1 و نَقَلَ النّاسُ الأخْبارَ إلَى يوآبَ، فَقالُوا: «ها إنَّ المَلِكَ يَبكِي وَيَنُوحُ عَلَى أبْشالُومَ.»

И извести се на Иоава: Ето, царят плаче и жалее Авесалома.

2 ك انَ جَيشُ داوُدَ قَدْ رَبِحَ المَعْرَكَةَ في ذَلِكَ اليَومِ. لَكِنَّ هذا اليَوْمَ تَحَوَّلَ إلَى نَهارٍ حَزِينٍ جِدّاً عِنْدَ النّاسِ كُلِّهِم لأنَّهُم سَمِعُوا بِأنَ الملِكَ حزينٌ جِداً عَلَى ابْنِهِ.

И в оня ден победата се обърна в печал между целия народ; защото в оня ден людете чуха да казват: Царят бил печален за сина си.

3 ف َدَخَلَ الجَيشُ المدينةَ بِصَمْتٍ، كَانَّهُمْ هُزِمُوا في مَعْركَةٍ وَهَرَبُوا!

И през оня ден людете влизаха в града скришно, както посрамени люде, които се спотайват, когато бягат изсред сражението.

4 ك انَ المَلِكُ قَدْ غَطَّى وَجْهَهُ وَهُوَ يَبْكِي بِصَوتٍ عالٍ: «آهِ يا بُنيَّ أبشالومُ، آهِ يا أبشالُومُ، يا بُنَيَّ يا بُنيَّ!»

А царят покри лицето си; и царят викаше със силен глас: Сине мой Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!

5 و َدَخَلَ يُوآبُ مَنْزِلَ المَلِكِ وقالَ لهُ: «أنْتَ تُهينُ كُلَّ واحِدٍ من ضُبّاطِكَ! ها إنَّ أولئِكَ الضُّبّاطَ أنْقَذُوا حَياتَكَ اليَوْمَ، وَأنْقَذُوا حَياةَ أبنائِك وبَناتِكَ وَزَوْجاتِكَ وخادِماتِكَ.

Тогава Иоав влезе при царя в къщата та рече: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.

6 ت ُحِبُّ النّاسَ الَّذين يكرَهونكَ وتكرَهُ الذينَ يُحبّونَكَ. لَقَدْ أظْهَرْتَ اليَوْمَ بِوضوحٍ أنَّ ضُبّاطَكَ وَرِجالَكَ لا يَعْنونَ لكَ شَيْئاً. وَلَوْ أنَّ أبْشالُومَ عاشَ وَقُتِلْنا نَحْنُ جَمِيعاً اليَوْمَ، لَكُنْتَ فِي غايَةِ السَّعادَةِ!

Понеже обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат; защото ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги; защото днес познах, че ако бе останал Авесалом жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.

7 ف َانْهَضِ الآنَ وَكَلِّمْ ضُبّاطَكَ. شجِّعْهُمْ! أُقْسِمُ بِاللهِ أنَّكَ ما لَمْ تَخْرُجْ وَتَفْعَلْ ذَلِكَ في الحالِ، فلَنْ يَكُونَ مَعَكَ رَجُلٌ واحِدٌ اللَّيلَةَ. وَسَيَكُونُ ذَلِكَ أسْوأ مِنْ كافَّةِ المَتاعِبِ التي وَاجَهْتَها مُذْ كُنْتَ وَلَداً.»

Сега, прочее, стани, излез та говори насърчително на слугите си; защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тая нощ ни един човек; а това ще бъде по-лошо за тебе от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.

8 ف ذَهَبَ المَلِكُ إلَى بوّابَةِ المدينَةِ، وَانْتَشَرَتْ أخْبارُ وُجُودِهِ هُناكَ، فَجاءَ الشَّعبُ كُلُّهُ لِيَراهُ. داوُدُ مَلِكٌ مِنْ جديد كانَ بَنُو إسْرائِيلَ كُلُّهُم الّذينَ تبعِوا أبشالوم قَدْ هَرَبوا وذهبوا إلَى ديارِهِم.

Тогава царят стана та седна в портата. И известиха на всичките люде, казвайки: Ето, царят седи в портата. И всичките люде дойдоха при царя. А Израил беше побягнал, всеки в шатъра си.

9 و راحَ النّاسُ في كافَّةِ عائِلاتِ إسْرائِيلَ يَتَجادَلونَ. قالُوا: «لَقَدْ خَلَّصَنا المَلِكُ داوُدُ مِنَ الفِلِسطيّينَ وَأعْدائِنا الآخَرِينَ. هرَبَ مِنْ أبشالوم، فاخْتَرْنا هذا لِيَحْكُمَنا.

