1 م َنْ يَقدِرُ أنْ يَفهَمَ وَيُفَسِّرَ الأشْياءَ كَالحَكِيمِ. حِكمَةُ الإنْسانِ تُفَرِّحُهُ، وَتُفَرِّحُ الآخَرِينَ.

Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променява.

2 أ نصَحُكَ بِأنْ تُطِيعَ أمْرَ المَلِكِ، لِأنَّكَ نَذَرْتَ هَذا النِّذْرَ للهِ.

Аз <те съветвам> да пазиш царската заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.

3 ل ا تَتَرَدَّدْ فِي تَقدِيمِ اقتِراحاتٍ لِلمَلِكِ. وَلا تَدعَمْ شَيئاً خاطِئاً، لَكِنْ تَذَكَّرْ أنَّ المَلِكَ يُقَرِّرُ ما يَشاءُ.

Не бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствувай в лоша работа, Защото върши всичко каквото иска,

4 أ وامِرُ المَلِكِ مُلْزِمَةٌ، وَلَيسَ مَنْ يَعتَرِضُ عَلَى ما يَفعَلُهُ.

Тъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?

5 م َنْ يُطِيعُ أوامِرَ المَلِكِ يَأْمَنُ، وَالرَّجُلُ الحَكِيمُ يَعرِفُ مَتَى وَكَيفَ يَفعَلُ ذَلِكَ.

Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, <че има> и време и съдба <за непокорството>.

6 ل ِكُلِّ شَيءٍ وَقتٌ مُلائِمٌ، وَهُناكَ طَرِيقَةٌ مُلائِمَةٌ لِعَمَلِ كُلِّ شَيءٍ. وَإنْ لَمْ يَفعَلِ المَرءُ ذَلِكَ، سَتَأْتِي عَلَيهِ المَتاعِبُ.

Понеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,

7 ل ا سَبِيلَ لِلإنْسانِ إلَى مَعرِفَةِ المُسْتَقبَلِ، لِأنَّهُ ما مِنْ أحَدٍ يَقدِرُ أنْ يُخبِرَهُ بِما سَيَحْدُثُ.

Понеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?

8 م ا مِنْ أحَدٍ يَقدِرُ أنْ يَمنَعَ الرَّوْحَ مِنْ مُغادَرَةِ الجَسَدِ. وَما مِنْ أحَدٍ يَقدِرُ أنْ يَمْنَعَ مَوْتَهُ. لا يُسْمَحُ لِلمُحارِبِ بِإخلاءِ مَوْقِعِهِ، كَذَلِكَ الشَّرُّ لا يُخلِي سَبيلَ الأشرارِ.

Няма човек, който да има власт над духа та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

9 ر أيتُ هَذا كُلَّهُ. وَتَأمَّلْتُ جَيِّداً جَميعَ ما عَمِلَهُ النّاسُ فِي هَذِهِ الدُّنْيا. فَرَأيتُ أنَّ الإنسانَ يَتَسَلَّطُ عَلَى الإنسانِ، فَيُسَبِّبَ الأذَى لِنَفْسِهِ.

Всичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, <Че има> време, когато човек властвува над човека за негова повреда.

10 و َرَأيتُ أيضاً أشْراراً يُدفَنُونَ فِي جَنازاتٍ مَهِيبَةٍ. وَسَمِعْتُ النّاسَ يَمدَحُونَهُمْ فِي المَدِينَةِ نَفسِها الَّتِي فَعَلُوا الشَّرَّ فِيها! هَذا أيضاً بِلا مَعنَى. العَدلُ وَالعِقابُ وَالثَّواب

При това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали от светото място; И те бидоха забравени в града гдето бяха така сторили. И това е суета.

11 ل ا يُعاقَبُ النّاسُ فَوْراً عَلَى شَرِّهِمْ، فِلِماذا لا يَفعَلُ الآخَرُونَ الشَّرِّ أيْضاً؟

Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, Затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло.

12 ق َدْ يَرتَكِبُ خاطِئٌ مِئَةَ جَرِيمَةٍ، وَيَطُولُ بِهِ العُمْرُ. لَكِنِّي أعلَمُ أنَّهُ خَيرٌ لِلنّاسِ أنْ يَخافُوا اللهَ.

Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува, Пак аз това зная, че ще бъде добре, На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

13 أ مّا الأشْرارُ فَلَنْ يَرَوْا خَيراً. وَلَنْ يَطُولَ العُمْرُ بِهِمْ. لَنْ تَكُونَ حَياتُهُمْ كَالظِّلالِ الَّتِي تَطُولُ مَعَ غُرُوبِ الشَّمْسِ.

А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, <които ще бъдат> като сянка, Защото той не се бои пред Бога.

14 ش َيءٌ آخَرُ زائِلٌ فِي هَذِهِ الحَياةِ: يُفتَرَضُ أنْ يُصِيبَ الشَّرُّ الأشْرارَ وَالخَيرُ الأخيارَ. لَكِنِّي أرَى أنَّ الشَّرَّ يُصِيبُ الأخيارَ أحياناً، وَالخَيرَ يُصِيبُ الأشْرارَ. هَذا أيضاً بِلا مَعَنَى.

Има една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.

15 ف َاسْتَنتَجْتُ أنَّ التَّمَتُّعَ بِالحَياةِ هُوَ أفضَلُ ما يُمْكِنُ أنْ يَفعَلَهُ إنسانٌ فِي هَذِهِ الدُّنْيا. فَيَأْكُلُ وَيَشْرَبُ وَيُمَتِّعُ نَفسَهُ، إذْ سَيَكُونُ هَذا ثَمَرَ تَعَبِ البَشَرِ فِي العَمَلِ الَّذِي أعطاهُمْ إيّاهُ اللهُ فِي هَذِهِ الدُّنْيا. لا نَستَطِيعُ فَهمَ كلِّ ما يفعله الله

Затова аз похвалих веселбата, Защото за човека няма по-добро под слънцето, Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му, През <всичките дни> на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

16 ت َأمَّلتُ لأكتَشِفَ الحِكمَةَ، لأفهَمَ ما يَفعَلُهُ النّاسُ عَلَى الأرْضِ. رَأيتُهُمْ مُنشَغِلِينَ نَهاراً وَلَيلاً دُونَ نَوْمٍ.

Когато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни денем ни нощем,

17 ث ُمَّ رَأيتُ كُلَّ ما يَفعَلُهُ اللهُ. لا يُمكِنُ لأحَدٍ أنْ يَفهَمَ ما يَفْعَلُهُ اللهُ فِي هَذِهِ الدُّنيا. لا يُمكِنُ لأحَدٍ مَهما تَعِبَ فِي البَحْثِ أنْ يَفهَمَ أعمالَهُ. حَتَّى الَّذِينَ يَدَّعُونَ الحِكْمَةَ، لا يُمكِنُهُمْ ذَلِكَ.

Тогава видях цялото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;