1 ث ُمَّ رَأيتُ مَلاكاً نازِلاً مِنَ السَّماءِ. فِي يَدِهِ مِفتاحُ الهاوِيَةِ وَسِلسِلَةٌ عَظِيمَةٌ.

И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига.

2 ف َقَبَضَ المَلاكُ عَلَى التِّنِّينِ، تِلكَ الحَيَّةِ القَدِيمَةِ، الَّتِي هِيَ الشَّيطانُ أوْ إبلِيسُ، وَقَيَّدَهُ بِالسِّلسِلَةِ لِمُدَّةِ ألفِ عامٍ.

Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години,

3 و َرَماهُ فِي الهاوِيَةِ واقِفَلَ عَلَيهِ وَخَتَمَ المَدخَلَ فَوقَهُ، حَتَّى لا يُضِلَّ الأُمَمَ إلَى أنْ تَنقَضِيَ الألفُ عامٍ. بَعدَ ذَلِكَ لا بُدَّ أنْ يُحَرَّرَ لِبُرهَةٍ قَصِيرَةٍ.

и, като го хвърли в бездната, заключи и <я> запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.

4 ث ُمَّ رَأيتُ عُرُوشاً يَجلِسُ عَلَيها أُناسٌ أُعطُوا سُلطاناً أنْ يَحكُمُوا. وَرَأيتُ أرواحَ الَّذِينَ قُطِعَتْ رُؤُوسُهُمْ لِأنَّهُمْ شَهِدُوا عَنْ يَسُوعَ وَأعلَنُوا رِسالَةَ اللهِ، الَّذِينَ لَمْ يَعبُدُوا الوَحشَ وَلا تِمثالَهُ، وَلَمْ يَقبَلُوا عَلامَتَهُ عَلَى جِباهِهِمْ وَلا عَلَى أيدِيهِمْ. لَقَدْ عادُوا إلَى الحَياةِ وَحَكَمُوا مَعَ المَسِيحِ لِمُدَّةِ ألفِ عامٍ.

И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; <видях> и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването <си> за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.

5 أ مّا بَقِيَّةُ المَوتَى، فَلَمْ يَعُودُوا إلَى الحَياةِ حَتَّى انقَضَتِ الألفُ عامٍ. هَذِهِ هِيَ القِيامَةُ الأُولَى.

Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.

6 م ُبارَكٌ وَمُقَدَّسٌ الَّذِي يُشارِكُ فِي القِيامَةِ الأُولَى، فَالمَوتُ الثّانِي لا يَنالُ مِنهُمْ، بَلْ سَيَكُونُونَ كَهَنَةً للهِ وَلِلمَسِيحِ، وَسَيَحكُمُونَ مَعَهُ مُدَّةَ الألفِ عامٍ. هَزِيمَةُ الشَّيطان

Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.

7 و َعِندَما تَتِمُّ الألفُ عامٍ، يُطلَقُ الشَّيطانُ مِنْ سِجنِهِ،

И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си,

8 ف َيَخرُجَ لِيُضِلَّ أُمَمَ جُوجَ وَماجُوجَ. وَهِيَ الأُمَمُ المُنتَشِرَةُ فِي كُلِّ الأرْضِ، فَيَجمَعَهُمْ لِلحَربِ. سَيَكُونُ عَدَدُهُمْ لا يُحصَى مِثلَ رَملِ البَحرِ.

и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за войната, - чието число е като морския пясък.

9 ف َسارُوا فِي عَرضِ الأرْضِ، وَأحاطُوا بِمُعَسكَرِ شَعبِ اللهِ المُقَدَّسِ وَبِالمَدِينَةِ المَحبُوبَةِ. لَكِنَّ ناراً نَزَلَتْ عَلَيهِمْ مِنَ السَّماءِ وَالتَهَمَتهُمْ.

И те се разпростряха по <цялата> широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от небето, та ги изпояде.

10 ث ُمَّ طُرِحَ إبلِيسُ الَّذِي كانَ يُضِلُّهُمْ فِي بُحَيرَةِ الكِبرِيتِ المُشتَعِلِ، حَيثُ الوَحشُ وَالنَّبِيُّ الكَذّابُ، وَسَيُعَذَّبُونَ نَهاراً وَلَيلاً إلَى أبَدِ الآبِدِينَ. دَينونَةُ أهلِ الأرْض

И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.

11 ث ُمَّ رَأيتُ عَرشاً كَبِيراً أبيَضَ، وَرَأيتُ الجالِسَ عَلَيهِ. السَّماءُ وَالأرْضُ هَرَبَتا مِنْ أمامِهِ، فَلَمْ يُوجَدْ لَهُما أثَرٌ!

След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.

12 ث ُمَّ رَأيتُ المَوتَى صِغاراً وَكِباراً يَقِفُونَ أمامَ العَرشِ. وَكانَتْ هُناكَ كُتُبٌ مَفتُوحَةٌ، ثُمَّ فُتِحَ كِتابٌ آخَرُ هُوَ كِتابُ الحَياةِ. وَحُكِمَ عَلَى المَوتَى بِحَسَبِ أعمالِهِمِ المَكتُوبَةِ فِي الكُتُبِ.

Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и <едни> книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е <книгата> на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.

13 و َسَلَّمَ البَحرُ المَوتَى الَّذِينَ كانُوا فِيهِ، وَسَلَّمَ «المَوتُ» وَ «الهاوِيَةُ» المَوتَى الَّذِينَ كانُوا مَعَهُما. وَحُكِمَ عَلَى كُلِّ واحِدٍ حَسَبَ أعمالِهِ.

И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си.

14 ث ُمَّ أُلقِيَ «المَوتُ» وَ «الهاوِيَةُ» إلَى البُحَيرَةِ المُتَّقِدَةِ. الَّتِي هِيَ المَوتُ الثّانِي.

И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това <- присъдата за в огненото езеро> {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} е втората смърт.

15 و َمَنْ لَمْ يَكُنِ اسْمُهُ مَكتُوباً فِي كِتابِ الحَياةِ، طُرِحَ فِي البُحَيرَةِ المُتَّقِدَةِ.

И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.