1 و َبَينَما كانَ أبُلُّوسُ فِي مَدِينَةِ كُورُنثُوسَ، ارتَحَلَ بُولُسُ فِي المَناطِقِ الدّاخِلِيَّةِ، وَجاءَ إلَى مَدِينَةِ أفَسُسَ. فَوَجَدَ هُناكَ بَعضَ التَّلامِيذِ،

А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, <гдето> намери някои ученици.

2 ف َقالَ لَهُمْ: «هَلْ قَبِلْتُمِ الرُّوحَ القُدُسَ لَمّا آمَنتُمْ؟» فَقالُوا لَهُ: «وَلا حَتَّى سَمِعنا بِأنَّهُ يُوجَدُ رُوحٌ قُدُسٌ!»

И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му <отговориха>: Даже не сме чули дали има Светия Дух.

3 ف َقالَ: «فَبِأيِّ مَعمُودِيَّةٍ تَعَمَّدْتُمْ إذاً؟» قالُوا: «بِمَعمُودِيَّةِ يُوحَنّا.»

И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.

4 ق الَ بُولُسُ: «كانَتْ مَعمُودِيَّةُ يُوحَنّا مَبنِيَّةً عَلَى التَّوبَةِ. وَقَدْ دَعا النّاسَ أنْ يُؤمِنُوا بِالآتِي بَعدَهُ، أيْ بِيَسُوعَ.»

А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.

5 ف َلَمّا سَمِعُوا هَذا، تَعَمَّدُوا بِاسْمِ الرَّبِّ يَسُوعَ.

И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.

6 و َلَمّا وَضَعَ بُولُسُ يَدَيهِ عَلَيهِمْ، حَلَّ الرُّوحُ القُدُسُ عَلَيِهِمْ، وَبَدَأُوا يَتَكَلَّمُونَ بِلُغاتٍ أُخْرَى وَيَتَنَبَّأُونَ.

И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха <други> езици и пророкуваха.

7 و َكانُوا نَحوَ اثنَي عَشَرَ رَجُلاً.

И те всички бяха около дванадесет мъже.

8 و َدَخَلَ بُولُسُ المَجمَعَ، وَتَكَلَّمَ بِجُرأةٍ مُدَّةَ ثَلاثَةِ أشْهُرٍ، مُجادِلاً وَمُقنِعاً اليَهُودَ بِمَلَكُوتِ اللهِ.

И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше <с людете> и <ги> увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство.

9 ل َكِنَّ بَعضَهُمْ كانَ عَنِيداً، فَرَفَضُوا أنْ يُؤمِنُوا شاتِمينَ «الطَّرِيقَ» أمامَ النّاسِ. فَتَرَكَهُمْ بُولُسُ، وَأخَذَ أتباعَ يَسُوعَ مَعَهُ. وَكانَتْ لَهُ فِي كُلِّ يَومٍ مُناقَشاتٌ فِي مَدرَسَةِ تِيرانُّسَ.

А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.

10 و َاستَمَرَّ ذَلِكَ نَحوَ عامَينِ، حَتَّى إنَّ كُلَّ السّاكِنِينَ فِي أسِيّا، يَهُوداً وَغَيرَ يَهُودٍ، سَمِعُوا رِسالَةَ الرَّبِّ. أولادُ سَكاوا

И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господното учение.

11 و َصَنَعَ اللهُ مُعجِزاتٍ غَيرَ عادِيَّةٍ عَلَى يَدِ بُولُسَ.

При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла;

12 ف َكانَتْ حَتَّى المَنادِيلُ وَقِطَعُ القُماشِ الَّتِي تَلمِسُهُ، تُوضَعُ عَلَى المَرضَى فَيُشفَونَ مِنْ أمراضِهِمْ، وَتَخرُجُ الأرواحُ الشِّرِّيرَةُ مِنهُمْ.

дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.

13 ف َحاوَلَ بَعضُ اليَهُودِ الَّذِينَ يَتَجَوَّلُونَ وَيَطرُدُونَ الأرواحَ أنْ يَستَخدِمُوا اسْمَ الرَّبِّ يَسُوعَ مَعَ المَسكُونِينَ بِأرواحٍ شِرِّيرَةٍ. فَكانُوا يَقُولُونَ: «أنا آمُرُكَ بِاسْمِ يَسُوعَ الَّذِي يُنادِي بِهِ بُولُسُ.»

А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.

14 و َكانَ سَبعَةُ أولادٍ لِرَئيسِ كَهَنَةٍ يَهُودِيٍّ اسْمُهُ سَكاوا قَدْ فَعَلوا ذَلِكَ.

И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник,

15 ف َقالَ لَهُمُ الرُّوحُ الشِّرِّيرُ: «أنا أعلَمُ مَنْ هُوَ يَسُوعُ، وَأعرِفُ بُولُسَ، لَكِنْ مَنْ أنتُمْ؟»

Но <еднаж> злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?

