1 И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена.

وَوَقَفَ التِّنِّيْنُ عَلَى شاطِئِ البَحرِ. ثُمَّ رَأيتُ وَحشاً يَصْعَدُ مِنَ البَحرِ. لَهُ عَشْرَةُ قُرُونٍ وَسَبعَةُ رُؤُوسٍ، وَعَلَى قُرُونِهِ عَشرَةُ تِيجانٍ، وَأسماءٌ شِرِّيرَةٌ عَلَى رُؤُوسِهِ.

2 И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като <крака> на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт.

الوَحشُ الَّذِي رَأيتُهُ كانَ يُشبِهُ النَّمِرَ. أقدامُهُ كَأقدامِ الدُّبِّ، وَفَمُهُ كَفَمِ الأسَدِ. التِّنِّينُ مَنَحَهُ قُوَّتَهُ وَعَرشَهُ وَسُلطانَهُ العَظِيمَ.

3 И <видях> една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена <отиде> след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра;

وَبَدا أحَدُ رُؤُوسِهِ كَأنَّهُ قَدْ جُرِحَ جُرحاً مُمِيتاً، لَكِنَّ جُرحَهُ كانَ قَدْ شُفِيَ. العالَمُ كُلُّهُ كانَ مَذهولاً بِهَذا الوَحشِ،

4 п оклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?

فَسَجَدُوا لِلتِّنِّيْنِ لِأنَّهُ مَنَحَ سُلطانَهُ لِلوَحشِ، كَما سَجَدُوا لِلوَحشِ وَقالُوا: «مَنْ يُشبِهُ الوَحشَ، وَمَنْ ذا الَّذِي يَستَطِيعُ أنْ يُقاتِلَهُ؟»

5 И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца.

وَكانَ قَدْ سُمِحَ لِلوَحشِ بِأنْ يَتَكَلَّمَ بِكَلامٍ مُتَغَطرِسٍ وَإهاناتٍ ضِدَّ اللهِ. وَكانَ قَدْ أُعطِيَ سُلطاناً لِأنْ يَستَعمِلَ قُوَّتَهُ لاثنَينِ وَأربَعِينَ شَهراً.

6 И отвори устата си <да изрече> хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата.

فَبَدَأ يَتَلَفَّظُ بِإهاناتٍ، مُهِيناً اسْمَ اللهِ وَمَسكَنَهُ وَالَّذِينَ يَسكُنُونَ فِي السَّماءِ.

7 И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ.

كَما أُعطِيَ سُلطاناً أنْ يُقاتِلَ المُؤمنينَ المُقَدَّسينَ وَيَهزِمَهُمْ، وَسُلطاناً عَلَى كُلِّ عَشِيرَةٍ وَشَعبٍ وَلُغَةٍ وَأُمَّةٍ.

8 И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, <всеки>, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.

وَهَكَذا سَيَعبُدُهُ جَمِيعُ سُكّانِ الأرْضِ، كُلُّ الَّذِينَ عاشوا مُنذُ بِدايَةِ العالَمِ وَلَمْ تُكْتَبْ أسماؤهُمْ فِي كِتابِ حَياةِ الحَمَلِ الَّذِي ذُبِحَ.

9 А ко има човек ухо нека слуша.

مَنْ لَهُ أُذُنٌ فَليَسمَعْ:

10 А ко някой <завежда> в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит. Тука е< нужно> търпението и вярата на светиите.

«مَنْ يَنبَغِي أنْ يُسبَى، فَإلَى السَّبيِ يَذهَبُ. وَمَنْ يَنبَغِي أنْ يُقتَلَ بِالسَّيفِ، فَبِالسَّيفِ يَنبَغِي أنْ يُقتَلَ.» هُنا يُطلَبُ الصَّبرُ وَالإيمانُ مِنَ المُؤمنينَ المُقَدَّسينَ.

11 И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей.

ثُمَّ رَأيتُ وَحشاً آخَرَ يَخرُجُ مِنَ الأرْضِ. كانَ لَدَيهِ قَرنانِ كَقَرنَيِّ الحَمَلِ، لَكِنَّهُ تَكَلَّمَ مِثلَ تِنِّينٍ.

12 Т ой упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.

وَقَدْ مارَسَ كُلَّ سُلطانِ الوَحشِ الأوَّلِ بِوُجُودِ التَّنِّينِ، فَجَعَلَ الأرْضَ وَمَنْ عاشَ عَلَيها يَعبُدُونَ الوَحشَ الأوَّلَ الَّذِي شُفِيَ جُرحُهُ المُمِيتُ.

13 И вършеше големи знамения, до там щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците.

وَصَنَعَ الوَحشُ الثّانِي مُعجِزاتٍ كَثِيرَةً، حَتَّى إنَّهُ أنزَلَ ناراً مِنَ السَّماءِ إلَى الأرْضِ أمامَ عُيُونِ النّاسِ.

14 И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.

وَبَدَأ يُضَلِّلُ الَّذِينَ يَعِيشُونَ عَلَى الأرْضِ، بِسَبَبِ العَجائِبِ الَّتِي سُمِحَ لَهُ بِأنْ يَعمَلَها أمامَ الوَحشِ الأوَّلِ، آمِراً سُكّانَ الأرْضِ بِأنْ يَصنَعُوا تِمثالاً لِتَكرِيمِ الوَحشِ الأوَّلِ الَّذِي جَرَحَهُ السَّيفُ لَكِنَّهُ عاشَ!

15 И позволи <му> се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.

وَقدْ أُعطِيَ الوَحشُ الثّانِي القُدرَةَ لِأنْ يَمنَحَ الحَياةَ لِتِمثالِ الوَحشِ الأوَّلِ، حَتَّى إنَّ التِمثالَ يَنطِقُ، وَيَستَطِيعُ أنْ يَجعَلَ جَمِيعَ الَّذِينَ لا يَعبُدُونَ التِّمثالَ يُقتَلُونَ.

16 И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им;

وَأنْ يَأمُرَ جَمِيعَ النّاسِ صِغاراً وَكِباراً، أغنِياءَ وَفُقَراءَ، أحراراً وَعَبِيداً بِأنْ يَقبَلُوا عَلامَةً عَلَى أيدِيهِمُ اليُمنَى أوْ عَلَى جِباهِهِمْ،

17 з а да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.

فَلا يَستَطِيعُ أحَدٌ أنْ يَشتَرِيَ أوْ يَبِيعَ إنْ لَمْ تَكُنْ لَدَيهِ تِلكَ العَلامَةُ، الَّتِي هِيَ اسْمُ الوَحشِ، أوِ الرَّقَمُ الَّذِي يُوافِقُ اسْمَهُ.

18 Т ук е <нужно> мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.

هُنا الحاجَةُ إلَى الحِكْمَةِ: مَنْ لَدَيهِ الذَّكاءُ فَلْيَحسِبْ رَقَمَ الوَحشِ، لِأنَّ الرَّقَمَ يُمَثِّلُ اسْمَ إنسانٍ. وَرَقَمُهُ هُوَ سِتُّ مِئَةٍ وَسِتَّةٌ وَسِتُّونَ!