1 و َيلٌ لَكِ أيَّتُها المَدِينَةُ المُتَمَرِّدَةُ الفاسِدَةُ الظّالِمَةُ!

Горко на бунтовния и скверен <град>, На насилническия град!

2 ا لَّتِي لَمْ تُنصِتْ وَلَمْ تَقبَلِ التَّأْدِيبَ، التي لَمْ تَثِقْ بِاللهِ ، وَلَمْ تَتَقَرَّبْ إلَيهِ بِالتَّقْدِماتِ.

Той не послуша гласа, Не прие поправление, Не упова на Господа, Не се приближи при своя Бог.

3 ق ادَتُها كَالأُسُودِ المُزَمجِرَةِ. قُضاتُها كَذِئابِ المَساءِ الَّتِي لا تَترُكُ شَيئاً لِلصَّباحِ.

Първенците всред него са рикаещи лъвове, Съдиите му вечерни вълци, Които не остават нищо за заранта.

4 أ نبِياؤُها جَشِعُونَ خائِنُونَ. كَهَنَتُها يُنَجِّسُونَ ما هُوَ مُقَدَّسٌ، وَيُخالِفُونَ الشَّرِيعَةَ ويتعدُّونَها.

Пророците му са вятърничави коварници; Свещениците му оскверниха светилището, Извратиха закона.

5 ل َكِنَّ اللهَ ، الَّذِي هُوَ فِيها، بارٌّ، وَهُوَ لا يَعْمَلُ شَرّاً. صَباحاً وَراءَ صَباحٍ يَعْمَلُ ما هُوَ عادِلٌ، وَفِي المَساءِ لا يَتَوَقَّفُ عَنْ عَمَلِ العَدلِ. وَلَكِنَّ الشِّرِّيرَ لا يَخْجَلُ.

Господ всред него е праведен; Няма да извърши неправда; Всяка заран изкарва на видело правосъдието Си - неизменно; Но неправедният не знае срам.

6 ي َقُولُ اللهُ: «أفْنَيتُ أُمَماً، وَهَدَّمْتُ أبراجَهُمْ. أخرَبْتُ شَوارِعَهُمْ فَلا تَعُودُ تُعْبَرُ. صارَتْ مُدُنُهُمْ خَراباً بِلا ساكِنٍ.

Изтребих народи; ъгловите им кули са запустели; Запустих пътищата им, тъй че никой не минава; Градовете им се разориха, Тъй че няма човек <в тях>, няма жител.

7 ق ُلْتُ: لا بُدَّ أنَّكِ سَتَخافِينَ مِنِّي، وَتَقبَلِينَ تأدِيبِي. فَلا يَزُولَ بَيتُكِ.» لَكِنَّ شَعبَكِ كانُوا أكثَرَ حَماساً لِلعَمَلِ بِحَسَبِ طُرُقِهِمِ الفاسِدَةِ.

Рекох <Си>: Ти непременно ще се убоиш от Мене, Ще приемеш поправление; И така селището му не щеше да се изтреби <Според> всичко онова, което му определих; Но те подраниха да извратят всичките си дела.

8 ي َقُولُ اللهُ: «انتَظِرُونِي إلَى اليَوْمِ الَّذِي أقُومُ فِيهِ لِأشْهَدَ. لِأنِّي قَرَّرْتُ أنْ أجمَعَ الأُمَمَ وَالمَمالِكَ، لأسْكُبَ عَلَيهِمْ غَضَبِي وَسَخَطِي. فَفِي نارِ غَيرَتِي سَتُحرَقُ كُلُّ الأرْضِ.

Затова чакайте Мене, казва Господ, До деня когато се повдигна за да обирам. Защото решението Ми е да събера народите, И да прибера царствата, За да излея върху тях негодуванието Си, Всичкия Си лют гняв; Понеже цялата земя ще бъде погълната От огъня на ревнивостта Ми.

9 ف ِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَأُطَهِّرُ كَلامَ النّاسِ كَي يَدعُوا جَمِيعُهُمْ بِاسْمِ اللهِ فَيَخدِمُونَهُ مَعاً.

Защото тогава ще възвърна на племената чисти устни, За да призовават всички името Господно, Да Му слугуват единодушно.

10 م ِنْ وَراءِ أنهارِ كُوشَ، شَعبِي المُشَتَّتُ الَّذِي يَعْبُدُنِي، سَيَأْتِي بِتَقدِمَةٍ.

Изотвъд етиопските реки поклонниците Ми, Разсеяните Ми люде, Ще Ми донесат принос.

11 « فِي ذَلِكَ الوَقتِ، لَنْ تَخزَي بِسَبَبِ كُلِّ الجَرائِمِ الَّتِي ارتَكَبْتِها بِحَقِّي. فَأنا، فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَأُزِيلُ مِنْ وَسَطِكِ كُلَّ المُتَفاخِرِينَ، وَلَنْ تَعُودِي تَتَصَرَّفِينَ بِعَجرَفَةٍ وَكِبْرِياءٍ عَلَى جَبَلِي المُقَدَّسِ.

