1 А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.

فِي تِلكَ الأيّامِ، أصدَرَ أُغُسطُسُ قَيصَرُ مَرسُوماً بِأنْ يَجرِي تَسجِيلُ أسماءِ كُلِّ الَّذِينَ يَعِيشُونَ فِي العالَمِ الرُّومانِيِّ.

2 Т ова беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.

وَكانَ هَذا أوَّلَ إحصاءٍ رَسمِيٍّ لِلسُّكّانِ. حَدَثَ عِندَما كانَ كِيرِينيُوسُ والِياً عَلَى سُورِيّا.

3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

وَهَكَذا ذَهَبَ كُلُّ واحِدٍ إلَى بَلدَتِهِ الأصلِيَّةِ لِكَي يُسَجَّلَ اسْمُهُ.

4 И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),

فَذَهَبَ يُوسُفُ أيضاً مِنْ بَلدَةِ النّاصِرَةِ فِي الجَلِيلِ، إلَى بَلدَةِ داوُدَ الَّتِي تُدعَى بَيتَ لَحمَ – فَقَدْ كانَ مِنْ عائِلَةِ داوُدَ وَنَسلِهِ.

5 з а да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.

فَذَهَبَ لِيُسَجَّلَ اسْمُهُ مَعَ مَريَمَ خَطِيبَتِهِ الَّتِي كانَتْ حُبلَى.

6 И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.

وَبَينَما كانا هُناكَ حانَ وَقْتُ وِلادَتِهاَ.

7 И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

فَوَلَدَتِ ابنَها البِكرَ، وَقَمَّطَتْهُ وَوَضَعَتهُ فِي مِعلَفٍ لِلدَّوابِ، إذْ لَمْ يَكُنْ لَهُما مَكانٌ داخِلَ الخانِ. بَعضُ الرُّعاةِ يَسمَعُونَ عَنْ مَولِدِ يَسُوع

8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.

وَكانَ فِي تِلكَ المِنطَقَةِ بَعضُ الرُّعاةِ ساهِرِيْنَ فِي الحُقُولِ يَحْرُسُونَ قُطعانَهُمْ أثناءَ اللَّيلِ.

9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.

فَظَهَرَ لَهُمْ مَلاكٌ مِنْ عِندِ الرِّبِّ، وَأضاءَ مَجدُ الرَّبِّ حَولَهُمْ، فَخافُوا خَوفاً شَدِيْداً.

10 Н о ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.

فَقالَ المَلاكُ لَهُمْ: «لا تَخافُوا، فَأنا أُعلِنُ لَكُمْ بُشْرَى فَرَحٍ عَظِيْمٍ لِكُلِّ الشَّعبِ:

11 З ащото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

لَقَدْ وُلِدَ مِنْ أجلِكُمُ اليَومَ فِي بَلدَةِ داوُدَ مُخَلِّصٌ هُوَ المَسِيْحُ الرَّبُّ.

12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.

سَتُمَيِّزُونَهُ هَكَذا: سَتَجِدُونَ طِفلاً مُقَمَّطاً مَوضُوعاً فِي مِعلَفٍ لِلدَّوابِّ.»

13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:

وَفَجأةً ظَهَرَ مَعَ المَلاكِ جَمعٌ مِنْ جَيشِ السَّماءِ يُسَبِّحُونَ اللهَ وَيَقولونَ:

14 С лава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

«المَجدُ للهِ فِي الأعالِي، وَعَلَى الأرْضِ السَّلامُ، لِلنّاسِ الَّذينَ يُسَرُّ بِهِمُ اللهُ.»

15 Щ ом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.

ثُمَّ تَرَكَتْهُمُ المَلائِكَةُ وَعادَتْ إلَى السَّماءِ. فَقالَ الرُّعاةُ بَعضُهُمْ لِبَعضٍ: «فَلْنَذهَبْ إلَى بَيتَ لَحمَ لِكَيْ نَرَى هَذا الأمرَ الَّذِي حَدَثَ، وَقَدْ أعلَنَهُ لَنا الرَّبُّ.»

16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.

فَانطَلَقُوا مُسْرِعِيْنَ، وَوَجَدُوا مَريَمَ وَيُوسُفَ وَالطِّفلَ مَوضُوعاً فِي مِعلَفِ الدَّوابِّ.

17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.

وَعِندَما رَآهُ الرُّعاةُ، أخبَرُوا الجَمِيعَ بِالرِّسالَةِ الَّتِي أعلَنَها لَهُمُ المَلاكُ عَنْ هَذا الطِّفلِ.

18 И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.

فَدُهِشَ كُلُّ الَّذِيْنَ سَمِعُوا الأُمُورَ الَّتِي أخبَرَهُمْ بِها الرُّعاةُ.

19 А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.

