1 و َعَمِلَ يُوشِيّا احتِفالاً بِالفِصْحِ فِي القُدسِ إكراماً للهِ. وَذَبَحُوا حَمَلَ الفِصحِ في الرّابِعَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ الأوَّلِ.

При това, Иосия направи пасха Господу в Ерусалим; и на четиринадесетия ден от първия месец заклаха пасхалните <агнета>.

2 ف َعَيَّنَ يُوشِيّا الكَهَنَةَ لِلقِيامِ بِمَسؤُولِيّاتِهِمْ. وَكانَ يُشَجِّعُهُمْ عَلى الخِدمَةِ فِي بَيتِ اللهِ.

И той постави свещениците в длъжностите им, и ги насърчи да служат на Господния дом.

3 و َتَحَدَّثَ يُوشِيّا إلَى الَّلاوِيِّينَ الَّذِينَ كانُوا يُعَلّمُونَ بَنِي إسْرائِيلَ بَعدَ أنْ تَطَهَّرُوا اسْتِعْداداً لِخِدْمَةِ اللهِ ، وَقالَ لَهُمْ: «ضَعُوا صُنْدُوقَ العَهْدِ فِي الهَيكَلِ الَّذِي بَناهُ سُلَيْمانُ. وَلَنْ تُضطَرُّوا بَعدَ ذَلِكَ إلَى حَملهِ مِنْ مَكانٍ إلَى آخَرَ عَلَى أكتافِكُمْ. وَالآنَ اخدِمُوا إلَهَكَمْ ، وَاخدِمُوا شَعبَهُ إسْرائِيلَ.

И рече на осветените Господу левити, които поучаваха целия Израил: Положете светия ковчег в дома, който построи Израилевият цар Соломон, Давидовият син; няма да <го> носите вече на рамена; сега слугувайте на Господа вашия Бог и на людете Му Израил.

4 أ عِدُّوا أنفُسَكُمْ لِلخِدمَةِ فِي الهَيكَلِ حَسَبَ مَجمُوعاتِ عائِلاتِكُمْ. وَقُومُوا بِكُلِّ الواجِبات الَّتِي أوْكَلَها إلَيكُمْ داوُدُ مَلِكُ إسْرائِيلَ وَابنُهُ سُلَيْمانُ.

Пригответе се според бащините си домове, по отредите си, според предписанието на Израилевия цар Давида, и според предписанието на сина му Соломона;

5 ق ِفُوا فِي المَكانِ المُقَدَّسِ حَسَبَ مَجمُوعاتِ عائِلاتِ الَّلاوِيِّينَ، مَجمُوعَةً بَعدَ مَجمُوعَةٍ لِكَي تُساعِدُوهُمْ.

и стойте в светилището, според отделенията на бащините домове на братята си миряните {Еврейски: Синовете на людете.}, и за всяко нека има по един отдел от левитските бащини домове.

6 و َاذبَحُوا خِرافَ الفِصحِ، وَقَدِّسُوا أنفُسَكُمْ للهِ. وَساعِدُوا إخْوَتَكُمْ، بَنِي إسْرائِيلَ، فِي تَقدِيسِ أنفُسِهِمْ لِكَي يَعمَلُوا بِكُلِّ كَلامِ اللهِ الَّذِي أعطاهُ لَنا اللهُ عَلَى لِسانِ مُوسَى.»

И като заколите пасхалните <агнета>, осветете се, и пригответе за братята си, за да направят <и те> според Господното слово <дадено> чрез Моисея.

7 و َأعطَى يُوشِيّا بَنِي إسْرائِيلَ ثَلاثِينَ ألفَ رَأْسٍ مِنَ الغَنَمِ وَالماعِزِ لِيَذبَحُوها لِلفِصْحِ. وَأعطاهُمْ أيضاً ثَلاثَةَ آلافِ رَأْسِ بَقَرٍ. أعطاهُمْ هَذِهِ المَواشِي كُلُّها مِنْ مُلكِهِ الخاصِّ.

И Иосия подари на людете за жертви овце, агнета и ярета, на брой тридесет хиляди, всичките за пасхалните жертви, за всички, които се намериха там, и три хиляди говеда; тия бяха от царския имот.

