1 ف َتَفَرَّسَ بُولُسُ فِي وُجُوهِ أعضاءِ المَجلِسِ وَقالَ: «يا إخْوَتِي، لَقَدْ عِشتُ حَياتِي أمامَ اللهِ بِراحَةِ ضَمِيرٍ حَتَّى هَذا اليَومِ.»

И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

2 ف َأمَرَ حَنانِيّا رَئِيسُ الكَهَنَةِ الواقِفِينَ إلَى جانِبِ بُولُسَ بِضَربِهِ عَلَى فَمِهِ.

А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

3 ف َقالَ بُولُسُ لِحَنانِيّا: «سَيَضرِبُكَ اللهُ أيُّها المُرائِي! أتَجلِسُ هُناكَ وَتَحكُمُ عَلَيَّ حَسَبَ الشَّرِيعَةِ، وَأنتَ تَأْمُرُ بِضَربِي مُخالِفاً لِلشَّرِيعَةِ؟»

Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?

4 ف َقالَ الواقِفُونَ إلَى جانِبِ بُولُسَ: «أتَجرُؤُ عَلَى إهانَةِ رَئيسِ الكَهَنَةِ؟»

А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

5 ف َقالَ بُولُسُ: «يا إخْوَتِي، لَمْ أكُنْ أعرِفُ أنَّهُ رَئيسُ الكَهَنَةِ. مَكتُوبٌ: ‹لا تَتَكَلَّمْ بِالسُّوءِ عَلَى قائِدٍ لِشَعبِكَ.›»

И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".

6 و َعِندَما أدرَكَ بُولُسُ أنَّ بَعْضَ أعْضاءِ المَجلِسِ مِنَ الصَّدُوقِيِّينَ وَبَعضَهُمْ مِنَ الفِرِّيسِيِّينَ، صَرَخَ وَقالَ: «يا إخْوَتِي، أنا فِرِّيسِيُّ وَابنُ فِرِّيسِيٍّ! وَأنا أُحاكَمُ هُنا لِأنَّ قِيامَةَ الأمواتِ هِيَ رَجائِي.»

А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и <учението> за възкресението на мъртвите.

7 ف َلَمّا قالَ هَذا، قامَ نِزاعٌ بَينَ الفِرِّيسِيِّينَ وَالصَّدُوقِيِّينَ. وَانقَسَمَ المُجتَمِعُونَ.

И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.

8 إ ذْ يَقُولُ الصَّدُوقِيُّونَ إنَّهُ لا تُوجَدُ قِيامَةٌ وَلا مَلائِكَةٌ وَلا أرواحٌ. أمّا الفِرِّيسِيُّونَ فَيُؤمِنُونَ بِهَذِهِ الأُمُورِ كُلِّها.

Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

9 ف َحَدَثَ اضطِرابٌ شَدِيدٌ. وَوَقَفَ بَعضُ مُعَلِّمِي الشَّرِيعَةِ الَّذِينَ يَنتَمُونَ إلَى جَماعَةِ الفِرِّيسِيِّينَ، وَجادَلُوا بِقُوَّةٍ فَقالوا: «لا نَجِدُ عَيباً فِي هَذا الرَّجُلِ، فَرُبَّما كَلَّمَهُ رُوحٌ أوْ مَلاكٌ.»

И <така> възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво <да направим>, ако му е говорил дух или ангел?

10 و َصارَ النِّزاعُ عَنِيفاً جِدّاً. فَخَشِيَ الآمِرُ أنْ يُمَزِّقُوا بُولُسَ تَمزِيقاً، فَأمَرَ الجُنُودَ بِأنْ يَأتُوا وَيَأخُذُوهُ بِالقُوَّةِ إلَى الثُّكْنَةِ.

И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

11 و َفِي اللَّيلَةِ التّالِيَةِ، وَقَفَ الرَّبُّ إلَى جانِبِ بُولُسَ وَقالَ لَهُ: «تَشَجَّعْ، فَكَما شَهِدتَ عَنِّي فِي القُدسِ، سَتَشهَدُ فِي رُوما أيضاً.» اليَهُودُ يُخَطِّطُونَ لِقَتلِ بُولُس

И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

12 و َعِندَما طَلَعَ النَّهارُ، تَآمَرَ بَعضُ اليَهُودِ وَألزَمُوا أنفُسَهُمْ بِقَسَمٍ أنَّهُمْ لَنْ يَأْكُلُوا وَلَنْ يَشرَبُوا إلّا بَعدَ أنْ يَقتُلُوا بُولُسَ.

