1 А докато Израил оставаше в Ситим, людете почнаха да блудствуват с моавките;

وَكانَ بَنو إسْرائِيلَ يُقيمونَ فِي شِطِّيمَ. فِي ذَلِكَ الوَقتِ، بَدَأ رِجالُ إسْرائِيلَ يَزنُونَ مَعَ نِساءٍ مُوآبِيّاتٍ.

2 з ащото те канеха людете на жертвите на боговете си, и людете ядяха и се кланяха на боговете им.

وَدَعَتِ النِّساءُ المُوآبِيّاتُ بَني إسْرائِيلَ لِلمُشارَكَةِ فِي الذَّبحِ لإلِهَتِهِنَّ. فَأكَلَ بَنو إسْرائِيلَ مِنَ الذَّبائِحِ وَعَبَدُوا آلِهَةَ المُوآبِيِّينَ.

3 И зраил се привърза за Ваалфегора; и Господният гняв пламна против Израиля.

وَهَكَذا بَدَأ بَنُو إسْرائِيلَ يَعبُدُونَ الإلَهَ المُزَيَّفَ بَعلَ فَغُورَ، مِمّا أغْضَبَ اللهَ عَلَى إسْرائِيلَ.

4 Т огава Господ рече на Моисея: Хвани всичките първенци на людете и обеси ги за Господа пред слънцето, за да се отвърне от Израиля Господният яростен гняв.

فَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «خُذْ كُلَّ قادَةِ الشَّعبِ وَعَلِّقْهُمْ خَارِجاً تَحْتَ الشَّمْسِ أمامَ اللهِ ، فَيَزُولُ غَضَبُ اللهِ عَلَى إسْرائِيلَ.»

5 И Моисей рече на Израилевите съдии: Убийте всеки <подчинените> си човеци, които се привързаха за Ваалфегора.

فَقالَ مُوسَى لِقُضاةِ إسْرائِيلَ: «عَلَى كُلِّ واحِدٍ مِنكُمْ أنْ يَقتُلَ أقرِباءَهُ الَّذِينَ يَعبُدُونَ الإلَهَ المُزَيَّفَ بَعلَ فَغُورَ.»

6 И , ето, един от израилтяните дойде и доведе на братята си една мадиамка пред очите на Моисея и пред цялото общество израилтяни, когато те плачеха пред входа на шатъра за срещане.

وَفِي تِلكَ اللَّحظَةِ، أتَى أحَدُ بَنِي إسْرائِيلَ وَمَعَهُ امْرأةٌ مِديانِيَّةٌ قَدْ أحضَرَها إلَى إخْوَتِهِ. فَعَلَ هَذا أمامَ مُوسَى وَكُلِّ بَني إسْرائِيلَ، الَّذِينَ كانُوا يَبكُونَ فِي مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

7 А Финеес, син на Елеазара син на свещеника Аарона, като видя стана изсред обществото, взе копие в ръката си,

وَحِينَ رَأى فِينْحاسُ بْنُ ألِيعازارَ بْنِ هارُونَ الكاهِنِ هَذا، تَرَكَ مَكانَ تَجَمُّعِ الشَّعبِ، وَأمسَكَ بِرُمحِهِ،

8 и влезе подир израилтянина в спалнята та прободе и двамата - израилтянина и жената в корема й. Така язвата престана от израилтяните.

وَلَحِقَ بِالرَّجُلِ الإسْرائِيلِيِّ إلَى الخَيمَةِ. وَطَعَنَ فِينْحاسُ الإسْرائِيلِيَّ وَالمَرأةَ المِديانِيَّةَ فِي بَطنَيهِما. حِينَئِذٍ، تَوَقَّفَ الوَباءُ فِي بَني إسْرائِيلَ.

9 А умрелите от язвата бяха двадесет и четири хиляди души.

وَكانَ عَدَدُ الَّذِينَ ماتُوا مِنَ الوَباءِ أربَعَةً وَعِشرِينَ ألفاً.

10 Т огава Господ говори на Моисея, казвайки:

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى:

11 Ф инеес, син на Елеазара, син на свещеника Аарона, отвърна яростта Ми от израилтяните; понеже показа ревност всред тях подобна на Моята, така щото Аз не изтребих израилтяните в ревността си.

«فِينْحاسُ بْنُ ألِيعازَرَ بنِ هارُونَ الكاهِنِ أنقَذَ بَني إسْرائِيلَ مِنْ غَضَبِي. فَقَدْ أظْهَرَ غِيرَتِي بِغِيرَتِهِ عَلَى مَجْدِي فِي وَسْطِهِمْ. وَلِذَلِكَ لَمْ أقتُلْ بَني إسْرائِيلَ بِسَبِبِ غَيرَتِي.

12 З а това кажи му: Ето, Аз му давам Моя завет на мир;

فَقُلْ لَهُ إنِّي أعقِدُ عَهدَ صَداقَةٍ وَسَلامٍ مَعَهُ.

13 щ е бъде нему и на потомството му подир него завет на вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израилтяните.

وَهَذا هُوَ العَهدُ: هُوَ وَنَسلُهُ الَّذِي سَيَأتِي مِنْ بَعدِهِ سَيَكُونُونَ دائِماً كَهَنَةً. لأنَّهُ كانَ غَيُّوراً عَلَى اللهِ وَمُحِبّاً لَهُ، فَأنْقَذَ بَنِي إسْرائِيلَ.»

14 А името на убитият израилтянин, който беше убит с мадиамката, беше Зимрий син на Салу, първенец на един бащин дом от симеонците.

وَكانَ اسْمُ الإسْرائِيلِيِّ الَّذِي قُتِلَ مَعَ المَرأةِ المِديانِيَّةِ زِمْرِي بْنَ سالُو. وَهُوَ قائِدٌ لِعائِلَةٍ فِي قَبِيلَةِ شِمْعُونَ.

15 И името на убитата мадиамка беше Хазвия, дъщеря на Сура, началник на людете, от един бащин дом в Мадиам.

أمّا اسْمُ المَرأةِ الَّتِي قُتِلَتْ فَهُوَ كُزْبِي بِنتَ صُورٍ. وَأبوها رَئِيسٌ فِي بَعْضِ قَبائِلِ مِديانَ.

16 С лед това Господ говори на Моисея, казвайки:

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى:

17 И змъчвайте мадиамците и поразете ги;

«عادُوا المِديانِيِّينَ وَاقتُلُوهُمْ،

18 з ащото те ви измъчват с коварствата, с които ви примамиха чрез Фегора и чрез сестра си Хазвия, дъщеря на един мадиамски първенец, която беше убита в деня на язвата <наложена> поради Фегора.

لأنَّهُمْ عادُوكُمْ بِسَبَبِ المَكِيدَةِ الَّتِي احتالُوا عَلَيكُمْ بِها فِي فَغُورَ، وَبِسَبَبِ المَكِيدَةِ الَّتِي دَبَّرُوها مِنْ خِلالِ قَرِيبَتِهِمْ كُزْبِي بِنتِ أحَدِ رُؤَساءِ مِديانَ، الَّتِي قُتِلَتْ فِي وَقتِ الوَباءِ بِسَبَبِ ما حَدَثَ فِي فَغُورَ.»