1 و َتَكَلَّمَ اللهُ لِيُوئِيلَ بِنِ فَثُوئِيلَ، فَقالَ:

Господното слово, което дойде към Иоила Фатуилевия син:

2 ا سْمَعُوا هَذا أيُّها الشُّيُوخُ، وَاسمَعُوا أيُّها السّاكِنُونَ فِي الأرْضِ: هَلْ حَدَثَ كَهَذا فِي أيّامِكُمْ، أوْ فِي أيّامِ آبائِكُمْ؟

Слушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е <такова нещо> във вашите дни Или в дните на бащите ви?

3 أ خبِرُوا أولادَكُمْ عَنْ هَذِهِ الأُمُورِ، وَلِيُخْبِرْ أولادُكُمْ أولادَهُمْ، وَأولادُهُمُ الجِيلَ التّالِيَ لَهُمْ.

Разкажете това на чадата си, И чадата ви <нека го разкажат> на своите чада, И техните чада на друго поколение.

4 م ا تَرَكَهُ الجَرادُ القاطِعُ أكَلَتهُ أسرابُ الجَرادِ، وَما تَرَكَتْهُ أسْرابُ الجَرادِ، أكَلَتهُ الجَنادبُ، وَما تَرَكَتهُ الجَنادبُ أكَلَهُ الجَرادُ المُخَرِّبُ! غَزوُ الجَراد

Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът; И каквото остави изедникът, изпояде го пръгът.

5 ا ستَيقِظُوا أيُّها السُّكارَى وَابكُوا. وَنُوحُوا يا شارِبِي الخَمرِ لأنَّ الخَمرَ أُخِذَت مِنْ أفواهِكُمْ.

Изтрезнейте, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви.

6 ل أنَّ أُمَّةً عَظِيمَةً وَعَدَدُها لا يُحصَى قَدِ اجتاحَتِ أرْضِي. أسنانُها كَأسنانِ الأسَدِ، وَلَها أنيابٌ كَأنيابِ الأسَدِ.

Понеже на земята Ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица.

7 ح َوَّلُوا كَرمَتِي إلَى خَرابٍ، وَتِينَتِي إلَى جِذعٍ أجرَدَ. قَشَّرُوا لِحاءَها بِالكامِلِ وَألْقَوْهُ بَعِيداً، وَجَعَلُوا أغصانَها بِيضاً. بُكاءُ الشَّعب

Опустоши лозата Ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха.

8 ن ُوحِي كَعَرُوسٍ فِي ثِيابِ الحُزنِ عَلَى مَوتِ عَرِيسِها الشّابِّ.

Плачи като <сгодена> девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.

9 ا نقَطَعَت تَقدِماتُ الطَّعامِ وَالشَّرابِ مِنَ بَيتِ اللهِ. الكَهَنَةُ، خُدّامُ اللهِ ، يَنُوحُونَ.

Хлебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят

10 ا لحُقُولُ تَلِفَتْ، وَالأرْضُ تَنُوحُ لأنَّ الحُبُوبَ تَلِفَتْ، وَالْنَّبِيذُ جَفَّ، وَالزَّيتُ الجَيِّدُ فَرَغَ.

Запустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо,

11 ا ذبُلُوا أيُّها الفَلّاحُونَ، نُوحُوا أيُّها الكَرّامُونَ عَلَى القَمحِ وَالشَّعِيرِ، لأنَّهُ قَدْ تَلِفَ الحَصادُ فِي الحَقلِ.

Посрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби.

12 ج َفَّتِ الكَرمَةُ، وَالَّتِينُ ذَبُلَ. يَبِسَ الرُّمّانُ، بَلْ وَحَتَّى النَّخِيلُ وَشَجَرُ التُّفّاحِ. كُلُّ أشجارِ الحَقلِ قَدْ جَفَّتْ. وَجَفَّتِ السَّعادَةُ فِي النّاسِ.

Лозата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, палмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада.

13 ا لبَسُوا الخَيشَ حُزْناً وَابكُوا أيُّها الكَهَنَةُ، وَنُوحُوا يا مَنْ تُجَهِّزُونَ الذَّبائِحَ. ادخُلُوا يا خُدّامَ إلَهِي وَاقضُوا اللَّيلَ بِثِيابِ الخَيشِ، لأنَّ تَقدِماتِ الطَّعامِ وَالشَّرابِ انقَطَعَتْ عَنْ هَيكَلِ إلَهِكُمْ. خَرابُ الجَراد

Опашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог.

14 ع َيِّنُوا وَقتاً للصَّومِ. ادعُوا إلَى اجتِماعٍ. اجمَعُوا الشُّيُوخَ وكُلَّ سُكّانِ الأرْضِ إلَى هَيكَلِ إلَهِكُمْ ، وَاصرُخُوا إلَى اللهِ.

Осветете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.

15 س َيَكُونُ يَوماً رَدِيئاً، لأنَّ يَومَ اللهِ قَرِيبٌ، وَسَيُؤتَى بِخَرابٍ عَظِيمٍ مِنَ القَدِيرِ.

Уви за <оня> ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.

16 أ لَمْ يَنقَطِعْ طَعامُنا أمامَ أعْيُنِنا؟ وَزالَتِ الأفراحُ وَالبَهجَةُ مِنْ هَيكَلِ إلَهِنا.

Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?

17 ج َفَّتِ البُذُورُ فِي التُّرابِ، خَرِبَتْ مَخازِنُ القَمحِ، انهَدَمَتِ المَخازِنُ لأنَّ القَمحَ قَدْ جَفَّ.

Семената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.

18 ي ا لأنينِ القُطعانِ! يا لِتَيَهانِ قُطعانِ الأبقارِ لأنَّ لَيسَ لَها مَرعَىً! وَحَتَّى قُطْعانُ الغَنَمِ هَلَكَتْ.

Как пъшка добитъкът! Скитат се чердите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овце

19 أ صرُخُ إلَيكَ يا اللهُ ، لأنَّ النّارَ التَهَمَتْ مَراعِي البَرِّيَّةِ، وَلَهِيباً أشعَلَ كُلَّ أشجارِ الحُقُولِ.

Господи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И пламъкът изпогори всичките полски дървета.

20 ح َتَّى حَيواناتُ البَرِّيَّةِ تَصرُخُ إلَيكَ، لأنَّ الجَداوِلَ جَفَّتْ، وَالنّارُ التَهَمَتْ مَراعِي البَرِّيَّةِ.

Даже и полските животни задъхвайки <поглеждат> към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.