1 ه َلِّلُويا! سَبِّحِي اللهَ ، يا نَفسِي!

(По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа, душе моя.

2 ط َوالَ حَياتِي سَأُسَبِّحُ اللهَ. لإلَهِي سَأُرَنِّمُ ما دُمتُ حَيّاً.

Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.

3 ع َلَى الأُمَراءِ لا تَتَّكِلْ، فَلَيسَ عِندَ بَشَرٍ قُدرَةٌ عَلَى أنْ يُخَلِّصَ.

Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.

4 ه ُمْ أيضاً يَمُوتُونَ، وَإلَى التُّرابِ يَعُودُونَ، وَكُلُّ أفكارِهِمْ وَخُطَطِهِمْ لا تُسفِرُ عَنْ شَيءٍ.

Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

5 ه َنِيئاً لِمَنْ إلَهُ يَعْقُوبَ مُعِينُهُ، هَنِيئاً لِمَنْ يَتَّكِلُ عَلَى إلَهِهِ.

Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,

6 ه ُوَ الَّذِي صَنَعَ السَّماءَ وَالأرْضَ وَالبَحرَ، وَكُلَّ ما فِيها. هُوَ الَّذِي إلَى الأبَدِ يَحفَظُ الحَقَّ!

Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;

7 ه ُوَ الَّذِي يُنصِفُ المَظلُومِينَ، وَيُطعِمُ الجِياعَ. اللهُ يُطلِقُ السُّجَناءَ.

Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.

8 ا للهُ يَفتَحُ عُيُونَ العُميِ، وَيُقِيمُ العاثِرِينَ. اللهُ يُحِبُّ الأبرارَ.

Господ отваря <очите на> слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,

9 ا للهُ يَحمِي الغُرَباءَ، وَيُطعِمُ الأرامِلَ وَاليَتامَى، أمّا الأثَمَةُ فَيُحبِطُ طُرُقَهُمْ.

Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.

10 ل ِيَملُكِ اللهُ إلَى الأبَدِ! جِيلاً بَعدَ جِيلٍ لِيَملُكْ إلَهُكِ، يا صِهْيَوْنَ. هَلِّلُويا!

Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!