1 و َبَدَأ اللهُ يَتَكَلَّمُ مِنَ العاصِفَةِ مُستَجِيباً لِأيُّوبَ:

Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:

2 « مَنْ هَذا الَّذِي يَلُفُّ الظَّلامَ حَولَ مَقاصِدِي بِكَلِماتٍ بِلا مَعنَى؟

Кой е тогава този, който помрачава <Моя> съвет С неразумни думи?

3 ت َهَيَّأْ كَرَجُلٍ، وَبَعدَ ذَلِكَ أنا أسألُكَ فَتُجِيبَنِي.

Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.

4 « أينَ كُنتَ حِينَ وَضَعتُ أساسَ الأرْضِ؟ أخبِرْنِي إنْ كانَ لَكَ فَهْمٌ.

Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

5 م َنِ الَّذِي وَضَعَ قِياساتِها؟ أوْ مَنِ الَّذِي مَدَّ فَوقَها خَيطاً لِيَقِيسَها؟

Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв <за мерене> по нея?

6 ع َلَى أيِّ شَيءٍ رُكِّزَتْ أساساتُها؟ أوْ مَنِ الَّذِي وَضَعَ حَجَرَ زاوِيَتِها

На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,

7 ع ِندَما رَنَّمَتْ نُجُومُ الصُّبحِ مَعاً، وَهَتَفَتِ المَلائِكَةُ فَرَحاً؟

Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?

8 « مَنِ الَّذِي حَصَرَ البَحرَ خَلفَ أبوابٍ، عِندَما اندَفَعَ كَأنَّهُ خارِجٌ مِنَ الرَّحِمِ.

Или <кой> затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

9 ع ِندَما جَعَلْتُ أنا الغُيُومَ لِباساً لَهُ، وَلَفَفْتُ غَيمَةً سَوداءَ حَولَهُ.

Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,

10 ع ِندَما فَرَضْتُ عَلَيهِ حَدِّي، وَأقَمتُ قُضباناً وَأبواباً حَدِيدِيَّةً عَلَيهِ،

И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,

11 ع ِندَما قُلْتُ لَهُ: ‹هَذا حَدُّكَ فَلا تَتَجاوَزْهُ، وَإلَى هُنا حَدُّ أمواجِكَ المُعتَزَّةِ؟›

И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?

12 « هَلْ أمرْتَ فِي حَياتِكِ الصَّباحَ أنْ يَطلُعَ، أوْ هَلْ أرَيْتَ الفَجرَ أينَ يَمكُثُ؟

Откак <започнаха> дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,

13 ه َلْ أمسَكْتَ الأرْضَ مِنْ أطرافِها لِكَي يُنْفَضَ عَنْها الأشرارُ؟

За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците

14 ت َرَى الأرْضَ وَكَأنَّها تَتَشَكَّلُ كَطِينٍ تَحْتَ خَتمٍ، وَتَقِفُ التِّلالُ وَالوِديانُ كَطَيّاتِ ثَوبٍ.

Та да се преобразува тя, както глина под печат, И <всичко> да изпъква като че ли в облекло,

15 ه َكَذا يَظهَرُ النُّورُ الَّذِي يَقِفُ فِي وَجهِ الأشرارِ، فَتُكَسِّرُ ذِراعَهُمِ المُرتَفِعَةَ.

А от нечестивите да се отнема виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?

16 « هَلْ ذَهَبتَ يَوماً إلَى يَنابِيعِ البَحرِ، وَهَلْ تَمَشَّيتَ فِي أعْماقِ المُحِيطِ؟

Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

17 ه َلِ انكَشَفَتْ لَكَ بَوّاباتُ المَوتِ؟ وَهَلْ رَأيتَ بَوّاباتِ الظُّلمَةِ العَمِيقَةِ؟

Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

18 ه َلْ تَسْتَوْعِبُ أبْعادَ الأرْضِ؟ قُلْ، إنْ كُنتَ تَعْرِفُ هَذا كُلَّهُ.

Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

19 « أينَ الطَّرِيقُ إلَى حَيثُ يَسكُنُ النُّورُ؟ وَأينَ بَيْتُ الظُلمَةِ؟

Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,

20 ل ا شَكَّ أنَّكَ تَستَطِيعُ أنْ تُعِيدَها إلَى مَكانِها. وَتَعرِفَ الطَّرِيقَ المُؤَدِّي إلَى النُّورِ.

За да я заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?