16 و َهَجَمَ عَلَيهِمُ الرَّجُلُ المَسكُونُ بِرُوحٍ شِرِّيْرٍ، فَقَدِرَ عَلَيهِمْ وَغَلَبَهُمْ جَمِيعاً، حَتَّى إنَّهُمْ هَرَبُوا مِنْ ذَلِكَ البَيتِ عُراةً ومُجَرَّحِيْنَ.

И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.

17 و َانتَشَرَ هَذا الخَبَرُ بَينَ كُلِّ اليَهُودِ وَاليُونانِيِّيْنَ السّاكِنِينَ فِي مَدِينَةِ أفَسُسَ، فَتَمَلَّكَهُمُ الخَوفُ، وَتَمَجَّدَ اسْمُ يَسُوعَ بَينَ النّاسِ.

И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.

18 و َجاءَ كَثِيرُونَ مِنَ الَّذِيْنَ آمَنُوا مُعتَرِفِينَ عَلَناً بِالأُمُورِ الشِّرِّيْرَةِ الَّتِي كانُوا يَقتَرِفُونَها.

И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.

19 و َجَمَعَ كَثِيرُونَ مِنَ الَّذِينَ كانُوا يُمارِسُونَ السِّحرَ كُتُبَهُمْ، وَأحرَقُوها أمامَ الجَمِيعِ. وَعِندَما حُسِبَتْ قِيمَةُ الكُتُبِ، وَجَدُوا أنَّها تُساوِي خَمسِيْنَ ألفَ قِطعَةٍ فِضِّيَّةٍ.

Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници.

20 و َهَكَذا انتَشَرَتْ كَلِمَةُ الرَّبِّ عَلَى نِطاقٍ واسِعٍ، وَاشْتَدَّ تَأْثِيرُها. بُولُسُ يُخَطِّطُ لِرِحلَةِ رُوما

Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.

21 ب َعدَ ذَلِكَ، قَرَّرَ بُولُسُ أنْ يَمُرَّ فِي مُقاطَعَتَيْ مَكدُونِيَّةَ وَأخائِيَّةَ فِي طَرِيقِهِ إلَى مَدِينَةِ القُدسِ. وَقالَ: «بَعدَ ذَهابِي إلَى هُناكَ، يَنْبَغي أنْ أذْهَبَ إلَى رُوما أيضاً.»

И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.

22 ف َأرسَلَ اثْنَينِ مِنْ مُعاوِنِيهِ إلَى مُقاطَعَةِ مَكدُونِيَّةَ، وَهُما تِيمُوثاوُسُ وَأرَسْطُوسُ. أمّا هُوَ فَمَدَّدَ إقامَتَهُ فِي أسِيّا. مَتاعِبٌ فِي أفَسُس

И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за <още известно> време в Азия.

23 و َفِي ذَلِكَ الوَقتِ، حَدَثَ شَغَبٌ كَبِيرٌ بِسَبَبِ «الطَّرِيقِ.»

А по онова време се подигна голямо размирие относно <Господния път>.

24 إ ذْ كانَ هُناكَ صائِغُ فِضَّةٍ اسْمُهُ دِيْمِترِيُوسُ يَصنَعُ نَماذِجَ فِضِّيَّةً صَغِيرَةً لِمَعبَدِ أرطامِيسَ. فَكانَ هَذا يُدِرَّ رِبحاً كَبِيراً عَلَى الحِرَفِيِّيْنَ.

Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни <храмчета на> Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,

25 ف َجَمَعَهُمْ مَعَ عُمّالٍ يَعمَلُونَ فِي حِرفٍ مُرتَبِطَةٍ بِحِرفَتِهِمْ وَقالَ لَهُمْ: «أيُّها الرِّجالُ، أنتُمْ تَعرِفُونَ أنَّهُ يَأْتِينا دَخلٌ مُمتازٌ مِنْ هَذا العَمَلِ.

като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.

26 و َأمّا الآنَ فَأنتُمْ تَرَونَ وَتَسمَعُونَ أنَّ بُولُسَ قَدْ أقنَعَ أشخاصاً كَثِيْرِينَ، وَأبعَدَهُمْ عَنْ شِراءِ بِضاعَتِنا. وَقَدْ فَعَلَ هَذا، لَيْسَ فِي أفَسُسَ فَحَسبُ، بَلْ أيضاً فِي مُقاطَعَةِ أسِيّا كُلِّها. فَهُوَ يَقُولُ إنَّ الآلِهَةَ الَّتِي تَصنَعُها أيدِي البَشَرِ لَيسَتْ آلِهَةً حَقّاً.

И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.

27 ف َهُناكَ خَطَرٌ مُزدَوَجٌ: أنْ تَسُوءَ سُمعَةُ حِرفَتِنا، وَأنْ يَفقِدَ مَعبَدُ الآلِهَةِ العَظِيمَةِ أرطامِيْسَ أهَمِّيَتَهُ. وَمِنْ شَأْنِ هَذا أنْ يُزِيلَ العَظَمَةَ عَنِ الآلِهَةِ الَّتِي يَعبُدُها النّاسُ فِي كُلِّ أسِيّا وَالعالَمِ.

