1 « وَحِينَ تُقَسِّمُونَ الأرْضَ لِلشَّعبِ، خَصِّصُوا جُزْءاً مِنَ الأرْضِ عِطِيَّةً للهِ. وَسَيَكُونُ هَذا الجُزءُ بِطُولِ خَمسٍ وَعِشرِينَ ألفَ ذِراعٍ. وَسَتَكُونُ الأرْضُ مُقَدَّسَةً.

При това, когато делите земята с жребие за наследство, отделете свет дял от земята за принос на Господа; дължината му да бъде дължина от двадесет и пет хиляди <тръстики>, а широчината му десет хиляди; целият му предел да бъде свет околовръст.

2 و َفِي داخِلِ هَذِهِ المِنطَقَةِ، سَيَتِمُّ تَخصِيصُ مِنطَقَةٍ مُرَبَّعَةٍ طُولُها خَمسُ مِئَةِ ذِراعٍ وَعَرضُها خَمسُ مِئَةِ ذِراعٍ، لِلهَيكَلِ المُقَدَّسِ. وَحَولَ هَذِهِ المِنطَقَةِ سَتَكُونُ هُناكَ أرْضُ رَعيٍ بِعَرضِ خَمسِينَ ذِراعاً.

От тоя <дял> да се определи за светилището <място> петстотин <тръстики дълго> и петстотин <широко>, четвъртито наоколо, и петдесет лакти за предместието около него.

3 ف َسَتَقِيسُ مِنطَقَةً طُولُها خَمسَةٌ وَعِشروُنَ ألفَ ذِراعٍ وَعَرضُها عَشْرَةُ آلافِ ذِراعٍ، وَفِيها سَيَكُونُ المَكانُ المُقَدَّسُ، أي أقدَسُ مَكانٍ عَلَى الأرْضِ.

И тъй според тая мярка да отмериш <място> двадесет и пет хиляди дълго и десет хиляди широко; и в него да бъде светилището, пресветото <място>.

4 « سَتُخَصَّصُ هَذِهِ المِنطَقَةَ لِلكَهَنَةِ الَّذِينَ يَبقُونَ قَرِيبِينَ مِنَ اللهِ لِيَخدِمُوهُ. سَنُخَصِّصُ هَذِهِ المِنطَقَةَ لِبُيُوتِهِمْ وَلِمِنطَقَةِ الهَيكَلِ المُقَدَّسَةِ.

Това да бъде свет дял от <Израилевата> земя за свещениците, служителите в светилището, които се приближават да служат Господу; нека им бъде място за къщи, и свето място за светилището.

5 و َسَتُخَصَّصُ مِنطقَةٌ أُخْرَى طُولُها خَمسَةٌ وَعِشرُونَ ألفَ ذِراعٍ وَعَرضُها عَشْرَةُ آلافِ ذِراعٍ كَحِصَّةٍ دائِمةٍ لِلّاوِيِّينَ الَّذِينَ يَخدِمُونَ فِي الهَيكَلِ، فَتَكُونُ مُدُنُ سَكَنِهِمْ فِيها.

И левитите да имат за себе си, като служителите на дома, <едно място> двадесет и пет хиляди дълго и десет хиляди широко за свое притежание, за градове, в които да живеят {Еврейски: За двадесет стаи.}.

6 « وَسَتَكُونُ هُناكَ حِصَّةُ أرْضِ المَدِينَةِ عَرضُها خَمسَةُ آلافِ ذِراعٍ وَطُولُها خَمسَةٌ وَعِشرُونَ ألفَ ذِراعٍ. فَسَتَكُونُ هَذِهِ المِنطَقَةُ لِكُلِّ بَني إسْرائِيلَ.

И за притежание на града дайте <едно място> пет хиляди широко и двадесет и пет хиляди дълго, покрай принесения свети дял; това да бъде за целия Израилев дом.

7 و َتُخَصَّصُ أرْضٌ للرَّئِيسِ عَلَى جانِبَيِّ المِنطَقَةِ المُقَدَّسَةِ وَالمَدِينَةِ، إلَى الشَّرقِ وَالغَربِ مِنها. لَها ذاتُ طُولِ حِصَصِ القَبائِلِ الأُخرَى، وَتَمتَدُّ مِنَ الحَدِّ الغَربِيِّ إلَى الحَدِّ الشَّرقِيِّ.

А за княза <да има дял> от двете страни на светия дял и на градското притежание, пред светия дял и пред градското притежание, от западната страна към запад, и от източната страна към изток; и дължината от западната <му> граница до източната <му> граница да бъде според <дължината на> всеки един от дяловете.

8 ه َذِهِ الأرْضُ حِصَّةُ الرَّئِيسِ، حَتَّى لا يَعُودَ الرُّؤَساءُ يُضايِقُونَ شَعبِي، بَلْ يَترُكُونَ لِشَعْبِي إسْرائِيلَ أرْضَهُ.»