أمّا مَريَمَ، فَكانَتْ تُخَبِّئُ كُلَّ هَذِهِ الأُمُورَ فِي قَلبِها، وَظَلَّتْ تَتَأمَّلُها عَلَى الدَّوامِ.

20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.

وَعادَ الرُّعاةُ وَهُمْ يُمَجِّدُونَ اللهَ وَيُسَبِّحُونَهُ عَلَى كُلِّ ما سَمِعُوهُ وَرَأوهُ. فَقَدْ حَدَثَ كُلُّ شَيءٍ كَما قِيلَ لَهُمْ تَماماً.

21 И като се навършиха осем дни <и трябваше> да обрежат <Детенцето>, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.

وَجاءَ اليَومُ الثّامِنُ، مَوعِدُ خِتانِ الطِّفلِ، فَسَمَّوهُ يَسُوعَ. وَهُوَ الاسْمُ الَّذِي سَمّاهُ بِهِ المَلاكُ قَبلَ أنْ تَحبَلَ بِهِ مَريَمُ. تَقدِيْمُ يَسُوعَ فِي الهَيكَل

22 К ато се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,

وَعِندَما حانَ وَقتُ التَّطْهيرِ حَسَبَ شَرِيْعَةِ مُوسَى، أخَذا يَسُوعَ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ لِكَي يُقَدِّماهُ لِلرَّبِّ

23 ( както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"),

وَفْقاً لِما هُوَ مَكتُوبٌ فِي شَرِيْعَةِ الرَّبِّ: «يَنبَغِي أنْ يُخَصَّصَ كُلُّ ذَكَرٍ بِكرٍ لِلرَّبِّ. »

24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета".

وَذَهَبا لِيُقَدِّما ذَبِيحَةً حَسَبَ ما تَقُولُهُ شَرِيْعَةُ الرَّبِّ: «قَدِّمُوا يَمامَتَينِ أوْ حَمامَتَينِ صَغِيرَتَينِ.» سِمعانُ يَرَى يَسُوع

25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.

وَكانَ فِي مَدينَةِ القُدْسِ رَجُلٌ اسْمُهُ سِمعانُ. وَهُوَ رَجُلٌ بارٌّ تَقِيٌّ يَنتَظِرُ وَقتَ تَعزِيَةِ اللهِ لِبَنِي إسْرائِيلَ. وَالرُّوحُ القُدُسُ كانَ عَلَيهِ.

26 Н ему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.

وَقَدْ أعلَنَ لَهُ الرُّوحُ القُدُسُ أنَّهُ لَنْ يَمُوتَ قَبلَ أنْ يَرَى ذاكَ الَّذِي مَسَحَهُ الرَّبُّ.

27 И по <внушението> на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,

فَقادَهُ الرُّوحُ إلَى ساحَةِ الهَيكَلِ. وَعِندَما أدخَلَ الأبَوانِ الطِّفلَ يَسُوعَ لِيُتَمِّما ما تَنُصُّ عَليهِ الشَّرِيعَةُ،

28 т ой Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -

أخَذَهُ سِمعانُ بَينَ ذِراعَيْهِ، وَسَبَّحَ اللهَ وَقالَ:

29 С ега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;

«وَالآنَ يا رَبُّ، أطلِقْنِيْ أنا عَبدَكَ فَأموتَ بِسَلامٍ كَما وَعَدْتَ.

30 З ащото видяха очите ми спасението,

فَقَدْ رَأتْ عَينايَ خَلاصَكَ

31 К оето си приготвил пред всички люде;

الَّذِي هَيَّأْتَهُ أمامَ جَمِيعِ الشُّعُوبِ.

32 С ветлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.

هُوَ نُورٌ لإعلانِ طَرِيْقِكَ لِلأُمَمِ، وَهُوَ مَجدٌ لِشَعبِكَ بَنيْ إسْرائِيلَ.»

33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

وَدُهِشَ أبُوهُ وَأُمُّهُ مِنَ الكَلِماتِ الَّتِي قِيلَتْ فِيهِ.

34 И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това <детенце> е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;

ثُمَّ بارَكَهُما سِمعانُ، وَقالَ لِمَريَمَ أُمِّ يَسُوعَ: «جُعِلَ هَذا الطِّفلُ لِيُسقِطَ وَلِيُقِيْمَ كَثِيْرِيْنَ فِي بَنيْ إسرائِيلَ، وَلِيَكونَ بُرْهاناً ضِدَّ المُقاوِمِينَ!