И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.

28 ف َلَمّا سَمِعُوا هَذا، امتَلأُوا غَضَباً، وَصَرَخُوا: «المَجدُ لِأرطامِيْسَ، إلَهَةِ أهلِ أفَسُس!»

Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!

29 و َعَمَّ الاضطِرابُ المَدِينَةَ كُلَّها، وَاندَفَعُوا إلَى ساحَةِ المَسرَحِ. وَهُناكَ جَرُّوا مَعَهُمْ غايُوسَ وَأرِسْتَرْخَسَ، وَهُما مَكدُونِيّانِ يُرافِقانِ بُولُسَ فِي سَفَرِهِ.

И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;

30 و َأرادَ بُولُسُ أنْ يُواجِهَ الجُمهُورَ، لَكِنَّ المُؤمِنِيْنَ لَمْ يَدَعُوهُ يَفعَلُ ذَلِكَ.

А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,

31 ح َتَّى إنَّ أصدِقاءَهُ مِنَ المَسؤُولِيْنَ فِي مقاطَعَةِ أسِيّا أرسَلُوا إلَيهِ رِسالَةً يَرجُونَهُ فِيْها ألّا يُخاطِرَ بِدُخُولِ المَسرَحِ.

така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.

32 و َكانَ بَعضُ الجُمهُورِ يَصرُخُونَ بِشَيءٍ، وَبَعضُهُمْ يَصرُخُونَ بِشَيءٍ آخَرَ. إذْ كانَ النّاسُ فِي حالَةِ فَوضَى، حَتَّى إنَّ أغلَبَهُمْ لَمْ يَكُنْ يَعرِفُ لِماذا هُمْ مُجْتَمِعونَ!

И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.

33 و َكانَ بَعضُ اليَهودُ قَدْ دَفَعوا إلَى الأمامِ رَجُلاً اسْمُهُ إسكَندَرَ لِكَيْ يُمَثِّلَهُمْ، فَكانوا يَحُثُّونَهُ مِنْ وَسْطِ النّاسِ. فَلَمّا أشارَ إسْكَنْدَرُ بِيَدِهِ لِكَي يَتَكَلَّمَ،

А някои от народа изкараха Александра <да говори>, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

34 أ درَكُوا أنَّهُ يَهُودِيٌّ، فَصَرَخُوا جَمِيعاً مَعاً مُدَّةَ ساعَتَينِ تَقرِيباً وَهُمْ يَقولونَ: «المَجدُ لِأرطامِيسَ إلَهَةِ أهلِ أفَسُسَ!»

Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!

35 ف َوَقَفَ كاتِبُ المَدِينَةِ وَهَدَّأ الجُمهُورَ وَقالَ: «يا أهلَ أفَسُسَ، هَلْ يُوجَدُ فِي العالَمِ مَنْ لا يَعلَمُ أنَّ مَدِيْنَةَ أفَسُسَ هِيَ حارِسَةٌ لِمَعبَدِ أرطامِيْسَ العَظِيْمَةِ وَلِلحَجَرِ المُقَدَّسِ الَّذِي سَقَطَ مِنَ السَّماءِ؟

Тогава <градският> писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера <идол?>

36 ف َبِما أنَّهُ لا مَجالَ لإنكارِ هَذِهِ الأُمُورِ، اهدَأُوا وَلا تَتَصَرَّفُوا تَصَرُّفاً طائِشاً.

И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.

37 ف َقَدْ جِئتُمْ بِهَذَيْنِ الرَّجُلَيْنِ إلَى هُنا رُغمَ أنَّهُما لَمْ يَسطُوا عَلَى مَعابِدِنا وَلا شَتَما إلَهَتَنا.

Защото сте довели <тук> тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

38 ف َإذا كانَ لِدِيْمِيترِيُوسَ وَالحِرَفِيِّيْنَ الَّذِيْنَ مَعَهُ شَكوَى عَلَى أحَدٍ، فَهُناكَ مَحاكِمُ تَفتَحُ أبوابَها للقَضاءِ. وَهُناكَ وُلاةٌ، فَلْيَرفَعُوا شَكْواهُمْ هُناكَ.

Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.

39 و َإذا كانَتْ لَدَيْكُمْ مَسألَةٌ أُخْرَى تُرِيدُونَ إثارَتَها، فَناقِشُوها فِي الاجتِماعِ العامِ لِأهلِ المَدِينَةِ.

Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.

40 أ مّا بِأُسلُوبِكُمْ هَذا، فَإنَّكُمْ تُعَرِّضُونَنا لِتُهمَةِ إثارَةِ الشَّغبِ بِسَبَبِ ما حَدَثَ اليَومَ. وَلا يُوجَدُ لَدَيْنا سَبَبٌ نُقَدِّمُهُ لِتَبرِيْرِ هَذا الهِياجِ.»

Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина <за него;> и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.

41 و َبَعدَ أنْ قالَ هَذا، صَرَفَ الجُمهُورَ.

И като рече това, разпусна събранието.