1 ث ُمَّ أضافَ ألِيهُو:

И Елиу продължавайки рече:

2 « فَاصْبِرْ عَلَيَّ قَلِيلاً فَأشْرَحَ لَكَ، لأنَّهُ ما يَزالُ هُناكَ كَلامٌ يُقالُ دِفاعاً عَنِ اللهِ.

Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

3 س َأجلِبُ مَعرِفَتِي مِنْ بَعِيدٍ، وَسَأُبَيِّنُ أنَّ خالِقِي عَلَى حَقٍّ.

Ще черпя знанието си от далеч, И ще отдам правда на Създателя си;

4 ح َقّاً لَيسَ فِي كَلامِي زَيْفٌ، وَأنتَ تَعلَمُ هَذا تَمامَ العِلمِ.

Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.

5 « اللهُ قَدِيرٌ حقّاً وَلا يَحتَقِرُ النّاسَ. هُوَ قَدِيرٌ وَغَنِيٌّ فِي المَعرِفَةِ وَالحِكْمَةِ.

Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

6 ل ا يَدَعُ الشِّرِّيرَ يَحيا، لَكِنَّهُ يُنصِفُ المَضطَهَدِينَ.

Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.

7 ل ا يُحَوِّلُ عَينَيهِ عَنِ الأبرِياءِ، يُجلِسُهُمْ مَعَ المُلُوكِ عَلَى العُرُوشِ إلَى الأبَدِ فَيَرتَفِعُونَ.

Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.

8 و َإنْ كانَ بَعضُهُمْ مُقَيَّدِينَ بِسَلاسِلَ، أوْ إذا أسَرَتْهُمْ قُيُودٌ ألِيمَةٌ،

А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,

9 ف َإنَّهُ يُخبِرُهُمْ بِما فَعَلُوهُ، وَيُعَلِّمُهُمْ عَنْ جَرائِمِهِمْ عِندَما يَتَكَبَّرُونَ.

Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,

10 ي َفتَحُ آذانَهُمْ عَلَى تَعلِيمِهِ وَتَحْذِيرِهِ، لِكَي يَرْجِعُوا عَنِ الشَّرِّ.

Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;

11 ف َإنِ استَمَعُوا إلَيهِ وَخَدَمُوهُ، يُمضُونَ بَقِيَّةَ حَياتِهِمْ فِي خَيرٍ، وَسَنَواتِهِمْ بِالمَسَّرّاتِ.

И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;

12 و َإذا لَمْ يَسمَعُوا، فَسَيَضرِبُهُمْ سَهمٌ، فَيَنهارُونَ وَهُمْ لا يَعلَمُونَ ما أصابَهُمْ!

Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.

13 « أمّا فاسِدُو القَلبِ فَيَتَمَسَّكُونَ بِالغَضَبِ وَالمَرارَةِ، وَلا يَصرُخُونَ إلَى اللهِ حِينَ يُقَيِّدُهُمْ.

А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат <към Бога> за помощ когато ги връзва;

14 ي َمُوتُونَ فِي شَبابِهِمْ مَعَ مَنْ يُبِيحُونَ أجسادَهُمْ فِي عِبادَةِ آلِهَتِهِمْ.

Те умират в младост, И животът им <угасва> между мръсните.

15 ي َنشِلُ المُحبَطِينَ مِنْ ضِيقَتِهِمْ، وَفِي الإحْباطِ يَفتَحُ آذانَهُمْ، وَيَجْعَلُهُمْ يَسْتَيْقِظُونَ.

Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им

16 « كَما يُخَلِّصُكَ مِنْ فَمِ الضِّيقِ، إلَى مَكانٍ رَحْبٍ غَيرِ مَحصُورٍ عِوَضاً عَنهُ. وَتَمتَلِئُ مائِدَتُكَ طَعاماً.