35 д а! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

وَسَتُكشَفُ أفكارُ قُلُوبٍ كَثِيرَةً. أمّا أنتِ يا مَريَمُ، فَسَيَختَرِقُ نَفسَكِ أيضاً سَيفٌ بِسَبَبِ ما سَيَحدُثُ.» حَنَّةُ تَرَى يَسُوع

36 И маше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,

وَكانَتْ هُناكَ نَبِيَّةٌ اسْمُها حَنَّةُ بِنتُ فَنُوئِيلَ مِنْ قَبِيلَةِ أشِيرَ. كانَتْ طاعِنَةً فِي السِّنِّ، وَقَدْ عاشَتْ مَعَ زَوجِها سَبعَ سَنَواتٍ بَعدَ زَواجِها مِنْهُ،

37 и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, <дето> нощем и денем служеше <Богу> в пост и молитва.

ثُمَّ بَقِيَتْ أرمَلَةً حَتَّى سِنِّ الرّابِعَةِ وَالثَّمانِيْنَ، وَلَمْ تَترُكْ ساحَةَ الهَيْكَلِ قَطُّ. كانَتْ تَعبُدُ اللهَ لَيلَ نَهارٍ بِالصَّومِ وَالصَّلاةِ.

38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.

فَتَقَدَّمَتْ إلَيْهِمْ فِي تِلكَ اللَّحظَةِ وَشَكَرَتِ اللهَ. ثُمَّ تَحَدَّثَتْ عَنِ الطِّفلِ لِكُلِّ الَّذِيْنَ كانُوا يَتَلَهَّفُونَ عَلَى تَحْريرِ القُدْسِ. العَودَةُ إلَى النّاصِرة

39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

وَبَعدَ أنْ أكمَلُوا كُلَّ ما تَنُصُّ عَلَيْهِ شَرِيعَةُ الرَّبِّ، عادُوا إلَى بَلدَتِهِمُ النّاصِرَةَ.

40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

وَاستَمَرَّ الطِّفلُ يَنمُو وَيَتَقَوَّى مُمتَلِئاً بِالحِكْمَةِ، وكانَتْ نِعمَةُ اللهِ عَلَيْهِ. يَسُوعُ الصَّبيّ

41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.

وَكانَ أبَواهُ يَذهَبانِ كُلَّ عامٍ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ لِلاحتِفالِ بِعِيْدِ الفِصْحِ.

42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,

وَعِندَما كانَ يَسوعُ فِي الثّانِيَةَ عَشْرَةَ مِنْ عُمرِهِ، ذَهَبُوا إلَى العِيدِ كَعادَتِهِمْ.

43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

وَعِندَما انتَهَى العِيْدُ، هَمَّا بِالعَودَةِ إلى بَلدَتِهِما. أمّا الصَّبِيُّ يَسُوعَ، فَبَقِيَ فِي مَدينَةِ القُدْسِ دُونَ أنْ يَعلَمَ أبَواهُ بِذَلِكَ.

44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

فَارتَحَلا مُدَّةَ يَومٍ ظانِّيْنِ أنَّهُ مَعَ مَجمُوعَةِ المُسافِرِيْنَ. ثُمَّ راحا يُفَتِّشانِ عَنْهُ بَيْنَ الأقارِبِ وَالأصحابِ.

45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.

وَلَمّا لَمْ يَعثُرا عَلَيْهِ، عادا إلَى مَدينَةِ القُدْسِ بَحثاً عَنهُ.

46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.

وَبَعدَ ثَلاثَةِ أيّامٍ وَجَداهُ فِي ساحَةِ الهَيْكَلِ جالِساً بَيْنَ مُعَلِّمِي الشَّرِيْعَةِ يُصغِي إلَيْهِمْ وَيَسْألُهُمْ.

47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума <Му> и на отговорите Му.

وقَدْ دُهِشَ جَمِيعُ الَّذِيْنَ سَمِعُوهُ مِنْ فَهمِهِ وَمِنْ أجوِبَتِهِ.

48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.

وَعِندَما رَآهُ أبَواهُ دُهِشا، وَقالَتْ لَهُ أُمُّهُ: «لِماذا فَعَلْتَ هَذا بِنا يا بُنَيَّ؟ كُنّا أنا وَأبُوكَ قَلِقَيْنِ جِدّاً وَنَحنُ نَبحَثُ عَنْكَ.»

49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?

فَقالَ لَهُما يَسُوعُ: «لِماذا تَبْحَثانِ عَنِّي؟ ألَمْ تَعلَما أنَّهُ يَنبَغي عَلَيَّ أنْ أنشَغِلَ بِعَمَلِ أبِي؟»

50 А те не разбраха думата, която им рече.

لَكِنَّهُما لَمْ يَفهَما جَوابَهُ هَذا.

51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.

ثُمَّ رَجِعَ مَعَهُما إلَى النّاصِرَةِ، وَعاشَ تَحتَ سُلطَتِهِما. وَكانَتْ أُمُّهُ تَحفَظُ كُلَّ هَذِهِ الأشياءِ فِي قَلْبِها.

52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.

وَنَما يَسُوعُ فِي الحِكْمَةِ وَالجِسمِ وَالنِّعمَةِ عِندَ اللهِ وَالنّاسِ.