Тогава всичките люде на всичките Израилеви племена се препираха, казвайки: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни, и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побягна от земята поради Авесалома;

10 ل َكِنَّ أبشالوم قَدْ ماتَ الآنَ. لَقَدْ قُتِلَ في المعركَةِ، لذا يَجْدُرُ بِنا أنْ نُعِيدَ داوُدَ وَنَجْعَلَهُ مَلِكاً مِنْ جَديدٍ.»

сега, прочее, като умря в сражението Авесалом, когото помазахме <за цар> над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?

11 و َأرْسَلَ المَلِكُ داوُدُ رِسالَةً إلَى الكاهِنَينِ صادُوقَ وَأبْياثارَ يَقُولُ فِيها: «كَلِّما قادةَ يَهُوَّذا، وَقُولا لَهُم: ‹أأنْتُم آخِرُ العائِلاتِ الّتي تُعِيدُ المَلِكَ داوُدَ إلَى مَنْزِلِهِ؟ ها إنَّ جَمِيعَ بَنِي إسْرائِيلَ يتحدَّثونَ عن إعادَةِ المَلِكِ إلَى مَنْزِلِهِ.

Тогава цар Давид прати до свещениците Садока и Авиатара, да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини, като кажете: Защо сте вие последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да ги възвърнат в къщата му?

12 أ نْتُم إخْوَتي وَعائِلتي. فلِماذا أنتُم آخِرُ العائلاتِ التي تُرْجِعُ المَلِكَ؟›

Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът; защо, прочее, сте последни да възвърнете царя?

13 و َقُولا لِعَماسا: ‹أنْتَ جُزءٌ مِنْ عائِلَتي. فليُعاقِبْني اللهُ إنْ لَمْ أجْعَلْكَ قائِدَ الجَيْشِ بَدلَ يوآبَ.›»

А най-вече на Амаса речете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако не бъдеш ти винаги военачалник пред мене вместо Иоава.

14 و َأثَّرَتْ كَلِماتُ داوُدُ في قُلُوبِ النّاسِ جَمِيعاً في يَهُوَّذا، فَاتَّفَقُوا كَرَجُلٍ واحِدٍ، وَأرْسَلُوا إلَى المَلِكِ يَقُولُونَ: «عُدْ أنْتَ وجَمِيعُ رِجالِكَ!»

И той склони сърцата на всичките Юдови мъже, като на един човек; тъй че те пратиха до царя <да му кажат:> Върни се ти и всичките твои слуги.

15 ف َجاءَ المَلِكُ داوُدُ إلَى نَهْرِ الأُرْدُنِّ. وَجاءَ بنو يَهُوَّذا إلَى الجِلْجالِ لِكَي يُلاقُوا المَلِكَ ويَعْبُرُوا بِهِ نَهْرَ الأُرْدُنِّ. شَمْعَى يطلُبُ السَّماحَ مِنْ داوُد

И тъй, царят се върна та дойде до Иордан; а Юда дойде до Галгал, за да иде да посрещне царя, да преведе царя през Иордан.

16 ك انَ شَمْعَى بنُ جِيرا مِنْ عائِلةِ بَنْيامِيْنَ، وَيَعِيشُ فِي بَحُورِيمَ. وَنَزِلَ هذا مُسْرِعاً مَع بَنِي يَهُوَّذا للقاءِ الملِكِ داوُدَ.

Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза та слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давида.

17 و قَدْ جاءَ مَعَهُ نَحْوَ ألْفِ شخصٍ مِنْ عائِلاتِ بَنْيامِيْن. كَذَلِكَ جاءَ صيبا خادِمُ عائِلةِ شاول، وقَدْ أحْضَرَ مَعَهُ أبناءَهُ الخَمسَةَ عَشَرَ وَخُدّامَهُ العِشْرينَ. هَؤلاءِ كلُّهُمْ أسْرَعُوا إلَى نَهْرِ الأُردُن للقاءِ الملِكِ داوُدَ.

И с него бяха хиляда мъже от Вениамина, тоже и слугата на Сауловия дом Сива и петнадесетте му сина и двадесет негови слуги с него; и бързо преминаха Иордан <да отидат> при царя.

