1 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى:

Господ още говори на Моисея, казвайки:

2 « أخبِرْ بَنِي إسْرائِيلَ بِما يَنبَغِي عَمَلُهُ إنْ أخطَأ أحَدٌ بِغَيرِ قَصدٍ، فَعَمِلَ ما نَهَى اللهُ عَنِ عَمَلِهِ.

Говори на израилтяните, като кажеш: Ако някой съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да се не струва, -

3 « إنْ أخطَأ الكاهِنُ المَمسُوحُ فَجَلَبَ ذَنباً عَلَى الشَّعبِ، فَلْيُقَدِّمْ للهِ عَنْ خَطِيَّتِهِ الَّتِي اقتَرَفَها ثَوراً بِلا عَيبٍ ذَبيحَةَ خَطِيَّةٍ.

ако помазаният свещеник съгреши, така щото да се въведат людете в престъпление, тогава за греха що е сторил нека принесе Господу юнец без недостатък в принос за грях.

4 ي ُحضِرُ الثَّورَ إلَى مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ فِي حَضْرَةِ اللهِ ، وَيَضَعُ يَدَهُ عَلَى رَأْسِ الثَّورِ وَيَذبَحُهُ فِي حَضْرَةِ اللهِ.

Нека приведе юнеца при входа на шатъра за срещане пред Господа, нека положи ръката си на главата на юнеца и нека го заколи пред Господа.

5 ث ُمَّ يَأخُذُ الكاهِنُ المَمسُوحُ مِنْ دَمِ الثَّورِ وَيُحضِرُهُ إلَى خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

Тогава помазаният свещеник да вземе от кръвта на юнеца и да я принесе при шатъра за срещане;

6 و َيَغْمِسُ الكاهِنُ إصبَعَهُ فِي الدَّمِ، وَيَرُشُّ مِنهُ سَبعَ مَرّاتٍ فِي حَضرَةِ اللهِ ، مُقابِلَ سِتارَةِ قُدسِ الأقداسِ.

и свещеникът да натопи пръста си в кръвта, и от кръвта да поръси пред завесата на светилището седем пъти пред Господа.

7 ث ُمَّ يَضَعُ الكاهِنُ بَعضَ الدَّمِ عَلَى زَوايا مَذْبَحِ البَخُورِ الطَّيِّبِ فِي حَضرَةِ اللهِ فِي خَيمَةِ الاجْتِماعِ، وَيَسكُبُ بَقِيَّةَ دَمِ الثَّورِ عِندَ قاعِدَةِ مَذبَحِ الذَّبائِحِ الصّاعِدَةِ عِندَ مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

Свещеникът да тури от кръвта и върху роговете на олтара за благоуханното кадене, който е пред Господа в шатъра за срещане; тогава всичката кръв на юнеца да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане.

8 و َيُزِيلُ الكاهِنُ الشَّحمَ مِنْ ثَورِ ذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ الَّذِي يُغَطِّي الأحشاءَ وَكُلَّ الشَّحمِ المُحِيطِ بِها،

И да извади всичката тлъстина на принесения за грях юнец: тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите,

9 و َالكُلْيَتَينِ وَالشَّحمَ الَّذِي حَولَهُما وَالشَّحمَ الَّذِي عَلَى الخاصِرَتَينِ وَمُلحَقاتِ الكَبِدِ. فَيَنْزِعُ مُلحَقاتِ الكَبِدِ مَعَ الكُلْيَتَينِ.

двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба (което да извади до бъбреците,

10 ي ُزِيلُ الشَّحمَ مِنْ ذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ – بِالطَّرِيقَةِ الَّتِي يُزِيلُهُ بِها مِنْ ثَورِ ذَبِيحَةِ السَّلامِ. – ثُمَّ يُحرِقُهُ الكاهِنُ عَلَى مَذبَحِ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ.

както се изважда от юнеца, за примирителната жертва); и свещеникът да ги изгори на олтара за всеизгаряне.

11 و َأمّا جِلدُ الثَّورِ وَلَحمُهُ وَرَأسُهُ وَسِيقانُهُ وَأحشاؤُهُ الدّاخِلِيَّةُ وَرَوثُهُ،

А кожата на юнеца, всичкото му месо, с главата му и с нозете му, и вътрешностите му и изверженията му,

12 و َكُلُّ بَقِيَّتِهِ يَنبَغِي أنْ تُؤخَذَ إلَى مَكانٍ طاهِرٍ خارِجَ المُخَيَّمِ، إلَى مَكَبٍّ لِلرَّمادِ، فَتُحرَقَ هُناكَ عَلَى حَطَبٍ. تُحرَقُ تَماماً عَلَى مَكَبِّ الرَّمادِ.

сиреч, целият юнец да изнесе вън от стана на чисто място, гдето се изсипва пепелта, и да го изгори на дърва с огън; гдето се изсипва пепелта, там да се изгори.