<Тоя дял> от земята да бъде негово притежание в Израил; и князете Ми да не угнетяват вече людете Ми, а да дадат <останалото от> земята на Израилевия дом според племената им.

9 و َهَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: «يا رُؤَساءَ إسْرائِيلَ، لَمْ أعُدْ أحتَمِلُ عُنفَكُمْ وَظُلمَكُمْ تُجاهَ شَعبِي وَعَنْ سَرِقَتِهِ. اعمَلُوا العَدلَ وَالحَقَّ، وَتَوَقَّفُوا عَنْ طَردِ شَعبِي مِنْ أرْضِهِ.» يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ. المَكايِيلُ السَّلِيمَة

Така казва Господ Иеова: Да ви е доволно, князе Израилеви; отдалечете насилието и грабителството, и извършвайте съдба и правда; престанете да изпъждате людете Ми <от притежанията им>, казва Господ Иеова.

10 « احتَفِظُوا بِمَكايِيلَ عادِلَةٍ وَدَقِيقَةٍ لِمَوازِينِكُمْ، وَلِأحجامِ المَوادِّ الجّافَّة وَالسّائِلَةِ.

Имайте прави везни, права ефа и прав ват.

11 ف َيَنْبَغِي أنْ تَكُونَ القُفَّةُ وَالصَّفِيحَةُ حَجْماً واحِداً. وَيَكُونُ القِدْرُ عُشْرَ الكِيسِ حَجْماً، وَالقُفَّةُ عُشرَ الكِيسِ أيضاً. فَيَكُونُ الكِيسُ وِحْدَةَ القِياسِ الأساسِيَّةَ.

Ефата и ватът нека имат същия обем, тъй щото ватът да побира една десета от кора и ефата една десета от кора; обемът им да се определя от кора.

12 و َيَكُون وَزْنُ المِثْقالِ عِشرِينَ قِيراطاً. وَبِجَمْعِ عِشرِينَ مِثْقالاً، وَخَمْسَةٍ وَعِشرِينَ مِثْقالاً، وَخَمْسَةَ عَشَرَ مِثْقالاً، تَحْصُلُ عَلَى مِقْدارِ رَطلٍ مِنَ الحُبُوبِ.» التَّقدِمات

И сикълът нека бъде двадесет гери; двадесет сикла, двадесет и пет сикла, и петнадесет сикла нека бъде мнаса ви.

13 « وَهَذِهِ هِيَ التَّقدِمَةُ الَّتِي تُقَدِّمُونها: سُدْسُ قُفَةٍ مِنْ كُلِّ كِيسِ قَمحٍ، وَسُدْسُ قُفَةٍ مِنْ كُلِّ كِيسِ شَعِيرٍ.

Ето приносът, който ще принасяте: Шестата част на ефа от един кор жито; така и от ечемика да давате шестата част на ефа от един кор.

14 أ مّا بِالنِّسبَةِ لِتَقدِمَةِ الزَّيتِ، فَعُشْرُ صَفِيحَةٍ مِنْ كُلِّ جَرَّةِ زَيتٍ – تَذَكَّرُوا أنَّ الجَرَّةَ وَالكِيسَ لَهُما حَجْمٌ واحِدٌ: أيْ عَشْرُ صَفائِحَ.

А относно правилото за дървеното масло, <от един> ват масло <принасяйте> десетата част на ват от един кор, <който е> един хомер от десет вати; защото десет вати са един хомер.

15 و َيَنْبَغِي تَخصِيصُ خَرُوفٍ مِنْ كُلِّ مِئَتَينِ مِنَ القَطِيعِ. وَتَكُونُ هُناكَ تَقدِماتٌ سائِلَةٌ مِنْ إسْرائِيلَ مَعَ تَقدِماتِ القَمحِ وَالذَّبائِحِ الصَّاعِدَةِ وَتَقدِماتِ السَّلامِ لِلتَّكفِيرِ عَنهُمْ.» يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ.

И от добре напоените Израилеви пасбища <принасяйте> и по едно агне от <всяко> стадо от двеста, които да бъдат за хлебен принос, за всеизгаряне, и за примирителен принос, за да се прави умилостивение за тях, казва Господ Иеова.

16 « فَعَلَى كُلِّ الشَّعبِ أنْ يُقَدِّمُوا هَذِهِ التَّقدِمَةَ لِرَئِيسِ إسْرائِيل.

Всичките люде от <Израилевата> земя нека дават тоя принос на княза в Израиля.

17 و َعَلَى الرَّئِيسِ أنْ يُقَدِّمَ الذَّبائِحَ وَتَقدِماتِ الحُبُوبِ وَالسَّكائِبِ فِي الأعيادِ وَأوائِلِ الشُّهُورِ وَالسُّبُوتِ وَفِي كُلّ التَّجَمُّعات الدِّينِيَّةِ المُقَدَّسَةِ لِبَيتِ إسْرائِيلَ. كَما عَلَيهِ تَقدِيمَ ذَبائِحِ الخَطيَّةِ وَتَقدِماتِ الحُبُوبِ وَالذَّبائِحِ الصّاعِدَةِ وَذَبائِحِ السَّلامِ لِلتَّكفِيرِ عَنْ بَني إسْرائِيلَ.»