8 و َأعطَى كِبارَ مَسؤُولِي يُوشِيّا أيضاً مَواشيَ وَأشياءَ أُخْرَى لِلشَّعبِ وَالكَهَنَةِ وَالَّلاوِيِّينَ. وَكانَ حِلْقِيا وَزَكَرِيّا وَيَحِيئيلُ مَسؤُولِينَ عَنِ بَيتِ اللهِ. قَدَّمَ هَؤُلاء المَسؤُولُونَ لِلكَهَنَةِ ألفَينِ وَسِتَّ مئَةِ حَمَلٍ وَتَيسٍ وَثَلاثَ مِئَةِ ثَورٍ ذَبائِحَ لِلفِصْحِ.

И първенците му подариха на драго сърце на людете, на свещениците и на левитите. А управителите на Божия дом, Хелкия, Захария и Ехиил, подариха на свещениците за пасхалните жертви две хиляди и шестстотин <агнета и ярета> и триста говеда.

9 و َأعطَى أيضاً كُونَنْيا مَعَ شَمَعْيا وَنَثْنِيئِيلَ أخَوَيْهِ خَمسَ مِئَةِ رَأْسٍ مِنَ الغَنَمِ وَالتُّيُوسِ وَخَمسَ مِئَةِ ثَورٍ للّاوِيِّينَ ذَبائِحَ فِصْحٍ.

Също и Хонения и братята му Семаия и Натанаил, и началниците на левитите, Асавия, Еиил и Иозавад, подариха на левитите за пасхалните жертви пет хиляди <агнета и ярета> и петстотин говеда.

10 و َلَمّا صارَ كُلُّ شَيءٍ مُعَدّاً لِبَدءِ خِدمَةِ الفِصحِ، ذَهَبَ الكَهَنَةُ وَالَّلاوِيُّونَ إلَى أماكِنِهِمْ، حَسَبَ أمرِ المَلِكِ.

Така се приготви службата. Тогава свещениците застанаха на мястото си, и левитите по отредите си, според царската заповед.

11 ف َذُبِحَتْ خِرافُ الفِصحِ. وَبَعدَ ذَلِكَ سَلَخَ الَّلاوِيُّونَ جُلُودَها وَأعطُوا دَمَها لِلكَهَنَةِ. فَرَشَّ الكَهَنَةُ الدَّمَ عَلَى المَذبَحِ.

И заклаха пасхалните <агнета>, и свещениците поръсиха <кръвта, която вземаха> от ръката на левитите, които и одраха <жертвите>.

12 ث ُمَّ وَزَّعُوا الحَيواناتِ المُعَدَّةِ لِلذَّبائِحِ الصّاعِدَةِ عَلَى مَجمُوعاتِ العائِلاتِ المُختَلِفَةِ، لِكَي تُقَدَّمَ للهِ وَفْقَ شَرِيعَةِ مُوسَى. وَهَكَذا فَعَلُوا بِالبَقَرِ.

И отделиха <частите> за всеизгарянето, за да ги дадат според отделенията на бащините домове на людете, за да принесат Господу според предписанията в Моисеевата книга; така сториха и с говедата.

13 و َشَوَى الَّلاوِيُّونَ ذَبائِحَ الفِصحِ عَلَى النّارِ كَما تَقضِي الشَّرِيعَةُ. وَسَلَقُوا الذَّبائِحَ المُقَدَّسَةَ فِي قُدُورٍ وَأبارِيقَ وَمَقالٍ. ثُمَّ سارَعُوا إلَى إعطاءِ اللَّحمِ إلَى الشَّعبِ لِيَأْكُلُوا.

И опекоха пасхалните <агнета> с огън според наредбата; а светите жертви свариха в котли, в гърнета и в тави, и ги разделиха веднага помежду всичките люде.

14 و َبَعدَ أنْ انتَهُوا مِنْ ذَلِكَ، أعَدَّ الَّلاوِيُّونَ لَحماً لِأنفُسهِمْ وَلِلكَهَنَةِ مِنْ نَسلِ هارُونَ. فَقَدْ كانَ هَؤُلاءِ الكَهَنَةُ مُنهَمِكِينَ فِي العَمَلِ حَتَّى حُلُولِ الظَّلامِ. إذْ عَمِلُوا بِجِدٍّ عَلَى حَرْقِ الذَّبائِحِ الصّاعِدَةِ وَشَحْمِ الذَّبائِحِ.

