1 و َجاءَ بُولُسُ أيضاً إلَى دَربَةَ وَلِسْتَرَةَ. وَكانَ هُناكَ تِلمِيذٌ اسْمُهُ تِيمُوثاوُسُ، أُمُّهُ امْرأةً يَهُودِيَّةً آمَنَتْ بِالمَسيحِ، وَأبوهُ يُونانِيٌّ.

После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

2 و َكانَ الإخوَةُ فِي لِسْتَرَةَ وَإيقُونِيَةَ يَمدَحُونَهُ.

Тоя <ученик> имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

3 ف َأرادَ بُولُسُ أنْ يَصطَحِبَ تِيمُوثاوُسَ فِي السَّفَرِ. فَأخَذَهُ وَخَتَنَهُ بِسَبَبِ اليَهُودِ المَوجُودِينَ فِي تِلكَ المَناطِقِ. فَقَدْ كانُوا جَمِيعاً يَعرِفُونَ أنَّ أباهُ يُونانِيٌّ.

Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

4 و َأثناءَ مُرُورِهِما بِالمُدُنِ، كانا يُسَلِّمانِ الأحكامَ الَّتِي قَرَّرَها الرُّسُلُ وَالشُّيُوخُ فِي القُدسِ لِلمُؤمِنِينَ.

И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

5 ف َتَقَوَّتِ الكَنائِسُ فِي الإيمانِ، وَكانَتْ تَنمُو فِي العَدَدِ كُلَّ يَومٍ. دَعوَةُ بُولُسَ إلَى مَكدُونِيَّة

Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

6 و َاجتازا فِي فَرِيجِيَّةَ وَغَلاطِيَّةَ بَعدَ أنْ مَنَعَهُما الرُّوحُ القُدُسُ مِنَ التَّكَلُّمِ بِالرِّسالَةِ فِي مُقاطَعَةِ أسِيّا.

И <апостолите> преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

7 و َلَمّا وَصَلا إلَى حُدُودِ مِيسِيّا، حاوَلا الذَّهابَ إلَى بِيثِينِيَّةَ، لَكِنَّ رُوحَ يَسُوعَ لَمْ يَدَعْهُما.

и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

8 ف َمَرّا عَلَى مِيسِيّا وَجاءا إلَى تَراوُسَ.

И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

9 و َأثناءَ اللَّيلِ رَأى بُولُسُ فِي رُؤْيا رَجُلاً مَكدُونِيّاً واقِفاً يَرجُوهُ وَيَقولُ: «تَعالَ إلَى مَكدُونِيَّةَ وَساعِدنا.»

И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

10 ف َبَعدَ أنْ رَأى بُولُسُ الرُّؤْيا، بَدَأنا عَلَى الفَورِ نَسعَى لِلعُبُورِ إلَى مَكدُونِيَّةَ، فَقَدْ تَيَقَّنّا أنَّ اللهَ قَدْ دَعانا لِكي نُبَشِّرَهُمْ. اهتِداءُ لِيْدِيَّة

И като видя видението, веднага потърсихме <случай> да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

11 ف َأبحَرْنا مِنْ تَرْواسَ مُباشَرَةً إلَى سامُوثراكِي. وَفِي اليَومِ التّالِي أبحَرْنا إلَى نِيابُولِيسَ.

И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

12 و َمِنْ هُناكَ ذَهَبْنا إلَى فِيلِيبِّي، وَهِيَ أهَمُّ مَدِينَةٍ فِي ذَلِكَ الجُزءِ مِنْ مُقاطَعَةِ مَكدُونِيَّةَ، وَهِيَ مُستَوطَنَةٌ رُومانِيَّةٌ. فَأمضَيْنا عِدَّةَ أيّامٍ فِيْها.

и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и <римска> колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

13 و َفِي السَّبْتِ خَرَجنا خارِجَ بَوّابَةِ المَدِيْنَةِ إلَى النَّهرِ، حَيثُ تَوَقَّعْنا أنْ نَجِدَ مَكاناً لِلصَّلاةِ. فَجَلَسْنا وَبَدَأنا نُحَدِّثُ النِّساءَ اللَّواتِي اجتَمَعْنَ هُناكَ.

А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните <там> жени.