13 « إنْ أخطَأ بَنُو إسْرائِيلَ بِغَيرِ قَصْدٍ، وَلَمْ يُدرِكُوا ذَلِكَ، فَعَمِلُوا ما تَنهَى عَنهُ وَصايا اللهِ ، فَإنَّهُمْ يُعْتَبَرُونَ مُذنِبِينَ.

Ако цялото общество израилтяни съгрешат от незнание, като сторят нещо, което Господ е заповядал да се не струва, та стават виновни, а това нещо се укрие от очите на обществото,

14 ف َحِينَ تُعرَفُ الخَطِيَّةُ الَّتِي ارتَكَبُوها، يُقَدِّمُونَ ثَوراً ذَبيحَةَ خَطِيَّةٍ. يُحضِرُونَهُ إلَى أمامِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

когато се узнае грехът, който са сторили, тогава обществото да принесе юнец в принос за грях и да го приведе пред шатъра за срещане;

15 ث ًمَّ يَضَعُ شُيُوخُ الشَّعبِ أيدِيَهُمْ عَلَى رَأْسِ الثَّورِ فِي حَضرَةِ اللهِ ، وَيُذْبَحُ فِي حَضرَةِ اللهِ.

и старейшините на обществото да положат ръцете си на главата на юнеца пред Господа; и да заколят юнеца пред Господа.

16 و َيُحْضِرُ الكاهِنُ المَمسُوحُ بَعضاً مِنَ دَمِ الثَّورِ إلَى خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

Тогава помазаният свещеник да внесе от кръвта на юнеца в шатъра за срещане;

17 و َيَغْمِسُ الكاهِنُ إصبَعَهُ فِي الدَّمِ، وَيَرُشُّ مِنهُ سَبعَ مَرّاتٍ فِي حَضرَةِ اللهِ ، مُقابِلَ سِتارَةِ قُدسِ الأقداسِ.

и свещеникът като натопи пръста си в кръвта, да поръси пред завесата седем пъти пред Господа.

18 ث ُمَّ يَضَعُ الكاهِنُ بَعضَ الدَّمِ عَلَى زَوايا مَذْبَحِ البَخُورِ فِي حَضرَةِ اللهِ فِي خَيمَةِ الاجْتِماعِ، وَيَسكُبُ بَقِيَّةَ الدّمِ عِندَ قاعِدَةِ مَذبَحِ الذَّبائِحِ الصّاعِدَةِ عِندَ مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

Да тури от кръвта и върху роговете на олтара, който е пред Господа, в шатъра за срещане; после всичката кръв да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане.

19 ث ُمَّ يُزِيلُ الكَاهِنُ كُلَّ الشَّحمِ مِنهُ، وَيُحرِقُهُ عَلَى المَذبَحِ.

Всичката му тлъстина да извади и да я изгори на олтара.

20 ي َصْنَعُ بِهَذا الثَّورِ ما صَنَعَهُ بِثَورِ ذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ الَّذِي لِلكاهِنِ. وَهَكَذا يَعمَلُ الكاهِنُ كَفّارَةً لِلشَّعبِ فَيُغفَرَ لَهُمْ.

И с тоя юнец да направи така както направи с оня, който беше принос за грях; така да направи и с тоя юнец; и свещеникът да направи умилостивение за тях, и ще им се прости.

21 ث ُمَّ يُؤخَذُ الثَّورُ إلَى خارِجِ المُخَيَّمِ لِيَتِمَّ حَرقُهُ كَما أحرِقَ الثَّورُ الأوَّلُ. إنَّهُ ذَبِيحَةُ خَطِيَّةٍ لِلشَّعبِ.

И да изнесе юнеца вън от стана, и да го изгори както изгори първия юнец; това е принос за грях за обществото.

22 « وَإنْ أخطَأ رَئِيسٌ، فَعَمِلَ أمراً تَنهَى عَنهُ وَصايا إلَهِهِ بِغَيرِ قَصدٍ، فَصارَ مُذنِباً،

А когато някой първенец съгреши, като от незнание стори нещо, което Господ неговият Бог е заповядал да се не струва, та стане виновен,

23 ث ُمَّ عَرَفَ خَطِيَّتَهُ، فَلْيُحْضِرْ تَقدِمَتَهُ تَيساً ذَكَراً مِنَ الماعِزِ لا عَيبَ فِيهِ.

ако му се посочи греха що е сторил, то за приноса си да донесе козел без недостатък;

24 ب َعْدَ ذَلِكَ يَضَعُ يَدَهُ عَلَى رَأسِ التَّيسِ، وَيُذبَحُ التَّيسُ فِي المَكانِ الَّذِي تُذبَحُ فِيهِ الذَّبيحَةُ الصّاعِدَةُ فِي حَضْرَةِ اللهِ ، إنَّهُ ذَبِيحَةُ خَطِيَّةٍ.

и да положи ръката си на главата на козела и да го заколи на мястото, гдето колят всеизгарянето пред Господа; това е принос за грях.