18 و عبَرَ النّاسُ نَهْرَ الأُردُنِّ لِيُساعِدُوا في إعادَةِ عائِلَةِ المَلِكِ إلَى يَهُوَّذا، وقَدْ فَعَلُوا كُلَّ ما أرادَهُ المَلِكُ. وَبَيْنَما كانَ المَلِكُ يَعْبُرُ النَّهْرَ، جاءَ شَمْعَى بنُ جِيرا لِلقائِهِ، فانْحَنَى أمامَهُ نَحْوَ الأرْضِ.

После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да върши каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Иордан, и рече на царя:

19 ث ُمَّ قالَ لَهُ: «يا مَولايَ، لا تُحاسِبْنِي عَلَى الأشْياءِ الخاطِئَةِ التي فَعَلْتُها بِحَقِّك. يا مَولايَ وَمَلِكِي، لا تتذكَّرِ الأشْياءَ السَّيِّئةَ التي فَعَلْتُها عِنْدما غادَرْتَ مَدينَةَ القُدْسِ.

Нека не ми вменява господарят ми беззаконие, и нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми царят излизаше из Ерусалим, та да го тури царят в сърцето си;

20 ت َعْرِفُ أنني أخْطَأتُ. لذا أنا اليَوْمَ أوَّلُ شَخْصٍ مِنْ عائِلةِ يُوسُفَ يَنْزِلُ للقائِكَ يا مَولايَ وَمَلِكِي.»

защото аз, слугата ти, познавам, че съгреших, затова, ето, дойдох днес пръв от целия Иосифов дом за да сляза и посрещна господаря си царя.

21 ل َكِنَّ أبيشايَ بنَ صُرُوِيَّةَ قالَ: «يَجبُ أنْ نَقتُلَ شَمْعَى لأنَّهُ لَعَنَ الملكَ الَّذِي مَسَحَهُ اللهُ.»

Но Ависей, Саруиният син, проговаряйки рече: Не трябва ли да бъде убит Семей, за гдето прокле Господния помазаник?

22 ف قالَ داوُدُ: «ماذا يَجْدُرُ بي أنْ أفْعَلَ بكُم يا أبْناءَ صُرُوِيَّةَ؟ أنتُمُ اليَوْمَ ضِدّي. وَهَلْ يُعْدَمُ أحَدٌ في إسْرائِيلَ. اليَوْمَ أعرِفُ أنَّني ملِكُ إسْرائِيلَ.»

А Давид рече: Какво има между мен и вас, Саруини синове, та да ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит днес човек в Израиля? защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израиля?

23 ث ُمَّ قالَ الملِكُ لشَمْعَى: «لَنْ تموتَ.» وَعَدَ المَلِكُ شَمْعَى بأنَّه هُوَ نفسُهُ لَنْ يَقْتُلَهُ. مَفِيبُوشَثُ يَذْهَبُ لِرؤيَةِ داوُد

И царят рече на Семея: Няма да умреш. И царят му се закле.

24 و َنزلَ مَفِيبُوشَثُ حَفيدُ شاول لِلِقاءِ المَلِكِ داوُدَ. وَمُنْذُ الوَقْتِ الّذي غادَرَ فيهِ المَلِكُ مَدينَةَ القُدْسِ إلَى أنْ عادَ بسلامٍ، لم يَكُنْ مَفِيبُوشَثُ قَدِ اهْتَمَّ لِرِجلَيهِ أوْ شَذَّبَ شارِبَهُ أوْ غَسَلَ ثيابَهُ.

Също и Сауловият син Мемфивостей слезе да посрещне царя. Той нито нозете си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня когато се върна с мир.

25 و َعِنْدَما التقى بِالْمَلِكِ في مَدينَةِ القُدْسِ، قالَ لَهُ المَلِكُ: «لِمَ لَمْ تذهَبْ معي يا مَفِيبُوشَثُ عِنْدَما هَرَبْتُ مِنْ مَدينَةِ القُدْسِ؟»

А когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее?

26 ف أجابَ مَفِيبُوشَثُ: «يا مَولايَ وَمَلِكِي، لَقَدْ خَدَعَني خادِمِي. فَأنا أعْرَجُ، لِذا قُلْتُ لِخادِمِي صِيبا: اذْهَبْ وَأسْرِجِ الحِمارَ لِكَي أركَبَهُ وَاذْهَبَ مَعَ الملِك.

А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами; защото слугата ти рече: Ще си оседлая един осел за да се кача на него та да ида с царя, понеже слугата ти куца.

27 ل َكِنَّ خادِمِي خَدَعَني فَذَهَبَ إليْكَ وَحْدَهُ وَقالَ أشياءَ سيِّئَةً عنّي. إنَّما أنْتَ كَمَلاكٍ مِنْ عندِ اللهِ يا مَولايَ وَمَلِكِي، فَافْعَلْ ما تراهُ صَواباً.

