1 ف ِي الشَّهْرِ الثّامِنِ مِنَ السَّنَةِ الثّانِيَةِ لِحُكمِ دارْيُوسَ، مَلِكِ فارِسَ، أتَتْ رِسالَةٌ مِنَ اللهِ إلَى زَكَرِيّا بْنِ بَرَخِيَّا بْنِ عِدُّو النَّبِيِّ. تَقُولُ الرِّسالَةُ:

В осмия месец, във втората година на Дария, Господното слово дойде към пророк Захария, син на Варахия, син на Идо и рече: -

2 غ َضِبَ اللهُ جِدّاً عَلَى آبائِكُمْ.

Господ се разгневи много на бащите ви,

3 و َلِذا عَلَيكَ أنْ تَقُولَ لَهُمْ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ: «ارجِعُوا إلَيَّ، يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ، فَأرجِعَ إلَيكُمْ، يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ.»

Затова кажи им: Така казва Господ на Силите: Върнете се при Мене, казва Господ на Силите; И Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите.

4 « لا تَكُونُوا كَآبائِكُمُ الَّذِينَ قالَ لَهُمُ الأنبِياءُ قَدِيماً: ‹يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ ارجِعُوا عَنْ مُمارَساتِكُمُ الشِّرِّيرَةِ وَأعمالِكُمُ الشِّرِّيرَةِ.› وَلَكِنَّهُمْ لَمْ يَسْتَمِعُوا وَلَمْ يُصْغُوا إلَيَّ،» يَقُولُ اللهُ.

Не ставайте <такива> каквито бяха бащите ви, Към които предишните пророци викаха и рекоха: Така казва Господ на Силите: Върнете се сега от нечестивите си пътища, И от лошите си дела; Но те не послушаха, Нито дадоха внимание на Мене, казва Господ.

5 « أينَ آباؤكُمُ الآنَ؟ وَهَلْ يَحيا الأنبِياءُ إلَى الأبَدِ؟

Бащите ви где са? И пророците живеят ли вечно?

6 ك َلامِي وَفَرائِضْي الَّتِي أمَرْتُ خُدّامِي الأنبِياءَ بِإعلانِها، ألَمْ تَكُنْ قَدْ وَصَلَتْ آباءَكُمْ؟ لَكِنَّهُمْ رَجِعُوا إلِيَّ وَقالُوا: ‹لَقَدْ صَنَعَ اللهُ القَدِيرُ بِنا بِحَسَبِ كَلامِهِ، فَعاقَبَنا عَلَى أعْمالِنا وَسُلُوكِنا.›» الخُيولُ الأربَعة

Но думите Ми и повеленията, Които заповядах на слугите Си пророците, Не сполетяха ли бащите ви? И те се обърнаха и рекоха: Както Господ на Силите намисли да постъпи с нас Според постъпките ни и според делата ни, Така е постъпил с нас.

7 ف ِي اليَوْمِ الرّابِعِ وَالعِشْرِينَ مِنَ الشَّهْرِ الحادِي عَشَرَ – أي شَهْرِ شُباطَ – فِي السَّنَةِ الثّانِيَةِ مِنْ حُكْمِ دارْيُوسَ، أتَتْ رِسالَةٌ مِنَ اللهِ إلَى زَكَرِيّا بْنِ بَرَخِيَّا بْنِ عِدُّو النَّبِيِّ كَما يَلِي:

На двадесет и четвъртия ден от единадесетия месец, който е месец Сават, във втората година на Дария, Господното слово дойде към пророк Захария, син на Варахия, син на Идо, и рече:

8 ر َأيْتُ فِي رُؤى اللَّيلِ فارِساً يَرْكَبُ فَرَساً أحمَرَ، وَيَقِفُ وَسَطَ شَجَرِ الآسِ فِي الوَادِي. وَرايْتُ خَلْفَهُ ثَلاثَةَ فُرْسانٍ عَلَى ثَلاثَةِ أفراسٍ: أحمَرَ وَأشقَرَ وَأبيضَ.

Видях нощем, и ето човек който яздеше на червен кон, и стоеше между миртовите дървета, които бяха в едно сенчесто място; и зад него имаше червени, пъстри и бели коне.

9 ف َقُلْتُ: «مَنْ هَؤلاءِ يا سَيِّدِي؟» فَقالَ لِي المَلاكُ الَّذِي كانَ يَتَكَلَّمُ مَعِي: «سَأُرِيكَ مَنْ هَؤلاءِ.»

Тогава рекох: Господарю мой, кои са тези? И ангелът, който говореше с мене, ми рече: Аз ще ти покажа кои са тези.

10 ح ِينَئِذٍ قالَ الواقِفُ بَينَ شَجَرِ الآسِ: «هَؤُلاءِ هُمُ الَّذِينَ أرسَلَهُمُ اللهُ لِلتَّجَوُّلِ فِي الأرْضِ.»

И човекът, който стоеше между миртите, рече в отговор: Те са ония, които Господ изпрати да обходят света.

11 ث ُمَّ قالُوا هُمْ لِمَلاكِ اللهِ الواقِفِ وَسَطَ الآسِ: «كُنّا نَتَجَوَّلُ في الأرْضِ، وَإذا الأرْضُ كُلُّها تَحيا فِي هُدُوءٍ وَسَلامٍ.»

И проговаряйки на Ангела Господен, който стоеше между миртите, рекоха: Ние обходихме света; и, ето, целият свят седи спокойно и е тих.

12 ف َقالَ مَلاكُ اللهِ: «أيُّها الإلَهُ القَدِيرُ، إلَى مَتَى لا تَرْحَمُ مَدينَةَ القُدْسِ وَمُدُنَ يَهُوذا الَّتِي غَضِبْتَ عَلَيها مُدَّةَ السَّبْعِينَ سَنَةً الأخِيرَةَ؟»

Тогава ангелът Господен в отговор рече: Господи на Силите, до кога няма да покажеш милост към Ерусалим и Юдовите градове, против които си негодувал през тия седемдесет години?

13 ف َكَلَّمَ اللهُ المَلاكَ الَّذِي كانَ يَتَكَلَّمُ مَعِي، وَقالَ لَهُ كَلاماً طَيِّباً وَمُعَزِّياً.

И Господ отговори с добри думи, с утешителни думи, на ангела, който говореше с мене.

14 ث ُمَّ طَلَبَ مِنِّي المَلاكُ الَّذِي كانَ يَتَكَلَّمُ مَعِي أنْ أُعلِنَ ما يَلِي: هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ: «غِرْتُ عَلَى مَدينَةِ القُدْسِ وَصِهْيَوْنَ كَثِيراً.

И тъй ангелът, който говореше с мене, ми рече: Извикай и кажи: Така казва Господ на Силите: Ревнувам твърде силно за Ерусалим и за Сион;

15 غ َضِبْتُ جِدّاً عَلَى الأُمَمِ المُسْتَرِيحَةِ المُطمَئِنَّةِ. غَضِبْتُ قَلِيلاً عَلَى شَعبِي، وَلَكِنَّهُمْ جَعَلُوا مُعاناةَ شَعبِي أشَدَّ.»

и много се сърдя на охолните народи; защото като се разсърдих само малко, те спомогнаха към наскърбяването на <Израиля>.

16 ل ِذَلِكَ، هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «رَجِعْتُ إلَى القُدْسِ بِالرَّحْمَةِ. سَيُعادُ بِناءُ بَيتِي فِيها،» يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ. «سَيُمَدُّ خَيْطُ البِناءِ عَلَى مَدينَةِ القُدْسِ لِتَحدِيدِ أسْوارِها.»

Затова, така казва Господ: Аз съм се върнал с милост в Ерусалим; домът Ми ще се построи в него, казва Господ на Силите; и връв ще се опъне върху Ерусалим.

17 و َقالَ المَلاكُ أيضاً: «هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ: ‹سَتَفِيضُ مُدُنِي بِالخَيْرِ ثانِيَةً، وَسَيُعَزِّي اللهُ صِهْيَوْنَ مِنْ جَدِيدٍ، وَمَرَّةً أُخْرَى سَيَدعُو مَدينَةَ القُدْسِ مَدِينَتَهُ الخاصَّةَ.›» القُرُونُ الأربَعَةُ وَالصُّنّاعُ الأربَعَة

Извикай още веднъж и речи: Така казва Господ на Силите: Градовете Ми още ще се преливат с благосъстояние; и Господ още ще утеши Сион, и пак ще избере Ерусалим.

18 ث ُمَّ رَفَعْتُ عَينَيَّ وَرَأيتُ أربَعَةَ قُرُونٍ.

И като подигнах очите си видях, и ето четири рога.

19 ف َقُلْتُ لِلمَلاكِ الَّذِي كانَ يَتَكَلَّمُ مَعِي: «ما هَذِهِ القُرُونُ؟» فَقالَ لِي: «هَذِهِ هِيَ القُرُونُ الَّتِي شَتَّتَتْ يَهُوذا وَإسْرائِيلَ وَالقُدْسَ.»

И рекох на ангела, който говореше с мене: Какви са тия? И той ми отговори: Тия са роговете, които разпръснаха Юда, Израиля и Ерусалим.

20 ث ُمَّ أرانِي اللهُ أربَعَةَ صُنّاعٍ.

Тогава Господ ми показа четирима ковачи.

21 ف َقُلْتُ: «ما العَمَلُ الَّذِي أتَى لِأجلِهِ هَؤُلاءِ الصُّنّاعُ؟» فَقالَ لِي: «القُرُونُ هِيَ الأُمَمُ الَّتِي شَتَّتَتْ يَهُوذا كَي لا يَتَمَكَّنَ أحَدٌ مِنْهُمْ أنْ يَرْفَعَ رَأْسَهُ. وَقَدْ أتَى هَؤُلاءِ الصُّنّاعُ لِيُرْعِبُوا وَيَطرُدُوا قُرُونَ الأُمَمِ الَّتِي رَفَعَتْ ذاتَها عَلَى أرْضِ إسْرائِيلَ لِكَي تُشَتِّتَ شَعبَها.»

И рекох: Какво са дошли да правят тия? И в отговор рече: Ония са роговете които разпръснаха Юда тъй, че никой не повдигаше главата си; но тия са дошли да ги уплашат, и да повалят роговете на народите, които подигнаха рог против Юдовата земя за да я разпръснат.