После приготвиха за себе си и за свещениците; защото свещениците, Аароновите потомци, <се занимаваха> с принасяне всеизгарянията и тлъстините до нощта; затова левитите приготвиха за себе си и за свещениците, Аароновите потомци.

15 و َأخَذَ المُرَنِّمُونَ مِنْ عائِلَةِ آسافَ أماكِنَهُمُ الَّتِي عَيَّنَها لَهُمُ المَلِكُ داوُدُ. وَهُمْ آسافُ وَهَيْمانُ وَيَدُوثُونُ رائِي المَلِكِ. وَلَمْ يُضطَرَّ البَوّابُونَ الواقِفُونَ عِندَ البَوّاباتِ إلَى تَركِ أماكِنِهِمْ، لِأنَّ إخْوَتَهُمُ الَّلاوِيِّينَ أعَدُّوا لَهُمْ كُلَّ شَيءٍ لِلفِصْحِ.

И певците, Асафовите потомци, бяха на мястото си, според заповедта на Давида, на Асафа, на Емана и на царския гледач Едутун; и вратарите <пазеха> на всяка порта; нямаше нужда да оставят работата си, защото братята им, левитите, приготвиха за тях.

16 ف َتَمَّ كُلُّ شَيءٍ مُتَعَلِّقٍ بِخِدمَةِ اللهِ فِي ذَلِكَ اليَومِ كَما أمَرَ المَلِكُ يُوشِيّا. فَقَدِ احتُفِلَ بِالفِصْحِ وَقُدِّمَتِ الذَّبائِحُ عَلَى مَذبَحِ اللهِ.

И тъй, цялата Господна служба биде приготвена в същия ден, за да направят пасхата и да принесат всеизгарянията на Господния олтар, според заповедта на цар Иосия.

17 و َاحتَفَلَ بَنُو إسْرائِيلَ الحاضِرُونَ بِعَيدِ الفِصحِ وَعيدِ الخُبزِ غَيرِ المُختَمِرِ سَبعَةَ أيّامٍ.

И израилтяните, които се намериха там, правиха в онова време пасхата и празника на безквасните хлябове седем дни.

18 و َلَمْ يَكُنْ مِثلُ هَذا الاحتِفالِ مُنذُ أيّامِ النَّبِيِّ صَمُوئيلَ! إذْ لَمْ يَحتَفِلْ أيٌّ مِنْ مُلُوكِ إسْرائِيلَ بِالفِصحِ عَلَى هَذا النَّحوِ الفَرِيدِ الَّذي احتَفَلَ بِهِ يُوشِيّا وَالكَهَنَةُ وَالَّلاوِيُّونَ وَكُلُّ شَعبِ يَهُوذا وَإسْرائِيلَ الحاضرِينَ وَسُكّانِ القُدسِ.

Такава пасха не беше ставала в Израил от дните на пророк Самуила; нито един от всичките Израилеви царе не беше направил такава пасха, каквато направиха Иосия, и свещениците, и левитите, и целият Юда и Израил, които се намериха там, и ерусалимските жители.

19 و َقَدْ أُقِيمَ هَذا الاحتِفالُ بِالفِصْحِ فِي السَّنَةِ الثّامِنَةَ عَشْرَةَ مِنْ حُكمِ يُوشِيّا. مَوتُ يُوشِيّا

Тая пасха стана в осемнадесетата година на Иосиевото царуване.

20 ع َمِلَ يُوشِيّا كُلَّ هَذِهِ الأشياءِ الصّالِحَةِ مِنْ أجلِ الهَيكَلِ. وَفِيما بَعْدُ، جاءَ نَخُوُ مَلكُ مِصْرَ عَلَى رَأْسِ جَيشٍ لِيَخُوضَ حَرْباً فِي مَدِينَةِ كَرْكَمِيشَ عَلَى نَهرِ الفُراتِ. فَخَرَجَ المَلِكُ يُوشِيّا لِيَعْتَرِضَ طَرِيقَهُ.

А след всичко това, когато Иосия беше наредил <Божия> дом, египетският цар Нехао възлезе за да воюва против Кархамис при <реката> Евфрат; и Иосия излезе против него.

