1 Т огава Господ отговори на Иова из бурята и каза:

وَبَدَأ اللهُ يَتَكَلَّمُ مِنَ العاصِفَةِ مُستَجِيباً لِأيُّوبَ:

2 К ой е тогава този, който помрачава <Моя> съвет С неразумни думи?

«مَنْ هَذا الَّذِي يَلُفُّ الظَّلامَ حَولَ مَقاصِدِي بِكَلِماتٍ بِلا مَعنَى؟

3 О паши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.

تَهَيَّأْ كَرَجُلٍ، وَبَعدَ ذَلِكَ أنا أسألُكَ فَتُجِيبَنِي.

4 Г де беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

«أينَ كُنتَ حِينَ وَضَعتُ أساسَ الأرْضِ؟ أخبِرْنِي إنْ كانَ لَكَ فَهْمٌ.

5 К ой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв <за мерене> по нея?

مَنِ الَّذِي وَضَعَ قِياساتِها؟ أوْ مَنِ الَّذِي مَدَّ فَوقَها خَيطاً لِيَقِيسَها؟

6 Н а какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,

عَلَى أيِّ شَيءٍ رُكِّزَتْ أساساتُها؟ أوْ مَنِ الَّذِي وَضَعَ حَجَرَ زاوِيَتِها

7 К огато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?

عِندَما رَنَّمَتْ نُجُومُ الصُّبحِ مَعاً، وَهَتَفَتِ المَلائِكَةُ فَرَحاً؟

8 И ли <кой> затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

«مَنِ الَّذِي حَصَرَ البَحرَ خَلفَ أبوابٍ، عِندَما اندَفَعَ كَأنَّهُ خارِجٌ مِنَ الرَّحِمِ.

9 К огато го облякох с облак И го пових с мъгла,

عِندَما جَعَلْتُ أنا الغُيُومَ لِباساً لَهُ، وَلَفَفْتُ غَيمَةً سَوداءَ حَولَهُ.

10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,

عِندَما فَرَضْتُ عَلَيهِ حَدِّي، وَأقَمتُ قُضباناً وَأبواباً حَدِيدِيَّةً عَلَيهِ،

11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?

عِندَما قُلْتُ لَهُ: ‹هَذا حَدُّكَ فَلا تَتَجاوَزْهُ، وَإلَى هُنا حَدُّ أمواجِكَ المُعتَزَّةِ؟›

12 О ткак <започнаха> дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,

«هَلْ أمرْتَ فِي حَياتِكِ الصَّباحَ أنْ يَطلُعَ، أوْ هَلْ أرَيْتَ الفَجرَ أينَ يَمكُثُ؟

13 З а да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците

هَلْ أمسَكْتَ الأرْضَ مِنْ أطرافِها لِكَي يُنْفَضَ عَنْها الأشرارُ؟

14 Т а да се преобразува тя, както глина под печат, И <всичко> да изпъква като че ли в облекло,

تَرَى الأرْضَ وَكَأنَّها تَتَشَكَّلُ كَطِينٍ تَحْتَ خَتمٍ، وَتَقِفُ التِّلالُ وَالوِديانُ كَطَيّاتِ ثَوبٍ.

15 А от нечестивите да се отнема виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?

هَكَذا يَظهَرُ النُّورُ الَّذِي يَقِفُ فِي وَجهِ الأشرارِ، فَتُكَسِّرُ ذِراعَهُمِ المُرتَفِعَةَ.

16 П рониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

«هَلْ ذَهَبتَ يَوماً إلَى يَنابِيعِ البَحرِ، وَهَلْ تَمَشَّيتَ فِي أعْماقِ المُحِيطِ؟

17 О ткриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

هَلِ انكَشَفَتْ لَكَ بَوّاباتُ المَوتِ؟ وَهَلْ رَأيتَ بَوّاباتِ الظُّلمَةِ العَمِيقَةِ؟

18 С хванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

هَلْ تَسْتَوْعِبُ أبْعادَ الأرْضِ؟ قُلْ، إنْ كُنتَ تَعْرِفُ هَذا كُلَّهُ.

19 Г де е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,

«أينَ الطَّرِيقُ إلَى حَيثُ يَسكُنُ النُّورُ؟ وَأينَ بَيْتُ الظُلمَةِ؟

20 З а да я заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?

لا شَكَّ أنَّكَ تَستَطِيعُ أنْ تُعِيدَها إلَى مَكانِها. وَتَعرِفَ الطَّرِيقَ المُؤَدِّي إلَى النُّورِ.

21 & lt;Без съмнение>, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!

