1 ب َنَتِ الحِكْمَةُ بَيتَها، وَنَحَتَتْ أعمِدَتَها السَّبعَةَ.

Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,

2 ج َهَّزَتْ لَحْماً، وَمَزَجَتْ الخَمْرَ، وَأعَدَّتِ المائِدَةَ.

Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,

3 أ رسَلَتْ خادِماتِها لِيُنادِينَ مِنْ أعلَى المَدِينَةِ،

Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:

4 ت َقُولَ الحِكْمَةُ: «تَعالَ أيُّها الجاهِلُ!» وَتَقُولُ لِعَدِيمِ الفَهمِ:

Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:

5 « تَعالَ وَكُلْ مِنْ طَعامِي وَاشرَبْ مِنْ نَبيذِي الَّذِي صَنَعْتُهُ.

Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,

6 ا ترُكُوا الجَهالَةَ وَاحيُوا، وَسِيرُوا فِي طَرِيقِ البَصِيرَةِ.»

Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,

7 م َنْ يُرشِدِ المُستَهزِئَ يَجلِبِ الإهانَةَ لِنَفسِهِ، وَمَنْ يُؤَدِّبِ الشِّرِّيرَ يَتَضَرَّرْ.

Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия <лепва> на себе си петно.

8 ل ا تُوَبِّخْ مُستَهزِئاً لِئَلّا يَكرَهَكَ، وَبِّخْ حَكِيماً فَيُحِبَّكَ.

Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.

9 ع َلِّمْ الحَكِيمَ فَيُصبِحَ أكثَرَ حِكمَةً، وَعَلِّمْ البارَّ فِيَزدادَ فِي المَعرِفَةِ.

Давай <наставление> на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.

10 أ وَّلُ الحِكْمَةِ أنْ تَخافَ اللهَ ، وَمَعرِفَةُ القُدُّوسِ فَهْمٌ.

Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.

11 ب ِواسِطَتِي تَزدادُ أيّامُكَ، وَتُضافُ سَنَواتٌ إلَى حَياتِكَ.

Защото чрез мене ще се умножат дните ти, И ще ти се притурят години на живот.

12 إ ذا أصبَحتَ حَكِيماً فَأنتَ حَكِيمٌ لِمَنفَعَةِ نَفسِكَ، وَإذا أصبَحْتَ مُستَهزِئاً فَإنَّكَ سَتَحْمِلُ نَتائِجَ اسْتِهْزائِكَ. دَعوَةُ الجَهل

Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.

13 ا لمَرأةُ الجاهِلَةُ مُزعِجَةٌ ساذَجَةٌ، وَلا تَعرِفُ شَيئاً.

Безумната жена е бъбрица, Проста и не знае нищо.

14 ت َجلِسُ عَلَى بابِ بَيتِها، عَلَى مَقعَدٍ فِي أعلَى مِنْطَقَةٍ فِي المَدِينَةِ،

Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,

15 و َتُنادِي عَلَى المارِّينَ فِي حالِ سَبِيلِهِمْ:

И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, <като им казва:>

16 « تَعالَوْا أيُّها الجُهّالُ،» وَتَقُولُ لِعَدِيمِي الفَهمِ:

Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:

17 « الماءُ المَسرُوقُ ألَذُّ، وَالخُبْزُ المَسرُوقُ أطيَبُ.»

Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,

18 و َلَكِنَّ الجُهّالَ وَعَدِيمِي الفَهمِ لا يَعرِفُونَ أنَّ المَوتَ هُناكَ، وَأنَّ كُلَّ زُوّارِها سَيَذهَبُونَ إلَى المَوتِ.

Но той не знае, че мъртвите {Еврейски: Сенките.} са там, И че гостите й са в дълбочините на ада.