1 ك انَ عِيْدُ الفِصحِ قَرِيْباً. وَكانَ يَسُوعُ يَعرِفُ أنَّ الوَقْتَ قَدْ حانَ لِيُغادِرَ هَذا العالَمَ وَيَذهَبَ إلَى الآبِ. وَإذْ كانَ قَدْ أظهَرَ مَحَبَّتَهُ لِأُولَئِكَ الَّذِيْنَ كانُوا لَهُ فِي العالَمِ، أرادَ الآنَ أنْ يُظهِرَها فِي أقصاها.

А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

2 ك انُوا يَتَعَشَّوْنَ، وَكانَ إبلِيْسُ قَدْ وَضَعَ فِي ذِهنِ يَهُوذا بْنِ سِمعانَ الإسْخَريُوطِيِّ أنْ يَخُونَ يَسُوعَ.

И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),

3 و َمَعْ أنَّ يَسُوعَ كانَ يَعلَمُ أنَّ الآبَ قَدْ أعطاهُ سُلطاناً عَلَى كُلِّ شَيءٍ، وَأنَّهُ جاءَ مِنَ اللهِ وَأنَّهُ راجِعٌ إلَيْهِ،

като знаеше <Исус>, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

4 ق امَ عَنِ العَشاءِ، وَخَلَعَ رِداءَهُ. ثُمَّ أخَذَ مِنشَفَةً وَرَبَطَها حَولَ خَصْرِهِ.

стана от вечерята, сложи мантията Си {Гръцки: Дрехите Си.}, взе престилка и се препаса.

5 ث ُمَّ سَكَبَ ماءً فِي وِعاءٍ لِلاغتِسالِ. وَبَدَأ يَغسِلُ أقدامَ التَّلامِيْذِ وَيَمسَحُها بِالمِنشَفَةِ المَربُوطَةِ حَولَ خَصْرِهِ.

После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.

6 و َعِندَما جاءَ إلَى سِمعانَ بُطرُسَ، قالَ بُطرُسُ لِيَسُوعَ: «هَلْ سَتَغسِلُ أنتَ يا رَبُّ قَدَمَيَّ؟»

И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?

7 ف َأجابَهُ يَسُوعُ: «أنتَ لا تَفهَمُ الآنَ ما أفعَلُ، لَكِنَّكَ سَتَفهَمُ فِيما بَعْدُ.»

Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.

8 ف َقالَ بُطرُسُ: «لَنْ تَغسِلَ قَدَمَيَّ أبَداً!» فَأجابَهُ يَسُوعُ: «إنْ لَمْ أغسِلْكَ، فَلا مَكانَ لَكَ مَعِي.»

Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.

9 ق الَ لَهُ سِمعانُ بُطرُسُ: «إذاً لا تَغسِلْ قَدَمَيَّ فَقَط يا رَبُّ، بَلْ يَدَيَّ وَرَأْسِي أيضاً!»

Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

10 ف َقالَ يَسُوعُ: «مَنِ استَحَمَّ فَهُوَ طاهِرٌ كُلُّهُ، وَلا يَحتاجُ أنْ يَغسِلَ إلّا قَدَمَيْهِ. وَأنتُمْ طاهِرُونَ، وَلَكِنْ لَيْسَ كُلُّكُمْ.»

Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.

11 ف َلِأنَّهُ عَرَفَ الَّذِي سَيَخُونُهُ قالَ: «لَسْتُمْ كُلُّكُمْ طاهِرِيْنَ.»

Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

12 و َلَمّا انتَهَى مِنْ غَسلِ أقدامِهِمْ، لَبِسَ رِداءَهُ، وَاتَّكَأ ثانِيَةً وَقالَ لَهُمْ: «هَلْ تَفهَمُونَ ما فَعَلْتُهُ لَكُمْ؟

А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?

13 أ نتُمْ تَدعُونَنِي مُعَلِّماً وَسَيِّداً، وَأنتُمْ مُصِيْبوْنَ لِأنَّنِي كَذَلِكَ.

Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.

14 ف َما دُمتُ وَأنا المُعَلِّمُ وَالسَّيِّدُ قَدْ غَسَلْتُ أقدامَكُمْ، فَعَلَيْكُمْ أنْ تَغسِلُوا بَعضُكُمْ أقدامَ بَعضٍ.

И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.

15 ل َقَدْ أرَيْتُكُمْ مِثالاً لِكَي تَفعَلُوا لِلآخَرِيْنَ ما فَعَلْتُهُ لَكُمْ.

Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.

16 أ قُولُ الحَقَّ لَكُمْ: ما مِنْ عَبدٍ أعظَمُ مِنْ سَيِّدِهِ، وَما مِنْ رَسُولٍ أعظَمُ مِنَ الَّذِي أرسَلَهُ.

Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

17 ف َما دُمتُمْ تَعرِفُونَ هَذِهِ الأشياءَ، فَهَنِيْئاً لَكُمْ إذا ما عَمِلْتُمْ بِها.»

Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

18 « أنا لا أقصِدُكُمْ جَمِيعاً بِحَدِيْثِي هَذا، فَأنا أعرِفُ الَّذِيْنَ اختَرتُهُمْ. لَكِنْ لا بُدَّ أنْ يَتَحَقَّقَ ما قالَهُ الكِتابُ: ‹الَّذِي أكَلَ خُبْزِي انقَلَبَ ضِدِّي. ›

Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но <това стана>, за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, <той> дигна своята пета против Мене".

19 « ها أنا أُخبِرُكُمْ بِهَذا الآنَ قَبلَ أنْ يَحدُثَ. وَذَلِكَ لِكَيْ تُؤمِنُوا حِيْنَ يَحدُثُ أنِّي أنا هُوَ.

Отсега ви казвам <това нещо> преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз <това, което рекох>.

20 أ قُولُ الحَقَّ لَكُمْ: مَنْ يُرَحِّبُ بِمَنْ أُرسِلُهُ، فَإنَّهُ يُرَحِّبُ بِي. وَمَنْ يُرَحِّبُ بِي، فَإنَّهُ يُرَحِّبُ بِالَّذِي أرسَلَنِي.» يَسُوعُ يُنْبِئ بِأنَّ أحَدَ تَلاميذِهِ سَيَخُونُه

Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

21 و َبَعدَ أنْ قالَ يَسُوعُ هَذا، شَعَرَ بِضِيْقٍ شَدِيْدٍ وَقالَ بِوُضُوحٍ: «أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ: سَيَخُونُنِي واحِدٌ مِنكُمْ.»

Като рече това, Исус се развълнува в духа <Си>, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

22 ف َأخَذَ تَلامِيْذُهُ يَتَبادَلُونَ النَّظَراتِ مُتَحَيِّرِيْنَ فِي مَنْ قَصَدَهُ بِكَلامِهِ.

Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.

23 و َكانَ أحَدُ تَلامِيذِ يَسُوعَ مُتَّكِئاً قُربَهُ، وَهُوَ التِّلمِيذُ الَّذِي يُحِبُّهُ يَسُوعُ.

А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.

24 ف َأشارَ إلَيهِ سِمعانُ بُطرُسُ لِيَسألَ يَسُوعَ عَنِ المَقصُودِ بِكَلامِهِ.

Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи <ни> за кого говори.

25 ف َمالَ ذَلِكَ التِّلمِيذُ عَلَى صَدرِ يَسُوعَ وَسَألَهُ: «مَنْ هُوَ يا سَيِّدُ؟»

А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?

26 ف َأجابَهُ يَسُوعُ: «هُوَ الَّذِي أُعطِيهِ قِطعَةَ الخُبزِ الَّتِي أغمِسُها.» فَغَمَسَ يَسُوعُ قِطعَةَ الخُبزِ فِي الطَّبَقِ، وَأخَذَها وَأعطاها لِيَهُوذا بْنِ سِمعانَ الإسْخَريُوطِيِّ.

Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.

27 و َبَعدَ أنْ أكَلَ يَهُوذا قِطعَةَ الخُبزِ، دَخَلَهُ الشَّيْطانُ. فَقالَ يَسُوعُ لِيَهُوذا: «أسرِعْ فَافْعَلْ ما سَتَفعَلُهُ.»

И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

28 و َلَمْ يَفهَمْ أحَدٌ مِنَ المُتَّكِئِيْنَ لِماذا قالَ يَسُوعُ هَذا لَهُ.

А никой от седящите <на трапезата> не разбра защо му рече това;

29 ف َقَدْ كانَ صُندُوقُ المالِ مَعَ يَهُوذا، فَظَنَّ بَعضُهُمْ أنَّ يَسُوعَ قالَ لَهُ: «اشْتَرِ ما نَحتاجُ إلَيهِ لِلعِيْدِ.» أوْ ظَنُّوا أنَّهُ طَلَبَ مِنهُ أنْ يُعطِيَ شَيئاً لِلفُقَراءِ.

защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.}, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

30 و َهَكَذا أكَلَ يَهُوذا قِطعَةَ الخُبْزِ وَخَرَجَ فَوراً. وَكانَ الوَقتُ لَيلاً. يَسُوعُ يَتَحَدَّثُ عَنْ مَوتِه

И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.

31 و َبَعدَ أنْ غادَرَ يَهُوذا، قالَ يَسُوعُ: «الآنَ تَمَجَّدَ ابنُ الإنسانِ، وَتَمَجَّدَ اللهُ فِيْهِ.

А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;

32 و َمادامَ اللهُ قَدْ تَمَجَّدَ فِيْهِ، فَسَيُمَجِّدُهُ اللهُ فِي ذاتِهِ، وَسَيَفعَلُ ذَلِكَ سَرِيْعاً.

и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.

33 « يا أبنائِي، سَأبقَى مَعَكُمْ فَترَةً قَصِيرَةً بَعدُ، وَسَتَبحَثُونَ عَنِّي. وَما قُلْتُهُ لِليَهُودِ أقُولُهُ الآنَ لَكُمْ: لا تَستَطِيْعُونَ أنْ تَأتُوا إلَى حَيثُ أنا ذاهِبٌ.

Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.

34 ل ِهَذا ها أنا أُعطِيْكُمْ وَصِيَّةً جَدِيْدَةً، وَهِيَ أنْ تُحِبُّوا بَعضَكُمْ بَعضاً كَما أحبَبْتُكُمْ أنا.

Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

35 أ ظهِرُوا مَحَبَّةً بَعضُكُمْ لِبَعضٍ. فَبِهَذا سَيَعرِفُ الجَمِيعُ أنَّكُمْ تَلامِيِّذِي.» يَسُوعُ يُنبِئُ بِإنكارِ بُطرُسَ لَه

По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

36 ف قالَ لَهُ سِمعانُ بُطْرُسُ: «إلى أينَ أنتَ ذاهِبٌ يا ربُّ؟» فأجابَهُ يَسوعُ: «لا تَقدِرُ أنْ تَتبَعَني الآنَ إلى حيثُ أنا ذاهِبٌ، لكنَّكَ ستَتبَعُني فِيما بَعْدُ.»

Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.

37 ف قالَ لَهُ بُطْرُسُ: «لمِاذا لا أقدِرُ أنْ أتبَعكَ الآنَ يا رَبُّ؟ فأنا مُستَعِدٌ أنْ أُضَحِّي بِحياتي مِنْ أجلِكَ!»

Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.

38 أ جابَ يَسوعُ: «هلْ أنتَ مُستَعِدٌ حَقّاً أنْ تُضَحِّي بِحياتِكَ مِنْ أجلي؟ أقولُ لكَ الحَقَّ: قبلَ أنْ يَصيحَ الدِّيكُ، سَتَكونُ قدْ أنكَرتَني ثَلاثَ مَرّاتٍ!»

Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.