И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

17 ل َكِنَّ دَعْواكَ مَلأى بِالذُّنُوبِ، لِذَلِكَ تُمْسِكُ بِكَ الدَّعوَى وَالعَدلُ، فَتُعاقَبُ.

Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; <Затова> съдбата и правосъдието те хващат,

18 ل ا تَسْمَحْ لغَيظِكَ بِأنْ يَجْذِبَكَ إلَى الشَّكِّ، وَلا تَتَراجَعْ بِسَبِبِ عِظَمِ فِدْيَتِكَ.

Внимавай да не би жегата <на страданията ти> да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.

19 ه َلْ يُمكِنُ لِتَوَسُّلاتِكَ فِي وَقتِ الضِّيقِ، أوْ تَوَسُّلاتِ كُلِّ أصْحابِ النُّفُوذِ، أنْ تُعِيدَ الأُمُورَ إلَى وَضْعِها؟

Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?

20 ل ا تَلْهَثْ وَراءَ الظُّلمَةِ الَّتِي تُغَطِّي الآخَرِينَ.

Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.

21 ا حرِصْ عَلَى أنْ لا تَلتَفِتَ إلَى الشَّرِّ، فَيَبدُو أنَّكَ اخْتَرْتَ ذَلِكَ بِسَبَبِ ألَمِكَ.

Внимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

22 « حَقّاً يَتَعالَى اللهُ فِي قُوَّتِهِ، أيُّ مُعَلِّمٍ مِثلُهُ؟

Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?

23 م َنْ حَدَّدَ لَهُ طَرِيقَهُ؟ وَمَنْ يَستَطِيعُ أنْ يَقُولَ لَهُ: ‹قَدْ أخطَأتَ؟›

Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

24 ت َذَكَّرْ أنَّ عَلَيكَ أنْ تُمَجِّدَ أعمالَهُ الَّتِي يَتَرَنَّمُ بِها النّاسُ.

Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,

25 ا لجَمِيعُ يُرِيدُونَ أنْ يُبصِرُوا اللهَ، لَكِنَّهُمْ يَرَوْنَهُ مِنْ بَعِيدٍ.

В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.

26 ح َقّاً إنَّ اللهَ عَظِيمٌ، وَلا نَسْتَوعِبُ عَظَمَتَهُ. وَسَنَواتُ وُجُودِهِ لا يُمكِنُ أنْ تُحصَى.

Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.

27 « لأنَّهُ يَجذِبُ قَطَراتِ الماءِ مِنَ الأرْضِ، وَيُنْزِلُ المَطَرَ عَبْرَ الضَّبابِ.

Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,

28 ه ُوَ الَّذِي يَجعَلُ الغُيُومَ تَقْطُرُ، وَيُرسِلُ ماءً كَثِيراً عَلَى النّاسِ.

Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.

29 ح قّاً مَنْ يَستَطِيعُ أنْ يَفهَمَ كَيفَ تَنتَشِرُ الغُيُومُ، وَكَيفَ يَهْدِرُ الرَّعدُ مِنْ مَسكَنِهِ فِي السَّماءِ؟

Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или <се произвеждат> гърмежите на скинията Му?

30 ه ا إنَّهُ يَنْشُرُ بَرقَهُ حَولَهُ، وَيُغَطِّي قاعَ البَحرِ.

Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.

31 ل أنَّهُ هَكَذا يَقضِي بَينَ النّاسِ، وَيُعطِيهِمْ طَعاماً حَتَّى الفَيْضِ.

(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),

32 ي َقبِضُ عَلَى البَرْقِ بِيَدِهِ، وَيَأمُرُهُ لِكَي يُصِيبَ هَدَفَهُ.

Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;

33 ي ُعلِنُ الرَّعْدُ قُدُومَ العاصِفَةِ. فَحَتَّى المَواشِي تَعْرِفُ أنَّها آتِيَةٌ.

Шумът й известява за това, И добитъкът - за <пламъка>, който възлиза.