1 و َحَلَّ رُوحُ اللهِ عَلَى عَزَرْيا بْنِ عُودِيدَ.

Тогава Божият дух дойде на Азария, Одидовия син,

2 ف َذَهَبَ عَزَرْيا لِلقاءِ آسا وَقالَ لَهُ: «اسمَعُوني يا آسا، وَيا كُلَّ شَعبِ يَهُوذا وَبَنْيامِيْنَ! اللهُ مَعَكُمْ ما دُمتُمْ مَعَهُ. وَإذا طَلَبْتُمْ اللهَ ، فَسَتَجِدُونَهُ. لَكِنْ إنْ تَرَكْتُمُوهُ، فَسَيَترُكُكُمْ.

и излезе да посрещне Аса и му рече: Слушайте ме, Асо и целий Юдо и Вениамине: Господ е с вас докато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще бъде намерен от вас, но ако Го оставите, Той ще ви остави.

3 ظ َلَّتْ إسْرائِيلُ زَمَناً طَويلاً مِنْ غَيْرِ اللهِ الحَقيقِيِّ. وَظَلَّ بَنُو إسْرائِيلَ مِنْ غَيرِ كاهِنٍ يُعَلّمُهُمْ، وَمِنْ غَيرِ شَريعَةٍ.

Дълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да поучава, и без закон;

4 ل َكِنْ عِندَما كانَ بَنُو إسْرائِيلَ يُواجهُونَ ضِيقاً، كانُوا يَلجَأُونَ إلَى اللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ، مِنْ جَدِيْدٍ. كانُوا يَطلُبُونَهُ فَيَجِدُونَهُ.

но когато в бедствието си се обърнаха към Господа Израилевия Бог и Го потърсиха, Той биде намерен от тях.

5 « وَفِي أيّامِ الضِّيقِ تِلكَ، لَمْ يَكُنْ أحَدٌ يَستَطِيعُ أنْ يَتَنَّقَلَ بِأمانٍ. فَقَدْ سادَتِ الاضْطِراباتُ بَينَ الشُّعُوبِ.

И в ония времена не е имало мир нито за излизащия, нито за влизащия, но големи смутове върху всичките жители на земите.

6 ف َكانَتْ أُمَّةٌ تَقُومُ عَلَى أُمَّةٍ، وَمَدينَةٌ عَلَى مَدِينَةٍ، لأنَّ اللهَ ابتَلاهُمْ بكُلِّ أنواعِ الضِّيقِ.

Народ се сломяваше от народ, и град от град; защото Бог ги смущаваше с всякакво бедствие.

7 أ مَّأ أنتَ وَشَعبُكَ يا آسا، فَتَشَجَّعُوا، وَلا تَضْعُفُوا، لِأنَّكُمْ سَتُكافَأُونَ عَلَى عَمَلِكُمُ الحَسَنِ!»

А вие се усилвайте, и да не ослабват ръцете ви; защото делото ви ще се възнагради.

8 و َتَشَجَّعَ آسا حِينَ سَمِعَ كَلامَ النَّبِيِّ عُودِيدَ وَالرِّسالَةَ الَّتِي أعلَنَها. فَأزالَ الأوثانَ البَغِيضَةَ مِنْ كُلِّ مِنطَقَةِ يَهُوذا وَبَنْيامِيْنَ، وَمِنَ المُدُنِ الَّتِي استَولَى عَلَيها فِي مِنطَقَةِ أفْرايِمَ الجَبَليَّةِ. وَرَمَّمَ مَذبَحَ اللهِ الَّذِيِ أمامَ دِهلِيزِ بَيتِ اللهِ.

И когато чу Аса тия думи и предсказанието на пророк Одида, ободри се, и отмахна мерзостите от цялата Юдова и Вениаминова земя, и от градовете, които бе отнел от Ефремовата хълмиста земя; и поднови Господния олтар, който бе пред Господния трем.

9 ث ُمَّ جَمَعَ آسا كُلَّ الشَّعبِ منْ يَهُوذا وَبَنْيامِيْنَ. وَجَمَعَ أيضاً مِنْ عَشائِر أفْرايِمَ وَمَنَسَّى وَشَمْعُونَ الجَماعاتِ الَّتِي انتَقَلَتْ مِنْ أرْضِ إسْرائِيلَ إلَى أرْضِ يَهُوذا. وَقَدْ جاءَ هَؤُلاءِ النّاسُ بِأعْدادٍ كَبِيرَةٍ إلَى يَهُوذا لِأنَّهُمْ رَأَوْا أنَّ إلَهَهُ مَعَهُ.