21 ل ا بُدَّ أنَّكَ تَعلَمُ هَذِهِ الأُمُورَ لأنَّكَ كُنتَ مَولُوداً حِينَئِذٍ، وَلأنَّ عُمْرَكَ طَوِيلٌ!

<Без съмнение>, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!

22 « هَلْ ذَهَبْتَ يَوماً إلَى مَخازِنِ الثَّلجِ، أوْ رَأيتَ مَخازِنَ البَرَدِ

Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,

23 ا لَّتِي أبقَيتُها لِوَقتِ ضِيقٍ، لِيَومِ حَربٍ أوْ مَعرَكَةٍ؟

Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?

24 أ ينَ الطَّرِيقُ إلَى حَيثُ يَخْرُجُ النُّورُ، الَّذِي تَتَفَرَّقُ مِنهُ الرِّيحُ الشَّرقِيَّةُ عَلَى الأرْضِ؟

Що е пътят <за мястото, гдето> се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?

25 م َنِ الَّذِي يَشُقُّ قَناةً لِمِياهِ الفَيَضانِ، وَطَرِيقاً لِقَصْفِ الرَّعدِ،

Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма,

26 ل ِيَجلِبَ المَطَرَ عَلَى أرْضٍ غَيرِ مَسكُونَةٍ، صَحراءَ لا يَسكُنُها إنسانٌ،

За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,

27 ف َيَفِيضُ الخَيرُ فِي الأرْضِ الجَرْداءِ، وَيُطلِعُ العُشْبَ؟

За да насити пустата и запустяла <земя. >И да направи нежната трева да изникне?

28 ه َلْ لِلمَطَرِ أبٌ؟ أوْ مَنْ أنجَبَ قَطَراتِ النَّدَى؟

Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

29 م ِنْ أيِّ بَطنٍ يَخرُجُ الجَلِيدُ؟ وَابنُ مَنْ صَقِيعُ السَّماءِ؟

От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? -

30 ي َتَصَلَّبُ الماءُ كَصَخرَةٍ، وَيَتَجَمَّدُ سَطحُ المُحِيطِ.

<Когато> водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.

31 « أتَقْدِرُ أنْ تَرْبِطَ حِبالَ الثُرَيّا؟ أوْ أنْ تَفُكَّ حِبالَ الجَبّارِ؟

Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?

32 أ تَقدِرُ أنْ تُخْرِجَ الكَواكِبَ فِي أوْقاتِها، أوْ تَهدِي الدُّبَ الأكبَرَ مَعَ بَنِيهِ؟

Извеждаш ли Мазарот {Вероятно някое съзвездие или звезда.} на времето му? Или управляваш Мечката с малките й?

33 أ تَعْرِفُ قَوانِينَ السَّماواتِ؟ أوْ هَلْ تُحَدِّدُ القَواعِدَ الَّتِي تَحْكُمُ الأرْضَ؟

Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

34 أ تَقدِرُ أنْ تَأمُرَ الغُيُومَ، فَتَغْمُرَ نَفْسَكَ بِفَيضِ المِياهِ؟

Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?

35 أ تَقدِرُ أنْ تَأمُرَ الصَّواعِقَ بِالقَصْفِ، فَتَقُولَ لَكَ: ‹سَمْعاً وَطاعَةً؟›

Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?

36 « مَنْ جَعَلَ الحِكْمَةَ فِي النّاسِ؟ أوْ مَنْ وَضَعَ فَهْماً فِي أعماقِهِمْ.

Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

37 م َنِ الَّذِي يُحصِي الغُيُومَ بِالحِكْمَةِ؟ وَمَنِ الَّذِي يَسْكُبُ المَطَرَ مِنَ السَّماءِ؟

Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове

38 ف َيُشَكِّلُ التُرابُ طِيناً تَتَكَتَّلُ حَبّاتُهُ؟

Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?

39 « هَلْ تَصطادُ فَرِيسَةً لِلأسَدِ، أمْ تَسُدُّ شَهِيَّةَ الأشْبالَ،

Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,

40 ع ِندَما تَربِضُ فِي عَرِينِها وَتَكمُنُ لِفَرِيسَتِها فِي العُشبِ الكَثِيفِ؟

Когато седят в рововете си, <И> остават в скривалищата за да причакват?

41 م َنْ يُزَوِّدُ الغُرابَ بِالطَعامِ عِندَما تَصرُخُ صِغارُهُ مُستَغِيثَةً بِاللهِ، وَتَهِيمُ باحِثَةً عَنْ طَعامٍ؟

Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?