1 ه َذِهِ هِيَ المَناطِقُ الَّتِي أخَذَها بَنُو إسْرائِيلَ مِيراثاً فِي أرْضِ كَنْعانَ، الَّتِي قَسَّمَها ألِعازَرُ الكاهِنُ وَيَشُوعُ بْنُ نُونَ وَرُؤَساءُ قَبائِلِ إسْرائِيلَ لَهُمْ.

И ето наследствата, които израилтяните взеха в Ханаанската земя, които им разделиха свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син, и началниците на бащините <домове> от племената на израилтяните.

2 و َقَدْ تَمَّ تَقسِيمُها بِالقُرْعَةِ، كَما أمَرَ اللهُ عَلَى فَمِ مُوسَى، لِلقَبائِلِ التِّسْعِ وَلِنِصْفِ قَبِيلَةِ مَنَسَّى.

С жребие <се раздели> наследството на тия девет и половина племена, според както Господ беше заповядал чрез Моисея.

3 ف َمُوسَى أعطَى لِقَبِيلَتَي رَأُوبَيْنَ وَجادَ وَلِنِصْفِ قَبِيلَةِ مَنَسَّى مِيراثاً فِي الجِهَةِ الشَّرقِيَّةِ مِنْ نَهْرِ الأُردُنِّ، لَكِنَّهُ لَمْ يُعطِ لِلّاوِيِّينَ مِيراثاً كَباقِي القَبائِلِ.

Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена оттатък Иордан; но на левитите не даде наследство между тях.

4 و َبَنُو يُوسُفَ كانُوا قَبِيلَتَينِ هُما مَنَسَّى وَأفْرايمَ. وَلَمْ يُعطَ نَصِيبٌ مِنَ الأرْضِ لِلّاوِيِّينَ إلّا مُدُناً يَسكُنُونَ فِيها مَعَ مَراعِيهِمْ وَأغنامِهِمْ وَأبقارِهِمْ.

Защото Иосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тая земя, а само градове за живеене, с пасбищата за добитъка им и за стоката им.

5 و َعَمِلَ بَنُو إسْرائِيلَ كَما أمَرَ اللهُ مُوسَى، فَقَسَّمُوا الأرْضَ. حِصَّةُ كالَبَ بْنَ يَفُنَّة

Според както бе заповядал Господ на Моисея, така сториха израилтяните, като разделиха земята.

6 و َجاءَ بَنُو قَبِيلَةِ يَهُوذا إلَى يَشُوعَ فِي الجَلْجالِ، وَقالَ لَهُ كالَبُ بْنُ يَفُنَّةَ القَنِزِّيُّ: «أنتَ تَعرِفُ ما قالَهُ اللهُ لِمُوسَى رَجُلِ اللهِ عَنِّي وَعَنْكَ فِي قادَشَ بَرْنِيعَ.

В това време, като се приближиха юдейците при Исуса в Галгал, Халев, син на Ефония Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мене и за тебе в Кадис-варни.

7 ك ُنْتُ فِي الأربَعِينَ مِنْ عُمْرِي حِينَ أرسَلَنِي مُوسَى خادِمُ اللهِ مِنْ قادَشَ بَرْنِيعَ لاسْتِكشافِ الأرْضِ. وَقَدْ رَجِعْتُ وَقَدَّمْتَ تَقرِيراً صادِقاً بِحَسَبِ ما فِي قَلبِي.

Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърце.

8 ر ِفاقِي الَّذِينَ ذَهَبُوا مَعِي سَبَّبُوا الخَوفَ لِلنّاسِ، وَأمّا أنا فَتَبِعْتُ إلَهِي مِنْ كُلِّ قَلْبِي.

Братята ми, обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете; но аз последвах напълно Господа моя Бог.

9 و َأقسَمَ مُوسَى فِي ذَلِكَ اليَومِ وَقالَ: ‹الأرْضُ الَّتِي ذَهَبْتَ إلَيها سَتُصْبِحُ مِيراثاً لَكَ وَلِنَسلِكَ مِنْ بَعدِكَ إلَى الأبَدِ، لِأنَّكَ تَبِعْتَ إلَهِي مِنْ كُلِّ قَلْبِكَ.›

За това, в същия ден Моисей се закле, казвайки: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на тебе и на потомците ти за винаги, защото ти напълно последва Господа моя Бог.

10 « وَالآنَ، ها قَدْ أبقانِي اللهُ حَيِّاً خَمْساً وَأربَعِينَ سَنَةً، مُنْذُ أنْ قالَ اللهُ لِمُوسَى هَذا، حِينَ كانَ بَنُو إسْرائِيلُ يُسافِرُونَ فِي البَرِّيَّةِ. وَالآنَ، ها أنا اليَومَ فِي الخامِسَةِ وَالثَّمانِينَ مِنْ عُمْرِي.

И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето когато Господ говори това на Моисея, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.

11 و َمازِلْتُ اليَومَ قَوِيّاً كَما كُنْتُ يَومَ أرسَلَنِي مُوسَى. وَما تَزالُ قُوَّتِي اليَومَ كَما كانَتْ فِي ذَلِكَ الوَقتِ. وما أزالُ مستعداً لِلحَربِ ولأيّةِ مَهَمَّةٍ أُخْرَى.

Днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам.

12 ف َأعطِنِي هَذِهِ الأرْضَ الجَبَلِيَّةَ الَّتِي وَعَدَنِي اللهُ بِها فِي ذَلِكَ اليَومِ. لِأنَّكَ سَمِعْتَ فِي ذَلِكَ اليَومِ أنَّ العَناقِيِّينَ هُناكَ فِي مُدُنِهِمِ العَظِيمَةِ الحَصِينَةِ. فَإنْ كانَ اللهُ مَعِي فَإنِّي سَأطرُدُهُمْ كَما وَعَدَنِي.»

Сега, прочее, дай ми тая поляна, за която Господ говори в оня ден; защото ти чу в оня ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене, и аз ще ги изгоня, според както Господ каза.

13 ف َبارَكَ يَشُوعُ كالَبَ بْنَ يَفُنَّةَ وَأعطاهُ حَبْرُونَ مُلْكاً لَهُ.

Тогава Исус го благослови; и даде Хеврон за наследство на Халева, Ефониевия син.

14 و َلِذَلِكَ صارَتْ حَبْرُونُ مِيراثاً لِكالَبَ بْنِ يَفُنَّةَ القَنِزِّيِّ وَنَسلِهِ إلَى هَذا اليَومِ، لِأنَّهُ أطاعَ اللهَ إلَهَ إسْرائِيلَ، مِنْ كُلِّ قَلْبِهِ.

За това Хеврон стана притежание на Халева, син на Ефония Кенезов, <както е> и до днес, защото той последва напълно Господа Израилевия Бог.

15 و َاسْمُ حَبرُونَ سابِقاً قَرْيةُ أرْبَعَ. وَكانَ أربَعُ أعظَمَ رَجُلٍ بَينَ العَناقِيِّينَ. وَبَعْدَ ذَلِكَ اسْتَراحَتِ الأرْضُ مِنَ الحَرْبِ.

А изпърво името на Хеврон беше Кириат-арва; <а Арва беше> голям човек между енакимите. И земята утихна от война.