И събра целия Юда и Вениамина, и живеещите между тях пришелци от Ефрема, Манасия и Симеона; защото мнозина от Израиля прибягваха при него като виждаха, че Господ неговият Бог бе с него.

10 ا جتَمَعَ آسا وَكُلُّ هَؤُلاءِ النّاسِ مَعاً فِي القُدسِ فِي الشَّهرِ الثّالِثِ مِنَ السَّنَةِ الخامِسَةَ عَشْرَةَ لِحُكْمِ آسا.

Те се събраха в Ерусалим в третия месец, в петнадесетата година от царуването на Аса.

11 و َذَبَحُوا للهِ سَبْعَ مِئَةِ ثَورٍ وَسَبعَ مِئَةِ خَرُوفٍ وَماعِزٍ. وَكانَ جَيشُ آسا قَدِ استَولَى عَلَى هَذه المَواشِي وَأشياءَ ثَمِينَةٍ أُخْرَى منْ أعدائِهمْ.

В това време принесоха жертви Господу от донесените користи, седемстотин говеда и седем хиляди овци.

12 ث ُمَّ تَعاهَدُوا عَلَى أنْ يَتْبَعُوا اللهَ ، إلَهَ آبائِهُمْ، بِكُلِّ قَلُوبِهِمْ وَبِكُلِّ نَفُوسِهِمْ.

И стъпиха в завет да търсят Господа Бога на бащите си от цялото си сърце и от цялата си душа,

13 و َكانَ كُلُّ مَنْ لا يَطلُبُ اللهَ إلَهَ إسْرائِيلَ يُقتَلُ، مَهما عَلا شَأنُهُ أوْ صَغُرَ، رَجُلاً كانَ أمِ امْرأةً.

и да се умъртвява всеки, малък или голям, мъж или жена, който не би потърсил Господа Израилевия Бог.

14 و َتَعَهَّدَ آسا وَالشَّعْبُ بِصَوتٍ مُرتَفِعٍ أنْ يَظَلُّوا أوفِياءَ للهِ. وَنَفَخُوا فِي الأبْواقِ الَّتِي مِنْ قُرُونِ الكِباشِ.

И заклеха се Господу със силен глас, с възклицание, с тръби, и с рогове.

15 و َفَرِحَ كُلُّ شَعبِ يَهُوذا بِهَذا العَهدِ لِأنَّهُمْ نَذَرُوا للهِ بِكُلِّ قُلُوبِهِمْ، وَطَلَبُوهُ طَوعاً. طَلَبُوهُ بكُلِّ قُلُوبِهِمْ فَوَجَدُوهُ، فَأعطاهُمْ اللهُ سَلاماً وَراحَةً عَلَى كُلِّ حُدُودِهِمْ.

И целият Юда се развесели поради клетвата; защото се заклеха от цялото си сърце, и потърсиха <Бога> с цялата си воля; и Той биде намерен от тях, и Господ им даде покой от всякъде.

16 و َخَلَعَ آسا أُمَّهُ مَعْكَةَ كَمَلِكَةٍ أُمٍّ، لِأنَّها نَصَبَتْ عَمُوداً بَغِيضاً إكراماً للإلَهَةِ عَشْتَرُوتَ. وَهَدَمَ آسا عَمُودَ عَشْتَرُوتَ وَكَسَّرَهُ تَكسِيراً، ثُمَّ أحرَقَ أجزاءَهُ فِي وادِي قَدْرُونَ.

А още и майка си Мааха цар Аса свали да не бъде царица, понеже тя бе направила отвратителен идол на Ашера; и Аса съсече нейния идол, стри го, та го изгори при потока Кедрон.

17 ل َمْ تُنزَعِ المُرتَفَعاتُ مِنْ يَهُوذا، غَيرَ أنْ قَلْبَ آسا كانَ وَفِيّاً لِلرَّبِّ طَوالَ حَياتِهِ.

Но високите места не се премахнаха от Израиля; сърцето, обаче, на Аса бе съвършено през всичките му дни.

18 و َوَضَعَ آسا كُلَّ ما خَصَّصَهُ هُوَ وَأبُوهُ مِنْ أشْياءَ مَصْنُوعَةٍ مِنْ ذَهَبٍ وَفِضَّةٍ للهِ في بَيتِ اللهِ.

И той донесе в Божия дом посветените от баща му вещи, и посветените от самия него, сребро, злато и съдове.

19 و َلَمْ تَنشُبْ حَربٌ حَتَّى السَّنَةِ الخامسَةِ وَالثَّلاثِينَ منْ حُكمِ آسا.

И нямаше вече война до тридесет и петата година от царуването на Аса.