към изгрева на слънцето.

44 ف َقُتِلَ ثَمانِيَةَ عَشَرَ ألفاً، كُلُّهُمْ مِنَ المُحارِبِينَ الشُّجعانِ.

И паднаха от Вениамина осемнадесет хиляди мъже, - всички храбри мъже.

45 و َلَمّا انعَطَفُوا وَهَرَبُوا إلَى البَرِّيَّةِ، إلَى صَخرَةِ رِمُّونَ، قَتَلُوهُمْ واحِداً واحِداً عَلَى الطُّرُقاتِ الرَّئِيسِيَّةِ. وَطارَدُوهُمْ حَتَّى جِدْعُومَ، فَقَتَلُوا عِشْرِينَ ألفاً مِنْهُمْ هُناكَ.

Прочее, те се обърнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; а <израилтяните> набраха от тях пабирък по пътищата, пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и <там> убиха от тях две хиляди мъже.

46 ف َكانَ كُلُّ الَّذِينَ قُتِلُوا فِي ذَلِكَ اليَومِ خَمسَةً وَعِشْرِينَ ألفَ رَجُلٍ مِنْ حَمَلَةِ السُّيُوفِ، كُلُّهُمْ مُحارِبُونَ شُجعانٌ.

Така, всичките, които паднаха в оня ден от Вениамина, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които теглеха меч, - всички храбри мъже.

47 ل َكِنَّ سِتَّ مِئَةِ رَجُلٍ مِنْهُمْ دارُوا وَهَرَبُوا إلَى البَرِّيَّةِ، إلَى صَخرَةِ رِمُّونَ. وَبَقُوا هُناكَ مُدَّةَ أربَعِ أشهُرٍ.

А шестстотин мъже се обърнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца.

48 ف َعادَ بَنُو إسْرائِيلَ لِلهُجُومِ عَلَى بَنِي بَنْيامِيْنَ، وَقَتَلُوهُمْ بِسُيُوفِهِمْ. قَتَلُوا فِي كُلِّ مَدِينَةٍ كُلَّ ما وَجَدُوهُ مِنْ بَشَرٍ وَمِن حَيواناتٍ. وَأحْرَقُوا جَميعَ المُدُنِ الَّتِي مَرُّوا بِها.

А Израилевите мъже се обърнаха върху вениаминците, та ги поразиха с острото на ножа, както градски човек, така и добитък, и всичко що се намираше; и предадоха на огън всичките градове, които намираха.