И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия и рекоха, че няма да ядат, нито да пият догдето не убият Павла.

13 و َكانَ عَدَدُ الَّذِينَ شارَكُوا فِي المُؤامَرَةِ يَزِيدُ عَلَى أربَعِيْنَ.

Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

14 و َذَهَبُوا إلَى كِبارِ الكَهَنَةِ وَالشُّيُوخِ وَقالُوا: «لَقَدْ ألزَمنا أنفُسَنا بِقَسَمٍ أنْ لا نَأْكُلَ شَيئاً إلَى أنْ نَقتُلَ بُولُسَ.

Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и рекоха: Влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

15 ف َالآنَ، قَدِّمُوا أنتُمْ وَالمَجلِسُ التِماساً لِلآمِرِ بِأنْ يُنزِلَ بُولُسَ إلَيكُمْ. مُتَظاهِرِينَ بِأنَّكُمْ تُرِيدُونَ أنْ تَدرُسُوا قَضِيَّتَهُ بِدِقَّةٍ أكبَرَ. وَسَنَكُونُ مُستَعِدِّينَ لِقَتلِهِ قَبلَ أنْ يَصِلَ إلَى هُنا.»

Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

16 ل َكِنَّ ابنَ أُختِ بُولُسَ، سَمِعَ بِالمٌؤامَرَةِ، فَذَهَبَ وَدَخَلَ الثُّكْنَةَ، وَأخبَرَ بُولُسَ بِها.›

Но Павловият сестрин син, като <ги> завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

17 ف َدَعا بُولُسُ أحَدَ الضُّبّاطِ وَقالَ لَهُ: «خُذْ هَذا الشّابَّ إلَى الآمِرِ، فَلَدَيهِ شَيءٌ يُرِيدُ أنْ يُخبِرَهُ بِهِ.

Тогава Павел повика един от стотниците и <му> рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

18 ف َأخَذَهُ الضّابِطُ وَجاءَ بِهِ إلَى الآمِرِ وَقالَ لَهُ: «استَدعانِي السَّجِينُ بُولُسُ، وَطَلَبَ مِنِّي أنْ أُحضِرَ هَذا الشّابَّ إلَيكَ، لِأنَّ لَدَيهِ شَيئُاً يُرِيدُ أنْ يَقُولَهُ لَكَ.»

И той го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

19 ف َأمسَكَ بِهِ الآمِرُ مِنْ يَدِهِ، وَأخَذَهُ جانِباً، وَسَألَهُ: «ما الَّذِي تُرِيدُ أنْ تُخبِرَنِي بِهِ؟»

А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита <го> на саме: Какво има да ми обадиш?

20 ف َقالَ: «اتَّفَقَ اليَهُودُ عَلَى أنْ يَطلُبُوا مِنكَ أنْ تُحضِرَ بُولُسَ إلَى المَجلِسِ غَداً، مُتَظاهِرِينَ بِأنَّهُمْ سَيُحَقِّقُونَ مَعَهُ بِشَكلٍ أكثَرَ تَفصِيلاً.

А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

21 ف َلا تُوافِقهُمْ عَلَى طَلَبِهِمْ، لِأنَّ هُناكَ أكثَرَ مِنْ أربَعِينَ رَجُلاً يُعِدُّونَ لَهُ كَمِيناً. وَقَدْ ألزَمُوا أنفُسَهُمْ بِقَسَمٍ أنْ لا يَأْكُلُوا أوْ يَشرَبُوا إلَى أنْ يَقتُلُوهُ. وَها هُمِ الآنَ مُستَعِدُّونَ وَيَنتَظِرُونَ مُوافَقَتَكَ.»

Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия, <задължавайки се> да не ядат нито да пият до гдето не го убият. Те още сега са готови, и чакат <само> да им се обещаеш.