И той е наклеветил слугата ти на господаря ми царя; но господарят ми царят е като Божий ангел; стори, прочее, каквото ти се вижда угодно.

28 ك انَ مُمْكِناً أنْ تَقْتُلَ عائِلَةَ جدّي كُلَّها، لكِنَّكَ لَمْ تَفْعَلْ. وضَعْتَني مَعَ النّاسِ الّذينَ يَأكُلونَ مِنْ مائِدَتِكَ. لِذا لا أملِكُ الحَقَّ فِي التَّذَمُّرِ لَدَى المَلِكِ بِشأنِ أيِّ شَيءٍ.»

Защото целият ми бащин дом <можеше да> се определи за смърт пред господаря ми царя; но при все това, ти постави слугата си между ония, които ядяха на трапезата ти. Затова, какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?

29 ف قالَ الملِكُ لمَفِيبُوشَثَ: «لا تَقُلِ المَزيدَ عَنْ مشاكِلِكَ. إلَيكَ ما قرَّرْتُ: سَتَقْتَسِمانِ الأرْضَ: صِيبا وَأنْتَ.»

И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.

30 ف قال مَفِيبُوشَثُ لِلمَلِكِ: «يامَولايَ وَمَلِكِي، يَكفي أنَّك أتَيتَ إلَى دارِكَ بسلامِ. فليأْخُذْ صِيبا الأرْضَ كُلَّها!» داوُدُ يَطلُبُ من بَرَزَلّايَ أنْ يرافِقه

А Мемфивостей рече на царя: И всичките нека вземе той, тъй като господарят ми царят се е върнал в дома си с мир.

31 و َنزِلَ بَرَزَلّايُ الجِلْعادِيُّ مِنْ رُوجَلِيمَ، وَجاءَ إلَى نَهْرِ الأُرْدُنِّ مَعَ المَلِكِ داوُدَ لِيَعْبُرَ النَّهْر مَعَهُ.

Тоже и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим та премина Иордан с царя, за да го изпрати оттатък Иордан.

32 ك انَ بَرَزَلّايُ مُتَقَدِّماً في السِّنِّ، يَبلُغُ مِنَ العُمْرِ ثَمانينَ عاماً. وَقَدْ أعْطَى المَلِكَ طَعاماً عِنْدما مَكَثَ داوُدُ في مَحْنايِمَ لأنَّهُ كانَ رجُلاً غَنِيًّا جِدًّا.

А Верзелай беше много стар, осемдесет години на възраст; и беше прехранвал царя, когато седеше в Маханаим, защото беше много богат човек.

33 ف قالَ لهُ داوُدُ: «أُعْبُرِ النَّهرَ مَعِي وسَأعْتَني بِكَ إن عِشْتَ مَعِي فِي مَدينَةِ القُدْسِ.»

И царят рече на Верзелая: Премини с мене, и ще те издържам при себе си в Ерусалим.

34 ل َكِنَّ بَرَزَلّايُ قالَ لِلْمَلِكِ: «هَلْ تَعْرِفُ كَمْ أبلُغُ مِنَ العُمْرِ؟ أنا أكْبَرُ مِنْ أنْ اذْهَبَ إلَى مَدِينَةِ القُدْسِ؟

А Верзелай каза на царя: Колко е числото на годините на живота ми та да отида с царя в Ерусалим?

35 أ نا في الثمانينَ مِنْ عُمْرِي! فَهَلُ أُمِيِّزُ حُلْوَ الأيّامِ عَنِ مُرِّها! هَلْ اُمّيِّزُ – أنا خادِمَكَ – طَعْمَ ما آكُلُ وَما أشْرَبُ؟ فَما لِي وَالاسْتِماعِ لِلمُغَنِّينَ وَالمُغَنِّياتِ؟ لِماذا يَكُونُ خَادِمُكَ عِبْئاً جَديداً عَلَيكَ ياَ مَولايَ المَلِكَ؟

Днес съм осемдесет години на възраст. Мога ли да различавам между добро и лошо? може ли слугата ти да усеща що яде или що пие? мога ли да чуя вече гласа на певците или на певиците? Защо, прочее, да бъде слугата ти още товар на господаря ми царя?

36 أ نا لا أحْتاجُ أيًّا مِنَ الأشْياءِ الّتي تريدُ أن تُعْطِينِي إيّاها. سَأعْبُرُ مَعَكَ نَهْرَ الأُرْدُن مَسافَةً قَلِيلَةً.