14 و َكانَتْ هُناكَ امْرأةٌ مُتَعَبِّدَةٌ للهِ اسْمُها لِيْدِيَّةُ مِنْ مَدِينَةِ ثَياتِيرا تَعمَلُ في بَيعِ الأقْمِشَةِ. فَبَينَما هِيَ تُصغِي إلَينا، فَتَحَ الرَّبُّ قَلبَها لِتَنتَبِهَ إلَى كَلامِ بُولُسَ.

И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави <платове>, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

15 و َبَعدَ أنْ تَعَمَّدَتْ هِيَ وَأهلُ بَيتِها رَجَتنا وَقالَتْ: «إذا كُنتُمْ تَعتَبِرُونَنِي مُؤمِنَةً حَقّاً بِالرَّبِّ، فَتَعالَوا وَأقِيمُوا فِي بَيتِي.» فَأقنَعَتنا بِالإقامَةِ فِي بَيتِها. بُولُسُ وَسِيلا فِي السِّجن

И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

16 و َبَينَما كُنّا ذاتَ يَومٍ ذاهِبَينِ إلَى مَكانِ الصَّلاةِ، قابَلَتْنا جاريَةٌ فِيها رُوحُ تَبصِيرٍ، كانَتْ تُدِرُّ رِبحاً وَفِيراً عَلَى أصحابِها بِقِراءَةِ البَختِ.

И <един ден>, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

17 ف َتَبِعَتْنا نَحنُ وَبُولُسَ وَهِيَ تَصرُخُ: «هَؤُلاءِ الرِّجالُ هُمْ عَبيدُ اللهِ العَلِيِّ! وَهُمْ يُعلِنُونَ لَكُمْ طَرِيقَ الخَلاصِ!»

Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18 و َفَعَلَتْ هَذا أيّاماً كَثِيرَةً. لَكِنَّ بُولُسَ انزَعَجَ كَثِيراً، فَالتَفَتَ وَقالَ لِلرُّوحِ: «أنا آمُرُكَ بِاسْمِ يَسُوعَ المَسِيحِ أنْ تَخرُجَ مِنها،» فَخَرَجَ مِنها فَوراً.

Това тя правеше много дни <наред>. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

19 ف َلَمّا رَأى أصحابُها أنَّ ما كانُوا يَعتَمِدُونَ عَلَيْهِ فِي كَسبِ المالِ قَدْ ضاعَ، أمسَكُوا بِبُولُسَ وَسِيلا وَجَرُّوهُما إلَى السُّوقِ أمامَ السُّلُطاتِ.

А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

20 و َعِندَما أحضَرُوهُما أمامَ القُضاةِ قالُوا: «هَذانِ الرَّجُلانِ يَهُودِيّانِ، وَهُما يُثِيرانِ البَلبَلَةَ فِي مَدِينَتِنا،

И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

21 و َيَدعُوانِ إلَى عاداتٍ لا يَجُوزُ لَنا كَرُومانِيِّينَ أنْ نَقبَلَها أوْ أنْ نُمارِسَها.»

като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

22 و َانضَمَّ إلَيْهِمُ النّاسُ فِي الهُجُومِ عَلَيهِما. فَمَزَّقَ القُضاةُ ثِيابَ بُولُسَ وَسِيلا، وَأمَرُوا بِضَرْبِهِما بِالعِصِيِّ.

На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23 و َبَعدَ أنْ ضَرَبُوهُما كَثِيراً، ألقَوا بِهِما فِي السِّجنِ، وَأمَرُوا السَّجانَ بِأنْ يُراقِبْهُما جَيِّداً.

И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

24 و َبَعدَ أنْ تَلَقَّى السَّجانُ هَذا الأمرَ الصّارِمَ، ألقَى بِهِما فِي الزِّنزانَةِ الدّاخِلِيَّةِ، وَثَبَّتَ أقدامهُما بَينَ لَوحَينِ خَشَبِيَّيْنِ كَبِيرَينِ.

който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

25 و َنَحْوَ مُنتَصَفِ اللَّيلِ، كانَ بُولُسُ وَسِيلا يُصَلِّيانِ وَيُرَنِّمانِ للهِ. وَكانَ المَساجِينُ يَستَمِعُونَ إلَيهِما.

Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

26 و َفَجأةً حَدَثَ زِلزالٌ كَبِيرٌ جِدّاً هَزَّ أساساتِ السِّجنِ، فَانفَتَحَتِ الأبوابُ كُلُّها عَلَى الفَورِ، وَانحَلَّتْ سَلاسِلُ الجَمِيعِ.

внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

27 ف َاسْتَيقَظَ السَّجانُ. وَلَمّا رَأى أبوابَ السِّجنِ مَفتُوحَةً، ظَنَّ بِأنَّ المَساجِينَ قَدْ هَرَبُوا. فَاسْتَلَّ سَيفَهُ لِكَي يَقتُلَ نَفسَهُ.

И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

28 ل َكِنَّ بُولُسَ صَرَخَ وَقالَ لَهُ: «لا تُؤذِ نَفسَكَ! فَنَحنُ جَمِيعاً هُنا.»

Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

29 ف َطَلَبَ السَّجّانُ مَشاعِلَ، وَاندَفَعَ إلَى الدّاخِلِ. وَوَقَعَ عَلَى الأرْضِ أمامَ بُولُسَ وَسِيلا وَهُوَ يَرتَجِفُ خَوفاً.

Тогава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

30 ث ُمَّ قادَهُما إلَى الخارِجِ وَسَألَ: «يا سَيِّدِيَّ، ماذا يَنبَغي أنْ أفعَلَ لِكَي أحصُلَ عَلَى الخَلاصِ؟»

и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

31 ف َأجاباهُ: «آمِنْ بِالرَّبِّ يَسُوعَ، وَسَتَخلُصُ أنتَ وَعائِلَتُكَ.»

А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса, и ще се спасиш, ти и домът ти.

32 و َكَلَّماهُ مَعَ كُلِّ الَّذِينَ فِي بَيتِهِ بِرِسالَةِ الرَّبِّ.

И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

33 و َأخَذَهُما السَّجّانُ فِي تِلكَ السّاعَةِ مِنَ اللَّيلِ وَغَسَلَ جُرُوحَهُما، ثُمَّ تَعَمَّدَ هُوَ وَجَمِيعُ أفرادِ عائِلَتِهِ.

И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

34 و َاستَضافَهُما السَّجّانُ في بَيتِهِ، وَقَدَّمَ لَهُما الطَّعامَ، وَابتَهَجَ مَعَ جَمِيعِ أفرادِ عائِلَتِهِ، لِأنَّهُ قَدْ آمَنَ بِاللهِ.

И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

35 و َلَمّا حَلَّ الصَّباحُ، أرسَلَ القُضاةُ جُنُوداً يَقُولُونَ لِلسَّجّانِ: «أطلِقْ سَراحَ هَذَينِ الرَّجُلَينِ.»

А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

36 ف َقالَ السَّجّانُ لِبُولُسَ: «لَقَدْ أرسَلَ القُضاةُ أمراً بِإطلاقِ سَراحِكُما، فَاخرُجا الآنَ وَاذْهَبا بِسَلامٍ.»

И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

37 ل َكِنَّ بُولُسَ قالَ لِلجُنُودِ: «ضَرَبُونا عَلَى مَرأىً مِنَ النّاسِ دُونَ أنْ يُثبِتُوا عَلَينا ذَنباً، مَعَ أنَّنا مُواطِنانِ رُومانِيِّانِ، ثُمَّ ألقَوْا بِنا فِي السِّجنِ. وَها هُمُ الآنَ يُرِيدُونَ أنْ يَصرِفُونا سِرّاً؟ وَهَذا لَنْ يَكُونَ! عَلَيهِمْ أنْ يَأْتُوا بِأنفُسِهِمْ وَيُخرِجُونا.»

Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

38 ف َأبلَغَ الجُنُودُ القُضاةَ بِهَذا الكَلامِ. فَلَمّا سَمِعُوا أنَّ بُولُسَ وَسِيلا مُواطِنانِ رُومانِيّانِ، خافُوا.

И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

39 ف َجاءُوا وَاعتَذَرُوا، ثُمَّ أخرَجُوهُما، وَرَجَوهُما أنْ يُغادِرا المَدِينَةَ.

и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

40 ف َلَمّا خَرَجا مِنَ السِّجنِ، ذَهَبا إلَى بَيتِ لِيدِّية. وَعِندَما رَأيا الإخوَةَ هُناكَ، شَجَّعاهُمْ ثُمَّ انصَرَفا.

А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.