1 أ ُنادِي اللهَ وَأصرُخُ طالِباً العَونَ. أُنادِي اللهَ، فَلَعَلَّهُ يُصغِي إلَيَّ!

(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 ف ِي وَقتِ الضِّيقِ لَجَأتُ إلَى الرَّبِّ. مَدَدتُ يَدَيَّ للِصَّلاةِ طَوالَ اللَّيلِ. أرفُضُ أنْ أتَعَزَّى.

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

3 أ ُفَكِّرُ بِاللهِ وَيَبدَأُ أنِينِي. أَتَأمَّلُ بِهِ لَكِنَّ رُوحِي تَتَضايَقُ!

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

4 أ مْسَكتَ جِفنَيَّ لِئَلّا أنامَ. تَضايَقتُ كَثِيراً وَلَمْ أتَكَلَّمْ.

Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

5 ف َكَّرتُ فِي الأيّامِ الماضِيةِ، بِالسِّنِينَ القَدِيمَةِ.

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

6 و َأخَذْتُ اُناجِي قَلبِي فِي اللَّيلِ. فَكَّرْتُ كَثِيراً وَفَتَّشْتُ رُوحِيَ عَنْ جَوابٍ.

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:>

7 أ إلَى الأبَدِ أدارَ لَنا الرَّبُّ ظَهرَهُ؟ ألَنْ نَحظَى بِرِضاهُ أبَداً؟

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

8 ه َلْ ذَهَبَتْ إلَى الأبَدِ رَحمَتُهُ؟ أإلَى الأبَدِ سَيَبقَى صامِتاً!

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

9 ه َلْ نَسِيَ كَيفَ يُشفِقُ؟ أمْ أنَّ غَضَبَهُ أغلَقَ عَلَى مَحَبَّتِهِ؟ سِلاهْ

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

10 ق ُلْتُ لِنَفسِي: «ما يُحزِنُنِي هُوَ أنَّ القَدِيرَ لَمْ يَعُدْ يُظهِرُ قُوَّتَهُ!»

Тогава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява.

11 أ تَذَكَّرُ أعمالَ ياه العَظِيمَةَ! أتذَكَّرُ الأعمالَ العَجِيبَةَ الَّتِي صَنَعْتَها قَدِيماً!

Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността,

12 ف َبَدَأتُ أتَأمَّلُ كُلَّ أعمالِكَ. وَبَدَأتُ أتَفَكَّرُ فِي كُلِّ أفعالِكَ!

И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13 ط ُرُقُكَ مُقَدَّسَةٌ يا اللهُ. وَما مِنْ إلَهٍ عَظِيمٍ كَاللهِ.

Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог?

14 أ نتَ الإلَهُ الَّذِي يَفعَلُ العَجائِبَ حَقّاً. أظهَرْتَ لِلشُّعُوبِ قُوَّتَكَ!

Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15 ب ِقُوَّتِكَ خَلَّصتَ شَعبَكَ، نَسلَ يَعْقُوبَ وَيُوسُفَ. سِلاهْ

Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

16 ر َآكَ ماءُ البَحرِ يا اللهُ، رَآكَ الماءُ فَارتَجَفَ خَوفاً. حَتَّى مِياهُ المُحِيطِ اضطَرَبَتْ.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17 ج َرَى الماءُ مِنَ الغُيُومِ الكَثِيفَةِ، وَمِنَ السَّحابِ زَمجَرَ الرَّعدُ، وَمِنها وَمَضَتْ سِهامُ البَرقِ.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18 ج َرَى صَوتُكَ المُرعِدُ فَوقَ الأمواجِ. وَأضاءَ البَرقُ المَسْكُونَةَ. وَالأرْضُ اهتَزَّتْ وَارتَجَفَتْ!

Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19 ف ِي البَحرِ مَشَيتَ، وَالمُحِيطَ عَبَرتَ، لَكِنَّكَ لَمْ تَترُكْ آثاراً لِقَدَمَيكَ!

През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20 ق ُدتَ شَعبَكَ كَالخِرافِ عَلَى يَدَيِّ مُوسَى وَهارُونَ.

Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.