А на княза ще принадлежи да дава всеизгарянията, хлебните приноси и възлиянията в празниците, в новолунията и в съботите, във <време на> всичките определени празници на Израилевия дом; тоя нека приготвя приноса за грях, хлебния принос, всеизгарянето и примирителните приноси, за да прави умилостивение за Израилевия дом.

18 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: «فِي اليَومِ الأوَّلِ مِنَ الشَّهرِ الأوِّلِ، خُذْ ثَوراً سَلِيماً لا عَيْبَ فِيهِ وَطَهِّرْ بِهِ الهَيكَلَ.

Така казва Господ Иеова: В първия <месец>, на първия <ден> от месеца, да вземеш юнец без недостатък, и <с него> да очистиш светилището.

19 و َيَأخُذُ الكاهِنُ بَعضاً مِنْ دَّمِ ذَبِيحَةِ الخَطيَّةِ وَيَضَعُهُ عَلَى أعمِدَةِ بَوّابَةِ الهَيكَلِ وَالزَّوايا الأربَعَةِ لِجُدرانِ المَذبَحِ وَأعمِدَةِ البَوّابَةِ المُؤَدِّيَةِ لِلسّاحَةِ الدّاخِلِيَّةِ.

Свещеникът нека взема от кръвта на приноса за грях, и нека я тури върху стълбовете на вратите на дома, върху четирите ъгъла на полицата на олтара, и върху стълбовете на портата на вътрешния двор.

20 ه َكَذا تَفعَلُ أيضاً فِي اليَومِ السّابِعِ مِنَ الشَّهرِ لِلتَّكفِيرِ عَنِ الهَيكَلِ، مِنْ أيِّ عَمَلٍ قامَ بِهِ إنسانٌ عَنْ ضَلالٍ أوْ عَنْ جَهلٍ. تَقدماتُ الفصح

Така да правиш и на седмия ден от месеца за всекиго, който съгрешава от незнание, и за простия; така ще правите умилостивение за дома.

21 « فِي اليَومِ الرّابِعَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ الأوَّلِ، تَحْتَفِلُونَ بِعِيدِ الفِصحِ. وَلِمُدَّةِ سَبعَةِ أيّامٍ، تَاكُلُونَ خُبْزاً غَيرَ مُخْتَمِرٍ.

В първия <месец>, на четиринадесетия ден от месеца, да ви бъде пасхата, седемдневен празник, безквасен хляб да се яде.

22 ف ِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَيُقَدِّمُ الرَّئِيسُ ثَورَ ذَبِيحَةَ خَطيَّةٍ عَنْ نَفسِهِ وَعَنِ الشَّعبِ.

И в същия ден нека приготви князът за себе си и за всичките люде на <Израилевата> земя юнец в принос за грях.

23 ي ُقَدِّمُ الرَّئِيسُ خِلالَ سَبعَةِ أيّامِ العِيدِ سَبعَةَ ثِيرانٍ وَسَبعَةَ كِباشٍ لا عَيبَ فِيها ذَبائِحَ صاعِدَةً للهِ ، وَتَيساً ذَبِيْحَةَ خَطِيَّةٍ، فِي كُلِّ يَومٍ مِنَ الأيّامِ السَّبعَةِ.

И през седемте дни на празника нека приготвя всеизгаряне Господу, по седем юнеца и по седем овена без недостатък всеки ден през седемте дни, тоже и козел всеки ден в принос за грях.

24 و َيُقَدِّمُ تَقْدِمَةَ حُبُوبٍ: قُفَّةً مَعَ كُلِّ ثَورٍ، وَقُفَّةً مَعَ كُلِّ كَبْشٍ، بِالإضافَةِ إلَى وِعاءٍ مِنَ الزَّيتِ لِكُلِّ قُفَّةٍ.

И за хлебен принос нека приготвя по една ефа за всеки юнец, и по една ефа за всеки овен, и по един ин дървено масло за всяка ефа.

25 و َفِي اليَومِ الخامِسَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ السّابِعِ، فِي يَومِ العِيدِ، يُقَدِّمُ ذَبائِحَ خَطيَّةٍ وَذَبائِحَ صاعِدَةً وَتَقدِماتِ حُبُوبٍ وَزَيتٍ، مِثلَما فَعَلَ فِي عِيدِ الفِصحِ.»

В седмия <месец>, на петнадесетия ден от месеца, през седемте дни на празника, нека приготвя същото според <определеното за> приноса за грях, за всеизгарянето, и за хлебния принос, и за дървеното масло.