1 أ نا هُوَ الرَّجُلُ المُتَألِّمُ! لَمّا ضَرَبَنِي اللهُ بِعَصا غَضَبِهِ.

Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

2 س اقَنِي وَأجبَرَنِي عَلَى المَسِيرِ فِي الظُّلْمَةِ، لا فِي النُّورِ.

Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

3 ل َطَمَنِي بِيَدِهِ مَرَّةً بَعْدَ مَرَّةٍ، طَوالَ اليَوْمِ.

Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

4 أ بلَى لَحمِي وَجِلْدِي، وَكَسَّرَ عِظامِي.

Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

5 ح َشَدَ اللهُ جُيُوشاً ضِدِّي، وَحاصَرَنِي بِالفَقْرِ وَالتَّعَبِ.

Издигна против мене <укрепления>; и окръжи ме с горест и труд.

6 أ جلَسَنِي فِي ظُلْمَةٍ كَثِيفَةٍ كَما المَوْتَى مُنْذُ القِدَمِ.

Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

7 ب َنَى جِداراً حَولِي لِئَلّا أهرُبَ، وَوَضَعَ عَلَيَّ سَلاسِلَ ثَقِيلَةً.

Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.

8 ص َرَخْتُ وَاستَغَثْتُ، لَكِنَّهُ تَجاهَلَ صَلاتِي.

Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

9 س َوَّرَ طُرُقِي بِحِجارَةٍ مَنحُوتَةٍ. عَوَّجَ سُبُلِي.

Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

10 ي َتَرَبَّصُ بِي كَدُبٍّ، كَأسَدٍ فِي مَكْمَنِهِ.

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

11 ط ارَدَنِي وَأبعَدَنِي عَنِ الطَّرِيقِ، مَزَّقَنِي إرَباً. وَتَرَكَنِي خَراباً.

Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

12 ح َنَى قَوْسَهُ، وَنَصَبَنِي هَدَفاً لِسِهامِهِ.

Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

13 أ صابَ كُلْيَتَيَّ بِسِهامٍ سَحَبَها مِنْ جُعْبَتِهِ.

Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

14 ص ِرْتُ أُضحُوكَةً لِكُلِّ شَعبِي، وَأُغنِيَةً يَتَسَلُّونَ بِها طَوالَ اليَوْمِ.

Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

15 م َلأنِي بِكُلِّ مَرارَةٍ، وَسَقانِي أمَرَّ شَرابٍ.

Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.

16 أ عطانِي حَصَىً لِأمضَغَ فَتَفَتَّتَتْ أسنانِي. سَحَقَنِي فِي التُّرابِ بِقَدَمَيهِ.

При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

17 م َنَعَ عَنْ نَفسِيَ السَّلامَ. وَنَسِيتُ ما هُوَ «الخَيرُ.»

Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

18 ق ُلْتُ لِنَفْسِي: «ضاعَ نَصْرِي الَّذِي رَجَوْتُهُ! لَنْ يُنقِذَنِي اللهُ.»

И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми <като отдалечена> от Господа.

19 أ تَذَكَّرُ ألَمِي وَتَشَرُّدِي، كَسُمٍّ وَمَرارَةٍ.

Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

20 ت َتَذَكَّرُ نَفسِي حَقّاً كُلَّ مَتاعِبِي، فَتَكتَئِبُ.

Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

21 ل َكِنِّي أتَذَكَّرُ شَيئاً آخَرَ، فَيَتَوَّلَّدُ فِيَّ رَجاءٌ.

<Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда:

22 إ حساناتُ اللهِ لا تَتَوَقَّفُ، وَمَراحِمُهُ لا تَنْتَهِي.

Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

23 ف َهِيَ جَدِيدَةٌ مَعَ كُلِّ صَباحٍ. عَظِيمَةٌ أمانَتُكَ.

Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

24 ن َفسيِ تَقُولُ: « اللهُ قِسْمَتِي.» وَلِهَذا أنتَظِرُهُ وَأضَعُ رَجائِي فِيهِ.

Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

25 ص الِحٌ هُوَ اللهُ لِمَنْ يَنتَظِرُهُ. صالِحٌ لِلَّذِي يَطلُبُهُ.

Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.

26 ح َسَنٌ لِلمَرْءِ أنْ يَرجُوَ بِهُدُوءٍ خَلاصَ اللهِ.

Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

27 ح َسَنٌ لِلرَّجُلِ أنْ يَحمِلَ المَسؤُولِيَّةَ فِي شَبابِهِ.

Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

28 أ نْ يَجلِسَ وَحدَهُ وَيَسكُتَ، عِندَما يَضَعُ اللهُ المَسؤُولِيَّةَ عَلَيهِ.

Нека седи насаме и мълчи, когато <Господ> му го наложи.

29 أ نْ يَضَعَ فَمَهُ فِي التُّرابِ مُنكَسِراً، فَلَعَلَّهُ يَكُونُ لَهُ رَجاءٌ.

Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

30 أ نْ يُعطِيَ خَدَّهُ لِلَّذِي يَضرِبُهُ، وَيَشْبَعَ مَهانَةً.

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

31 ل ِأنَّ الرَّبَّ لا يَرفُضُ البَشَرَ إلَى الأبَدِ.

Защото Господ не отхвърля до века.

32 ل ِأنَّهُ وَلَوْ ابتَلَى يُظهِرُ الرَّحمَةَ أيضاً، بِحَسَبِ فَيْضِ مَحَبَّتِهِ الثَّابِتَةِ.

Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

33 ل ِأنَّهُ لا يُؤذِيَ وَلا يُحزِنُ أحَدَا عَنْ طِيبِ خاطِرٍ.

Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

34 ل ا يَفرَحُ حِينَ يَسحَقُ واحِداً مِنّا نَحنُ البَشَرَ المَحجُوزِينَ فِي الأرْضِ.

Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

35 و َلا يَفرَحُ حِينَ يُعَوِّجُ أحَدُهُمُ العَدالَةَ وَيَغِشَّ آخَرَ أمامَ عَينَيهِ.

Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

36 ح ِينَ يُغتَصَبُ حَقُّ إنسانٌ فِي المَحكَمَةِ، ألا يَرَى الرَّبُّ ذَلِكَ؟

Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

37 م َنِ الَّذِي يَقُولُ فَيَصِيرَ، إلّا إنْ أمَرَ اللهُ بِحُدُوثِهِ؟

Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

38 أ لا تَخرُجُ بِأمْرِ العَلِيِّ الأُمُورُ السَّيِّئَةُ وَالحَسَنَةُ مَعاً؟

Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

39 ل ِماذا يَتَذَمَّرُ إنسانٌ حَيٌّ مِنْ مُعاقَبَتِهِ عَلَى خَطاياهُ؟

Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

40 ل ِنَفحَصْ سُلُوكَنا وَنُدَقِّقْ فِيهِ، وَلنَرجِعْ إلَى اللهِ.

Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

41 ل ِنَرفَعْ قُلُوبَنا مَعَ أيدِينا إلَى اللهِ فِي السَّماواتِ.

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, <Който е> на небесата, <и нека речем>:

42 ت َمَرَّدْنا وَعَصَيْنا. وَأنتَ لَمْ تَغفِرْ لَنا.

Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

43 غ َطَّيتَنا بِغَضَبِكَ وَطارَدْتَنا. قَتَلْتَ بِلا رَحمَةٍ.

Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

44 ت َغَطَّيتَ بِسَحابَةٍ، مانِعاً كُلَّ صَلاةٍ مِنَ الوُصُولِ إلَيكَ.

Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

45 ج َعَلْتَنا نَبدُو وَسَخاً وَقُمامَةً بَينَ شُعُوبٍ كَثِيرَةٍ.

Направил си ни като помия и смет всред племената.

46 ي َفتَحُ أعداؤُنا كُلُّهُمْ أفواهَهُمْ عَلَينا مُستَهزِئِينَ.

Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

47 و َقَعَ عَلَينا رُعبٌ وَخَطَرٌ، دَمارٌ وَهَلاكٌ.

Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

48 ج َداوِلُ ماءٍ تَجرِي مِنْ عَينَيَّ بِسَبَبِ دَمارِ ابْنَةِ شَعبِي.

Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

49 ت َسكُبُ عَينِي دُمُوعاً بِلا انقِطاعٍ.

Окото ми пролива <сълзи> и не престава, защото няма отрада.

50 س َأبكِي إلَى أنْ يَنظُرَ اللهُ مِنَ السَّماواتِ، وَيَرَى ما يَجرِي.

Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

51 أ تعَسَتْ عَينِي نَفسِي بِسَبَبِ بُكائِي عَلَى مَدِينَتِي.

Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

52 ا لَّذِينَ عادُونِي دُونَ داعٍ، اصطادُونِي كَعُصْفُورٍ.

Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

53 ح اوَلُوا أنْ يُنهُوا حَياتِي بِإلقائِي فِي هاوِيَةٍ. وَألقَوْا عَلَيَّ حِجارَةً.

Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

54 ط َغَتِ المِياهُ فَوْقَ رَأْسِي، فَقُلْتُ: «انتَهَى أمرِي.»

Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

55 ب ِاسْمِكَ أدعُو يا اللهُ مِنْ أعمَقِ حُفرَةٍ.

Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

56 أ تَوَسَّلُ إلَيكَ فَاسْمَعْ. وَلا تَسُدَّ أُذُنَيكَ عَنْ تَنَهُّدِي وَاسْتِغاثَتِي!

Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

57 ا قتَرِبْ حِينَ أدعُوكَ. قُلْ لِي: «لا تَخَفْ.»

Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.

58 ت َوَلَّ قَضِيَّتِي يا رَبُّ. افْدِ حَياتِي!

Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

59 ا نظُرْ يا اللهُ كَيفَ ظُلِمْتُ. اقْضِ لِي بِالعَدلِ.

Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

60 ا نظُرْ كُلَّ أعمالِ انتِقامِهِمْ، كُلَّ مُؤامَراتِهِمْ عَلَيَّ!

Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

61 ا سْمَعْ يا اللهُ تَعيِيرَهُمْ، كُلَّ مُؤامَراتِهِمْ عَلَيَّ!

Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

62 ط َوالَ النَّهارِ يَتَكَلَّمُ أعدائِي عَلَيَّ وَيُطلِقُونَ الشّائِعاتِ.

Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.

63 ه ا أنا قَدْ أصبَحتُ أُغنِيَتَهُمُ الَّتِي يَتَنَدَّرُونَ بِها، مِنَ الفَجرِ إلَى الغَسَقِ.

Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

64 ل َيتَكَ يا اللهُ تُجازِيهِمْ حَسْبَ ما فَعَلَتْهُ أيادِيهِمْ.

Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

65 ض َعْ عَذاباً فِي قُلُوبِهِمْ وَلْتَكُنْ عَلَيهِمْ لَعنَتُكَ.

Ще им дадеш, <като> клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

66 ط ارِدْهُمْ بِغَضَبِكَ، وَافنِهِمْ مِنْ تَحتِ سَماواتِ اللهِ.

Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.