Слугата ти е помислил да премине Иордан с царя само до малко разстояние; а защо царят да ми даде затова едно такова възнаграждение?

37 ل َكِنِ اسْمَحْ لِي – أنا خادِمَكَ – فَأعُودَ إلَى دارِيْ، فَأمُوتَ فِي مَدينَتي، وَأُدْفَنَ فِي مَقْبرةِ أبِي وَأُمِّي. فَلْيَذْهَبْ كَمْهامُ خادِمُكَ مَعَكَ يا مَولايَ وَمَلِكِي، وَافْعَلْ بِهِ ما تَشاءُ.»

Нека се върне слугата ти, моля, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си; но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми царя; и стори с него както ти се вижда угодно.

38 ف أجابَ المَلِكُ: «سَيَذْهَبُ كَمْهامُ مَعِي، وَسَأكُونُ لَطِيفاً وَمُحْسِناً مَعَهُ مِنْ أجلِكَ. سأفْعَلُ لَكَ أيَّ شَيءٍ.» داود يعودُ إلَى دارِه

И царят рече: Хамаам ще премине с мене; и аз ще му сторя каквото на тебе се вижда угодно; па и за тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мене.

39 ف قَبَّلَ المَلِكُ بَرَزَلّايُ وَبارَكَهُ. وَعادَ بَرَزَلّايُ إلَى دارِهِ. أمّا الملِكُ وَالشَّعْبُ كُلُّهُ فَقَدْ عَبَرُوا النَّهْرَ.

И така всичките люде преминаха Иордан. И когато беше преминал царят, царят целуна Верзелая и го благослови; и той се върна на мястото си.

40 ع بَرَ الملِكُ نَهْرَ الأردُنِّ إلَى الجِلْجالِ. وَذَهَبَ مَعَهُ كِمْهامُ. أمّا بَنُو يَهُوَّذا ونِصْفُ بني إسْرائِيلَ فَقَدْ قادُوا داوُدَ عِبْرَ النَّهْرِ. بَنُو إسْرائِيلَ يُجادِلون بني يَهُوَّذا

Царят, прочее, продължи пътя си до Галгал, и Хамаам замина с него; и всичките Юдови люде, както и половината от Израилевите люде, преведоха царя.

41 و َجاءَ بَنُو إسْرائِيلَ كُلُّهم إلَى المَلِكِ وقالُوا لهُ: «بنو يَهُوَّذا إخْوَتُنا سَرَقُوكَ وَعَبَروا بِكَ وبِعائلتِكَ ورِجالِكَ نَهْرَ الأُرْدُن.»

И, ето, всичките Израилеви мъже дойдоха при царя та рекоха на царя: Защо те откраднаха братята ни Юдовите мъже, та преведоха царя и семейството му през Иордан и всичките Давидови мъже с него?

42 ف أجابَ بنو يَهُوَّذا كُلُّهُم بَنِي إسْرائِيلَ: «لأنَّ صِلَةَ القَرابَةِ بَينَنا وَبَينَ المَلِكِ أوثَقُ. فَلِمَ أنْتُم غاضِبونَ مِنّا بِهذا الشأْن؟ فَنَحْنُ لَمْ نَأكُلْ طَعاماً عَلَى حِسابِ المَلِكِ، وَهْوَ لَمْ يُقَدِّمْ لَنا أيَّةَ هَدايا.»

А всичките Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник; и защо се сърдите за това нещо? дали изядохме нещо от царя? или даде ли ни той някакъв дар?

43 ف أجابَ بَنُو إسْرائِيلَ: «لَنا فِي المَلِكِ عشرَةُ أسْهُمٍ. لذا يَحِقُّ لنا بِداوُدَ أكْثَرَ مِنْكُم، لَكِنَّكُم تَجاهَلْتُمُونا. لَقَدْ كُنّا أوَّلَ المُتَكَلَّمينَ عَنْ إعادَةِ مَلِكِنا.» لَكِنَّ جَوابَ بَنِي يَهُوَّذا إلَى بَنِي إسْرائِيلَ جاءَ قَبِيحاً أشَدَّ القُبْحِ. كانَتْ عِباراتُهُم أشَدَّ قُبْحاً مِنْ عِباراتِ بَنِي إسْرائِيلَ.

А Израилевите мъже, в отговор на Юдовите мъже, рекоха: Ние имаме десет части в царя, и даже имаме по-голямо <право> на Давида от вас; защо, прочее, ни презряхте? и не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.