1 أ يَّتُها الأرْضُ المَلِيئَةُ بِأزِيزِ الحَشَراتِ، وَراءَ أنهارِ كُوشَ،

О земьо, бръмчаща с крила, Която си оттатък етиопските реки.

2 ا لمُرسِلَةُ رُسُلاً عَبرَ البَحرِ، فِي قَوارِبَ مِنْ نَباتِ البَرْدِي تَجُوبُ المِياهَ. اذهَبُوا أيُّها الرُّسُلُ السَّرِيعُونَ، إلَى شَعبٍ طَويلِ القامَةِ، ناعِمِ البَشَرَةِ. اذهَبُوا إلَى الشَّعبِ الَّذِي يَخافُ مِنهُ الجَمِيعُ، الأُمَّةِ القَوِيَّةِ المُنتَصِرَةِ، الَّتِي تُقَسِّمُ الأنهارُ أرْضَها.

Която изпращаш посланици през море, И с рогозени кораби по водите, <като казваш:> Идете, вие бързи пратеници, към народ висок и гладък, Към люде страшни от началото си и нататък, Народ, който отмерва и потъпква, Чиято земя обират реките!

3 ي ا جَميعَ ساكِنِي المَسكُونَةِ، وَالقاطِنِينَ فِي الأرْضِ، انظُرُوا عِندَما تُرفَعُ الرّايَةُ عَلَى الجِبالِ، وَاسْمَعُوا عِندَما يُضرَبُ بِالبُوقِ.

Всички вие жители на света, и вие обитатели на земята, Гледайте, когато се издигне знаме на планините, И слушайте, когато засвири тръбата;

4 ي َقُولُ اللهَ: «سَأهدَأُ وَأُراقِبُ هَذا مِنْ مَكانِ سُكنايَ. سَأُراقِبُ كَمَنْ يَستَرِيحُ مِنْ حَرِّ الشَّمسِ اللّامِعَةِ. وَكَغُيُومِ النَّدَى الَّذِي فِي حَرِّ وَقتِ الحَصادِ.

Защото така ми рече Господ: Ще съм безмълвен, и в обиталището Си ще гледам, Като светло греене по пладне, Като росен облак в жетвена жега.

5 ل أنَّهُ قَبلَ وَقتِ حَصادِ القَمحِ، وَعِندَما يَنتَهِي الإزهارُ وَتُصبِحُ الأزهارُ عِنَباً ناضِجاً، سَيَقطَعُ العَدُوُّ النَّباتاتِ وَسَيَنزِعُ الأغصانَ.

Защото преди беритбата, когато пъпката стане съвършена, И от цвета незрялото грозде, узрее, Той ще изреже клончетата с косери, И като отсече клоновете ще ги махне,

6 ح ِينَئِذٍ، سَيُترَكُونَ كُلُّهُمْ لِلطُّيُورِ الجارِحَةِ السّاكِنَةِ فِي الجِبالِ، وَلِوُحُوشِ الأرْضِ. وَسَتَأكُلُهُمُ الطُّيُورُ الجارِحَةُ فِي الصَّيفِ، وَحَيواناتُ الأرْضِ فِي الشِّتاءِ.»

Те всички ще бъдат оставени за хищните планински птици И за земните зверове; И <тия> хищни птици ще летуват върху тях, И всичките земни зверове ще презимуват върху тях.

7 ف ِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَتُقَدَّمُ هَدِيَّةٌ إلَى اللهِ القَدِيرِ مِنْ شَعبٍ طَويلِ القامَةِ، ناعِمِ البَشَرَةِ. مِنَ الشَّعبِ الَّذِي يَخافُ مِنهُ الجَمِيعُ، الأُمَّةِ القَوِيَّةِ المُنتَصِرَةِ الَّتِي تُقَسِّمُ الأنهارُ أرْضَها. سَيُحضِرُها إلَى جَبَلِ صِهْيَوْنَ – المَكانِ الَّذِي يُدعَى عَلَيهِ اسْمُ يهوه القَدِيرِ.

В онова време, на мястото, гдето е името на Господа на Силите, на сионския хълм, Ще се донесе подарък на Господа на Силите <От> люде високи и гладки, И от люде страшни от началото си и нататък, <От> народ, който отмерва и потъпква, Чиято земя обират реките.