1 ( По слав. 112). Алилуия. Хвалете слуги Господни, Хвалете името Господно.

هَلِّلُويا! يا خُدّامَ اللهِ سَبِّحُوهُ! سَبِّحُوا اسْمَ اللهِ!

2 Д а бъде името Господно благословено От сега и до века.

لِيَتَبارَكِ اسْمُ اللهِ ، الآنَ وَإلَى الأبَدِ!

3 О т изгряването на слънцето до захождането му Името Господно е за хваление.

لِيُسَبَّحِ اسْمُ اللهِ مِنَ الشَّرقِ حَيثُ تُشرِقُ الشَّمسُ وَإلَى حَيثُ تَغرُبُ.

4 Г оспод е високо над всичките народи; Неговата слава е над небесата.

مُعَظَّمٌ هُوَ اللهُ فَوقَ كُلِّ الشُّعُوبِ، أعلَى مِنَ السَّماواتِ مَجدُهُ.

5 К ой е като Иеова нашия Бог, Който, <макар> седалището Му и да е на високо,

لَيسَ مِنْ مَثِيلٍ لإلَهِنا. رَفَعَ عَرشَهُ لِيَتَرَبَّعَ عَلَيهِ.

6 & lt;Пак> се снизхождава да преглежда Небето и земята,

يُشرِفُ مِنَ السَّماءِ، لِيَنظُرَ إلَى السَّماءِ وَالأرْضِ.

7 В ъздига сиромаха от пръстта. И възвишава немотния от бунището,

يَرفَعُ المَساكِينَ مِنَ الحَضِيضِ. وَيُقِيمُ المَساكِينَ مِنَ الرَّمادِ.

8 З а да го тури да седне с първенци, Да! с първенците на людете Му, -

ثُمَّ يُجلِسُهُمْ بَينَ النُّبَلاءِ، قادَةِ شَعبِهِ.

9 К ойто настанява в дома бездетната, <И я прави> весела майка на деца. Алилуия.

يُملأُ بَيتَ المَرأةِ العاقِرِ، يُعطيها فَرَحَ الأُمِّ بِأولادِها. هَلِّلُويا!