22 ف َأمَرَ الآمِرُ الشّابَّ بِقَولِهِ: «لا تُخبِرْ أحَداً بِأنَّكَ أعلَمِتَنِي بِهَذا.» ثُمَّ صَرَفَهُ. إرساَلُ بُولُسَ إلَى قَيصَرِيَّة

И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: Никому да не кажеш, че си ми обадил това.

23 ث ُمَّ استَدعَى الآمِرُ اثْنَينِ مِنْ ضُبّاطِهِ وَقالَ لَهُما: «جَهِّزا مِئَتَيْ جُندِيٍّ وَسَبعِينَ فارِساً وَمِئَتَيْ حامِلِ رُمحٍ لِلذَّهابِ إلَى مَدِينَةِ قَيصَرِيَّةَ. وَاستَعِدُّوا لِلانطِلاقِ فِي السّاعَةِ التّاسِعَةِ لَيلاً.

Тогава повика двама от стотниците та <им> рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

24 و َأعطُوا بُولُسَ ما يَركَبُهُ، وَأوصِلُوهُ سالِماً إلَى الوالِي فِيلِكسَ.»

Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

25 و َكَتَبَ رِسالَةً هَذا مَضمُونُها:

Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

26 م ِنْ كلُوديُوسَ لِيسياسَ، إلَى صاحِبِ السَّعادَةِ الوالِي فِيلِيكسَ، تَحِيّاتِي،

От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

27 أ مسَكَ اليَهُودُ بِهَذا الرَّجُلِ، وَكانُوا عَلَى وَشَكِ أنْ يَقتُلُوهُ. لَكِنِّي جِئتُ وَجُنُودِي وَأنقَذْتُهُ، بَعدَ أنْ عَلِمْتُ أًنَّهُ مُواطِنٌ رُومانِيٌّ.

Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

28 و َبِما أنِّي أرَدتُ أنْ أعرِفَ ما يَتَّهِمُونَهُ بِهِ، أخَذتُهُ إلَى مَجلِسِهِمْ.

И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

29 و َوَجَدتُ أنَّهُمْ يَتَّهِمُونَهُ بِمَسائِلَ تَتَعَلَّقُ بِشَرِيعَتِهِمْ. لَكِنَّهُ لَمْ يُتَّهَمْ بِأيِّ شَيءٍ يَستَحِقُّ المَوْتَ أوِ الحَبسَ.

и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше, обаче, никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

30 و َلَمّا أُعلِمتُ أنَّ هُناكَ مُؤامَرَةٌ ضِدَّ هَذا الرَّجُلِ، أرسَلتُهُ فَوراً إلَيكَ. وَأمَرتُ المُشتَكِينَ عَلَيهِ بِأنْ يَرفَعُوا قَضِيَّتَهُمْ عَلَيهِ أمامَكَ.

И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него..

31 ف َنَفَّذَ الجُنُودُ الأوامِرَ وَأخَذُوا بُولُسَ وَأحضَرُوهُ لَيلاً إلَى أنْتِياتْرِيسَ.

И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

32 و َفِي اليَومِ التّالِي تَرَكُوا الفُرسانَ يُواصِلُونَ السَّفَرَ مَعَهُ، أمّا هُمْ فَعادُوا إلَى المُعَسْكَرِ.

И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

33 و َعِندَما وَصَلُوا إلَى قَيصَرِيَّةَ، سَلَّمُوا الرِّسالَةَ إلَى الوالِي، وَسَلَّمُوهُ بُولُسَ أيضاً.

А <конниците>, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

34 ف َقَرَأ الوالِي الرِّسالَةَ، وَسَألَ عَنِ المُقاطَعَةِ الَّتِي يَنتَمِي إلَيها بُولُسُ، فَأخبَرُوهُ أنَّهُ مِنْ كِيلِيكِيَّةَ.

А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

35 ح ينَئِذٍ قالَ: «سَأسمَعُ مِنكَ حِينَ يَصِلُ المُشتَكُونَ عَلَيكَ.» وَأمَرَ بِأنْ يَظَلَّ بُولُسُ تَحتَ الحِراسَةِ فِي قَصرِ هِيرُودُسَ.

Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.