В оня ден няма да бъдеш засрамен Поради многото дела, Чрез които си беззаконствувал против Мене; Защото <до> тогава ще съм махнал отсред тебе ония от тебе, Които горделиво тържествуват; И ти няма вече да се носиш надменно в светия Ми хълм.

12 ل َكِنِّي سَأُبقِي فِيكِ شَعباً مُتَواضِعاً يَتَّكِلُ عَلَى اسْمِ اللهِ.

Но ще оставя всред тебе Люде съкрушени и нищи, Които ще уповават на името Господно.

13 أ مّا النّاجُونَ مِنْ إسْرائِيلَ فَلَنْ يَعْمَلُوا شَرّاً وَلَنْ يَتَكَلَّمُوا بِالكَذِبِ، وَلَنْ يُوجَد في أفواهِهِم خِداعٌ. لِأنَّهُمْ سَيَرْعُونَ وَيَربِضُونَ بِلا خَوفٍ مِنْ سالِبِيهِمْ.» قَصِيدَةُ فَرَح

Останалите от Израиля няма да беззаконствуват, Нито да лъжат, Нито ще се намери в устата им измамлив език; Защото те ще пасат и ще лежат, И никой няма да ги плаши.

14 ي ا صِهْيَوْنُ العَزيزَة، غَنِّي! يا بَنِي إسْرائِيلَ، اهتِفُوا بِفَرَحٍ! أًيَّتُها القُدْسُ العَزيزَةُ، ابتَهِجِي وَافرَحِي بِكُلِّ قَلْبِكِ!

Пей, сионова дъщерьо, Възкликнете, Израилю, Весели се и радвай се от все сърце, Ерусалимска дъщерьо;

15 ر َفَع اللهُ الحُكْمَ عَنْكِ. وَرَدَّ أعداءَكِ الَّذِينَ أرسَلَهُمْ. اللهُ هُوَ مَلِكُ إسْرائِيلَ، وَهُوَ فِي وَسَطِكِ، فَلا تَخشَي مِنَ العِقابِ فِيما بَعْدُ.

<Защото> Господ отмени присъдите за тебе, Изхвърли неприятеля ти; Цар Израилев, да! Господ, е всред тебе; Няма вече да видиш зло.

16 ف ِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَيَقُولُ النّاسُ لمَدينَةِ القُدْسِ: «يا صِهْيَوْنُ، لا تَخافِي وَلا تَسْتَسلِمِي.

В оня ден ще се рече на Ерусалим: Не бой се, И на Сион: да не ослабват ръцете ти.

17 إ لَهُكِ فِي وَسَطِكِ. إنَّهُ جَبّارٌ يُنقِذُكِ. يَتَغَنَّى فَرَحاً بِكِ وَيُجَدِّدُ مَحَبَّتَهُ لَكِ. سَيَفرَحُ بِكِ بابتِهاجٍ،

Господ твой Бог е всред тебе, Силният, Който ще те спаси; Ще се развесели за тебе с радост, Ще се успокои в любовта Си, Ще се весели за тебе с песни.

18 و َكَما يُصنَعُ فِي يَوْمٍ مُقَدَّسٍ، سَأرفَعُ العارَ عَنكِ، فَلا يَسْخَرُ بِكِ أحَدٌ.

Ще събера ония, които бяха от тебе, Които скърбят за празниците, И на които тежи укорът Му.

19 ف ِي ذَلِكَ الوَقْتِ، سأُعاقِبُ ظالِمِيكِ. سَأُنقِذُ الأعْرَجَ، وَسَأُعِيدُ المَطرُودِينَ وَأجمَعُهُمْ. سَأُعْطِيهِمْ مَديْحاً وَسُمعَةً حَسَنَةً فِي كُلِّ أرْضٍ تَعَرَّضُوا فِيها لِلخِزْيِ.

Ето, в онова време ще се разправя с всички, които те угнетяват, Ще избавя куцата, ще прибера изгонената, И ще направя ония за хвала и слава, Чийто срам е бил в целия свят.

20 ف ِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَأُعِيدُكُمْ. حِينَ أُعِيدُكُمْ وَأجمَعُكُمْ، سَأُعطِيكُمْ سُمعَةً حَسَنَةً وَتَسْبِيحاً وَسَطَ كُلِّ شُعُوبِ الأرْضِ، حِينَ أُعِيدُ ثَرَواتِكُمُ الَّتِي سَتَرَوْنَها بِعُيونِكُمْ.» هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ.

В онова време ще ви доведа пак, И в онова време ще ви събера; Защото ще ви направя именити и за похвала Между всичките племена на земята, Когато върна пленниците ви пред очите ви, казва Господ.