25 ث ُمَّ يَأخُذُ الكاهِنُ بَعضاً مِنْ دَمِ ذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ بِإصبَعِهِ وَيَضَعُهُ عَلَى زَوايا مَذبَحِ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ، وَيَسكُبُ بَقِيَّةَ الدَّمِ عِندَ قاعِدَةِ مَذبَحِ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ.

И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и <тогава> да излее кръвта му в подножието на олтара за всеизгаряне;

26 ث ُمَّ يَحْرِقُ شَحمَهُ عَلَى المَذبَحِ كَشَحمِ ذَبِيحَةِ السَّلامِ. وَهَكَذا يَعِدُّ الكاهِنُ كَفّارَةً عَنْ خَطِيَّتِهِ، فَتُغفَرَ لَهُ.

и всичката му тлъстина да изгори на олтара, както тлъстината на примирителната жертва; така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха му, и ще му се прости.

27 « وَإنْ أخطَأ أحَدٌ مِنْ عامَّةِ الشَّعبِ بِغَيرِ قَصدٍ، فَعَمِلَ ما تَنهَى عَنهُ وَصايا اللهِ ثُمَّ عَرَفَ ذَنبَهُ،

Ако пък някой от простолюдието съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да се не струва, та стане виновен,

28 أ وْ عَرَّفَهُ أحَدٌ بِذَنبِهِ، فَلْيُحْضِرْ تَقدِمَتَهُ عَنزاً أُنثَىً مِنَ الماعِزِ لا عَيبَ فِيها لِأجلِ الذَّنبِ الَّذِي اقتَرَفَهُ.

ако му се посочи греха, който е сторил, то за греха, който е сторил да принесе коза без недостатък;

29 ي َضَعُ المُذْنِبُ يَدَهُ عَلَى ذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ، ثُمَّ تُذبَحُ فِي المَكانِ الَّذِي تُذبَحُ فِيهِ الذَّبيحَةُ الصّاعِدَةُ.

и да положи ръката си на главата на приноса за грях, и да заколи приноса за грях на мястото на всеизгарянето.

30 و َيَأخُذُ الكاهِنُ بَعضاً مِنْ دَمِ الذَّبِيحَةِ بِإصبَعِهِ وَيَضَعُهُ عَلَى زَوايا مَذبَحِ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ، ثُمَّ يَسكُبُ بَقِيَّةَ الدَّمِ عِندَ قاعِدَةِ المَذبَحِ.

Тогава свещеникът да вземе с пръста си от кръвта му и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и <тогава> да излее всичката му кръв в подножието на олтара.

31 ث ُمَّ يُزِيلُ كُلَّ الشَّحْمِ، مِثلَ الشَّحْمِ الَّذِي يُزالُ مِنْ ذَبِيحَةِ السَّلامِ، وَيُحرِقُهُ عَلَى المَذبَحِ، كَرائِحَةٍ يُسَرُّ بِها اللهُ. وَهَكَذا يَعِدُّ الكاهِنُ كَفّارَةً عَنْ خَطِيَّتِهِ، فَتُغفَرَ لَهُ.

И да извади всичката му тлъстина така, както се изважда тлъстината от примирителната жертва; и свещеникът да я изгори на олтара за благоухание Господу; така да направи свещеникът умилостивение и ще му се прости.

32 « وَإنْ كانَتِ التَّقدِمَةُ الَّتِي تُحضِرُها مِنَ الغَنَمِ، يَنبَغِي أنْ تُحضِرَ أُنثَىً لا عَيبَ فِيها.

Или ако принесе агне в принос за грях, то да принесе женско без недостатък;

33 ت َضَعُ يَدَكَ عَلَى رَأْسِ ذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ، ثُمَّ تُذبَحُ كَذَبِيحَةِ خَطِيَّةٍ فِي المَكانِ الَّذِي تُذبَحُ فِيهِ الذَّبيحَةُ الصّاعِدَةُ.

и да положи ръката си на главата на приноса за грях и да го заколи в принос за грях, на мястото гдето колят всеизгарянето.

34 ي َأخُذُ الكاهِنُ بَعضاً مِنْ دَمِ ذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ بِإصبَعِهِ وَيَضَعُهُ عَلَى زَوايا مَذبَحِ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ، ثُمَّ يَسكُبُ بَقِيَّةَ الدَّمِ عِندَ قاعِدَةِ المَذبَحِ.

И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и <тогава> да излее всичката му кръв в подножието на олтара.

35 و َيُزِيلُ الكاهِنُ كُلَّ شَحمِها – بِالطَّرِيقَةِ الَّتِي يُزِيلُهُ بِها مِنْ ذَبيحَةِ السَّلامِ – وَيُحرِقُهُ عَلَى المَذبَحِ مَعَ تَقدِماتِ اللهِ. وَهَكَذا يَعِدُّ الكاهِنُ كَفّارَةً عَنْ خَطِيَّتِكَ، فَتُغفَرَ لَكَ.

И да извади всичката му тлъстина така както се изважда тлъстината от агнето на примирителната жертва; и свещеникът да ги изгори на олтара както се изгарят приносите чрез огън Господу; така да направи свещеникът умилостивение за греха що е сторил, и ще му се прости.