1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал <до нея>.

فَما زالَ الوَعدُ بِالدُّخُولِ إلَى راحَةِ اللهِ قائِماً. فَلْنَحرِصْ عَلَى ألّا يَفشَلَ أحَدٌ بَينَكُمْ فِي الحُصُولِ عَلَى هَذا الوَعدِ.

2 З ащото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

فَنَحنُ قَدْ بُشِّرْنا كَما قَدْ بُشِّرَ بَنو إسرائِيلَ، لَكِنَّ الرِّسالَةَ الَّتِي سَمِعُوها لَمْ تَنفَعْهُمْ، لِأنَّهُمْ لَمّا سَمِعُوها، لَمْ يَقبَلُوها بِالإيمانِ.

3 З атова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече <Бог: - >"Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата <Му> още при основаването на света.

أمّا نَحنُ الَّذِينَ آمَنّا، فَنَدخُلُ تِلكَ الرّاحَةَ الَّتِي يَتَحَدَّثُ عَنها الكِتابُ، فَكَما قالَ اللهُ: «أقسَمتُ غاضِباً: لَنْ يَدخُلُوا راحَتِي.» قالَ هَذا مَعَ أنَّهُ انتَهَى مِنْ عَمَلِهِ مُنذُ خَلْقِ العالَمِ.

4 З ащото нейде си е говорил за самия <ден> така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

إذْ تَحَدَّثَ فِي مَوضِعٍ مِنَ الكِتابِ عَنِ اليَومِ السّابِعِ فَقالَ: «وَفِي اليَومِ السّابِعِ استَراحَ اللهُ مِنْ كُلِّ أعمالِهِ.»

5 а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".

لَكِنَّهُ يَقولُ أيضاً: «لَنْ يَدخُلُوا راحَتِي.»

6 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството} си,

إذاً بَقِيَتْ هُناكَ راحَةٌ سَيَدخُلُها بَعضُهُمْ. أمّا الَّذِينَ قَدْ سَبَقَ أنْ سَمِعُوا البِشارَةَ، فَلَمْ يَدخُلُوا راحَتَهُ بِسَبَبِ عَدَمِ إيمانِهِمْ.

7 & lt;затова> Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".

لِهَذا يُحَدِّدُ اللهُ يَوماً يَدعُوهُ «اليَومَ.» وَهُوَ يَتَحَدَّثُ عَنهُ بَعدَ سَنَواتٍ طَوِيلَةٍ عَلَى لِسانِ داوُدَ كَما سَبَقَ أنْ ذَكَرْنا: «اليَومَ، إنْ سَمِعْتُمْ صَوتَ اللهِ، لا تُقَسُّوا قُلوبَكُمْ.»

8 З ащото, ако Исус< Навиев> беше им дал почивка, <Бог> не би говорил след това за друг ден.

فَلَو كانَ يَشُوعُ قَدْ قادَهُمْ إلَى راحَةِ اللهِ المَوعُودَةِ، لَما تَكَلَّمَ اللهُ فِيما بَعْدُ عَنْ يَومٍ آخَرَ.

9 С ледователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}.

إذاً مازالَ هُناكَ يَومُ راحَةٍ آتٍ لِشَعبِ اللهِ.

10 З ащото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

فَكُلُّ مَنْ يَدخُلُ راحَةَ اللهِ يَستَرِيحُ مِنْ عَمَلِهِ، كَما أنَّ اللهَ استَراحَ مِنْ عَمَلِهِ.

11 З атова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в <това, да дава> същия пример на неверие.

فَلْنَجْتَهِدْ لِلدُّخُولِ إلَى تِلكَ الرّاحَةِ، فَلا يَسقُطُ أحَدٌ تابِعاً مِثالَ بَنِي إسرائِيلَ فِي العِصيانِ.

12 З ащото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

فَكَلِمَةُ اللهِ حَيَّةٌ وَفَعّالَةٌ. إنَّها أمضَى مِنْ أيِّ سَيفٍ ذِي حَدَّيْنِ، فَتَختَرِقَ الحُدودَ الفاصِلَةَ بَينَ النَّفسِ وَالرُّوحِ، وَبَينَ المَفاصِلِ وَالنُّخاعِ. وَهِيَ تَحْكُمُ عَلَىْ أفكارِ القَلبِ وَمَشاعِرِهِ.

13 И няма създание, което да не е явно пред <Бога;> но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

وَما مِنْ شَيءٍ مَخلُوقٍ خافٍ عَنْ نَظَرِ اللهِ، بَلْ كُلُّ شَيءٍ عُريانٌ وَمَكشُوفٌ أمامَ عَينَيِّ اللهِ الَّذِي سَنُقَدِّمُ لَهُ حِساباً. يَسُوعُ يُعِينُنا عَلَى المُثُولِ أمامَ الله

14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до <най-високите> небеса, нека държим това, което сме изповядали.

إنَّ لَنا رَئِيسَ كَهَنَةٍ عَظِيماً دَخَلَ السَّماواتِ، هُوَ يَسُوعُ ابْنُ اللهِ. لِهَذا لِنَتَمَسَّكْ بِالإيمانِ الَّذِي نَعتَرِفُ بِهِ.

15 З ащото нямаме <такъв> първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а <имаме Един>, Който е бил във всичко изкушен като <нас>, но пак без грях.

فَرَئِيسُ الكَهَنَةِ الَّذي لَنا لَيسَ عاجِزاً عَنِ التَّعاطُفِ مَعَ أوجُهِ ضَعْفِنا، لأنَّهُ هُوَ نَفْسُهُ جُرِّبَ فِي كُلِّ شَيءٍ مِثلَنا، لَكِنَّهُ لَمْ يَرتَكِبْ خَطِيَّةً.

16 З атова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, <която> да помага благовременно.

إذاً فَلْنَتَقَدَّمْ بِجُرأةٍ إلَى عَرشِ نِعمَةِ اللهِ، لِكَي نَنالَ رَحمَةً وَنَجِدَ نِعمَةً تُعِينُنا وَقتَ الحاجَةِ.