لا بُدَّ أنَّكَ تَعلَمُ هَذِهِ الأُمُورَ لأنَّكَ كُنتَ مَولُوداً حِينَئِذٍ، وَلأنَّ عُمْرَكَ طَوِيلٌ!

22 В лизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,

«هَلْ ذَهَبْتَ يَوماً إلَى مَخازِنِ الثَّلجِ، أوْ رَأيتَ مَخازِنَ البَرَدِ

23 К оито пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?

الَّتِي أبقَيتُها لِوَقتِ ضِيقٍ، لِيَومِ حَربٍ أوْ مَعرَكَةٍ؟

24 Щ о е пътят <за мястото, гдето> се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?

أينَ الطَّرِيقُ إلَى حَيثُ يَخْرُجُ النُّورُ، الَّذِي تَتَفَرَّقُ مِنهُ الرِّيحُ الشَّرقِيَّةُ عَلَى الأرْضِ؟

25 К ой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма,

مَنِ الَّذِي يَشُقُّ قَناةً لِمِياهِ الفَيَضانِ، وَطَرِيقاً لِقَصْفِ الرَّعدِ،

26 З а да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,

لِيَجلِبَ المَطَرَ عَلَى أرْضٍ غَيرِ مَسكُونَةٍ، صَحراءَ لا يَسكُنُها إنسانٌ،

27 З а да насити пустата и запустяла <земя. >И да направи нежната трева да изникне?

فَيَفِيضُ الخَيرُ فِي الأرْضِ الجَرْداءِ، وَيُطلِعُ العُشْبَ؟

28 Д ъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

هَلْ لِلمَطَرِ أبٌ؟ أوْ مَنْ أنجَبَ قَطَراتِ النَّدَى؟

29 О т чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? -

مِنْ أيِّ بَطنٍ يَخرُجُ الجَلِيدُ؟ وَابنُ مَنْ صَقِيعُ السَّماءِ؟

30 & lt;Когато> водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.

يَتَصَلَّبُ الماءُ كَصَخرَةٍ، وَيَتَجَمَّدُ سَطحُ المُحِيطِ.

31 Т и ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?

«أتَقْدِرُ أنْ تَرْبِطَ حِبالَ الثُرَيّا؟ أوْ أنْ تَفُكَّ حِبالَ الجَبّارِ؟

32 И звеждаш ли Мазарот {Вероятно някое съзвездие или звезда.} на времето му? Или управляваш Мечката с малките й?

أتَقدِرُ أنْ تُخْرِجَ الكَواكِبَ فِي أوْقاتِها، أوْ تَهدِي الدُّبَ الأكبَرَ مَعَ بَنِيهِ؟

33 П ознаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

أتَعْرِفُ قَوانِينَ السَّماواتِ؟ أوْ هَلْ تُحَدِّدُ القَواعِدَ الَّتِي تَحْكُمُ الأرْضَ؟

34 И здигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?

أتَقدِرُ أنْ تَأمُرَ الغُيُومَ، فَتَغْمُرَ نَفْسَكَ بِفَيضِ المِياهِ؟

35 И зпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?

أتَقدِرُ أنْ تَأمُرَ الصَّواعِقَ بِالقَصْفِ، فَتَقُولَ لَكَ: ‹سَمْعاً وَطاعَةً؟›

36 К ой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

«مَنْ جَعَلَ الحِكْمَةَ فِي النّاسِ؟ أوْ مَنْ وَضَعَ فَهْماً فِي أعماقِهِمْ.

37 К ой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове

مَنِ الَّذِي يُحصِي الغُيُومَ بِالحِكْمَةِ؟ وَمَنِ الَّذِي يَسْكُبُ المَطَرَ مِنَ السَّماءِ؟

38 Т а да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?

فَيُشَكِّلُ التُرابُ طِيناً تَتَكَتَّلُ حَبّاتُهُ؟

39 У лавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,

«هَلْ تَصطادُ فَرِيسَةً لِلأسَدِ، أمْ تَسُدُّ شَهِيَّةَ الأشْبالَ،

40 К огато седят в рововете си, <И> остават в скривалищата за да причакват?

عِندَما تَربِضُ فِي عَرِينِها وَتَكمُنُ لِفَرِيسَتِها فِي العُشبِ الكَثِيفِ؟

41 К ой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?

مَنْ يُزَوِّدُ الغُرابَ بِالطَعامِ عِندَما تَصرُخُ صِغارُهُ مُستَغِيثَةً بِاللهِ، وَتَهِيمُ باحِثَةً عَنْ طَعامٍ؟