21 ف َأرسَلَ نَخُوُ رُسُلاً لِيُوشِيّا. وَقالُوا لَهُ: «لَيسَتْ هَذهِ الحَربُ حَربَكَ. فَلِماذا تُقحِمُ نَفسَكَ فِيها؟ فَأنا لَمْ آتِ لِأشُنَّ عَلَيكَ حَرباً. بَلْ جِئتُ لِأُحارِبَ أعدائي. وَقَدْ أمَرَنِي اللهُ بِأنْ أُسرِعَ فِي مَهَمَّتِي. فَاللهُ مَعي. فَإنْ حارَبْتَنِي، فَإنَّكَ إنَّما تُحارِبُ اللهَ. وَهُوَ سَيَقضِي عَلَيكَ!»

А той прати посланици до него да кажат: Какво има между мене и тебе, царю Юдов? Не <ида> днес против тебе, но против дома, с който имам война, и Бог ми е заповядал да побързам; остави се от Бога, който е с мене, да не би да те изтреби.

22 ل َكِنَّ ذَلِكَ لَمْ يَثْنِ يُوشِيّا عَنْ عَزمِهِ عَلَى مُحارَبَةِ نَخُوَ. فَتَنَكَّرَ فِي زِيٍّ آخَرَ وَاشتَبَكَ مَعَهُ فِي مَعرَكَةٍ. وَلَمْ يَشَأْ يُوشيّا أنْ يُصغِيَ إلَى ما قالَهُ نَخُوُ عَنْ أمرِ اللهِ. بَلْ ذَهَبَ إلَى سَهلِ مَجِدُّو لِيُحارِبَهُ.

Обаче Иосия не отвърна лицето си от него, но преличи се да воюва против него, и не послуша думите на Нехао, които бяха из Божиите уста, и дойде да се бие в долината Магедон.

23 ف َأُصِيبَ المَلِكُ يُوشِيّا بسَهمٍ. فَقالَ لِخُدّامِهِ: «أخرِجُونِي مِنَ المَعرَكَةِ، لِأنِّي قَدْ جُرِحْتُ جُرحاً بالِغاً!»

И стрелците устрелиха цар Иосия; и царят рече на слугите си: Извадете ме от тук, защото съм тежко ранен.

24 ف َأخرَجَهُ خُدّامُهُ مِنْ مَركَبَتِهِ وَوَضَعُوهُ فِي مَركَبَةٍ أُخْرَى أحضَرَها إلَى المَعرَكَةِ. وَنَقَلُوهُ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ حَيثُ ماتَ. وَدُفِنَ يُوشيّا فِي مِقبَرَةِ آبائِهِ. وَناحَ عَلَيهِ كُلُّ شَعبِ يَهُوذا وَالقُدسِ.

И тъй, слугите му го извадиха из колесницата, та го качиха на втората му колесница, и докараха го в Ерусалим; и умря, и биде погребан в гробищата на бащите си. И целият Юда и Ерусалим жалееха за Иосия.

25 و َكَتَبَ إرْمِيا مَرْثاةً لِيُوشِيّا وَغَنّاها. وَما يَزالُ المُغَنُّونَ وَالمُغَنِّياتُ يُغَنُّونَ مَراثي إرْمِيا لِيُوشِيّا حَتَّى هَذا اليَوم. فَصارَ غِناءُ المَراثي المَكْتُوبَةِ في يُوشِيّا أمْراً مَعْروفاً لَدَى بَنِي إسْرائِيلَ. وَهِيَ مَكتُوبَةٌ فِي كِتابِ المَراثِي عَنْ يُوشِيّا.

Също и Еремия плака за Иосия; и всичките певци и певици до днес напомнюват Иосия в плачовете си, които и направиха това обичай в Израиля; и ето, те са написани в Плача.

26 أ مّا بَقِيَّةُ أعْمالِ يُوشِيّا وَأمانَتِهِ فِي عَمَلِ ما يَتَوافَقُ وَشَريعَةِ اللهِ ،

А останалите дела на Иосия, и добродетелите му <сторени> според предписаното в Господния закон,

27 و َإنْجازاتِهِ مِنْ أوَّلِها إلَى آخِرِها، فَهِيَ مُدَوَّنَةٌ فِي كِتابِ تارِيخِ مُلُوكِ إسْرائِيلَ وَيَهُوذا.

и делата му, първите и последните, ето, писани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе.