1 ( По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

اسْمَعُوا هَذا يا كُلَّ الأُمَمِ. أصغُوا يا كُلَّ سُكّانِ العالَمِ.

2 И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

يا كُلَّ البَشَرِ بُسَطاءَ وَعُظَماءَ، فُقَراءَ وَأغنِياءَ،

3 У стата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;

يَتَحَدَّثُ فَمِي بِتَعالِيمَ حِكمَةٍ وَفَهمٍ كُنتُ قَدْ تَأمَّلْتُها.

4 Щ е наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

أفتَحُ أُذُنَيَّ لِهَذِهِ الأمثالِ، وَأعزِفُ عَلَى قَيثارَتِي.

5 З ащо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

لِمَ أقلَقُ فِي أزمِنَةِ الضِّيقِ مِنَ الَّذِينَ يُلاحِقُونَنِي وَيُحاصِرُونَنِي.

6 О т ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

لَنْ أخشَى الَّذِينَ عَلَى قُوَّتِهِمْ يَتَّكِلُونَ، وَبِثَروَتِهِمْ يَفتَخِرُونَ.

7 Н и един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

لا يَقدِرُ أخٌ إنسانٌ مِثلُكَ أنْ يَفدِيكَ. لا يَسْتَطِيعُ أحَدٌ أنْ يَدْفَعَ للهِ ما يَكْفِي!

8 ( Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),

لا يَقدِرُ أحَدٌ أنْ يَدفَعَ ما يَكفِي لِتَخلِيصِ حَياتِهِ.

9 Т а да живее вечно И да не види изтление.

أوْ أنْ يَشتَرِيَ حَقَّ الحَياةِ إلَى الأبَدِ، فَيُنقِذَ جَسَدَهُ مِنَ القَبرِ.

10 З ащото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

انظُرُوا، فَالحُكَماءُ يَمُوتُونَ وَيَتَعَفَّنُونَ، تَماماً كَالجُهّالِ وَالحَمقَى. هُمْ أيضاً يَمُوتُونَ وَيَترُكُونَ لِلآخَرِينَ ثَروَتَهُمْ.

11 Т айната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

القَبرُ إلَى الأبَدِ بَيتُهُمْ، وَمَسكَنُهُمْ جِيلاً بَعدَ جِيلٍ، مَعَ أنَّهُمْ امْتَلَكُوا أرْضاً كَثِيرَةً.

12 Н о човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

قَدْ يَكُونُ إنسانٌ غَنِيّاً، لَكِنَّهُ لا يَبقَى هُنا إلَى الأبَدِ. بَلْ يَمُوتُ كَما الحَيوانُ،

13 Т ова е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

هَذِهِ هِيَ نِهايَةُ الحَمْقَى، وَنِهايَةُ الَّذِينَ يَتَعَلَّمُونَ مِنْهُمْ. سِلاهْ

14 Н азначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

كَالغَنَمِ سَيَمُوتُونَ، فَيُصبِحُ القَبرُ حَظِيرَتَهُمْ وَالمَوتُ راعِيَهُمْ. ثُمَّ يَتَوَلَّى المُستَقِيمُونَ أجسادَهُمْ. يَحمِلُونَها وَيَضَعُونَها فِي القَبرِ،

15 Н о Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

لَكِنَّ اللهَ سَيَفدِينِي مِنَ المَوتِ، وَسَيَأخُذُنِي لأكُونَ مَعَهُ. سِلاهْ

16 Н е бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

لا تَخْشَ إنساناً بِسَبَبِ غِناهُ وَجَمالِ مَساكِنِهِ.

17 З ащото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на <друг> подир него,

لأنَّ الَّذِينَ يَمُوتُونَ وَيَهبِطُونَ إلَى القَبرِ، لا يَأخُذُونَ شَيئاً مِنْ ثَروَتِهِمْ مَعَهُمْ.

18 А ко и да е облажавал душата си приживе, И <човеците> да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

يَعتَبِرُ الغَنِيُّ نَفسَهُ مَحظُوظاً فِي الحَياةِ، وَيَمدَحُهُ النّاسُ عَلَى ما فَعَلَ لِنَفسِهِ.

19 П ак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

لَكِنْ يَأتِي وَقتٌ يَذهَبُ فِيهِ لِيَكُونَ مَعَ آبائِهِ، حَيثُ لا يَرَى نُوراً إلَى الأبَدِ.

20 Ч овек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

إنسانٌ غَنِيٌّ وَلا يَفهَمُ أشبَهُ بِالحَيواناتِ الَّتِي تَبِيدُ.