1 И Господното слово дойде към мене и рече:

فَأتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ ثانِيَةً:

2 С ине човешки, насочи лицето си към Ерусалим, и направи да капне <словото ти> към светите места и пророкувай против Израилевата земя;

«يا إنْسانُ، انظُرْ نَحوَ مَدينَةِ القُدْسِ، وَتَكَلَّمْ ضِدّ المَعابِدِ وَضِدَّ أرْضِ إسْرائِيلَ.

3 и кажи на Израилевата земя: Така казва Господ: Ето, Аз съм против тебе, и като изтегля ножа Си из ножницата ще отсека от тебе и праведния и нечестивия.

قُلْ لِأرْضِ إسْرائِيلَ: «هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: ها أنا ضِدُّكِ. وَسَيَخْرُجُ سَيْفِي مِنْ غِمْدِهِ وَسَأُزِيلُ مِنكِ الأبرارَ وَالأشرارَ.

4 П рочее, понеже ще отсека от тебе и праведния и нечестивия, за това ножът Ми ще излезе из ножницата си против всяка твар, от юг до север;

نَعَمْ سَأُبِيدُ الأبرارَ وَالأشرارَ مِنكِ. سَيَمُرُّ سَيفِي عَلَى كُلِّ الأرْضِ فَيُبِيدَ الجَمِيعَ مِنَ الجَنُوبِ إلَى الشَّمالِ.

5 и всяка твар ще познае, че Аз Господ изтеглих ножа Си из ножницата му; няма да се върне вече.

حِينَئِذٍ، سَيَعرِفُ الجَمِيعُ أنَّ اللهَ قَدِ اسْتَلَّ سَيفَهُ، وَلَنْ يُعِيدَهُ إلَى غِمدِهِ.

6 З атова ти, сине човешки, въздъхни; със съкрушен кръст и с огорчение въздъхни пред тях.

تَنَهَّدْ كَما لَو أنَّ قَلبَكَ مَكسُورٌ، وَنُحْ أمامَهُمْ.

7 И когато ти рекат: Защо въздишаш? кажи: Поради известието, че иде; всяко сърце ще се стопи, всичките ръце ще ослабват, всеки дух ще примре, и всичките колена ще станат като вода; ето, иде, и ще се сбъдне, казва Господ Иеова.

وَحِينَ يَسألُونَكَ لِماذا تَتَنَهَّدُ وَتَنُوحُ، قُلْ لَهُمْ بِسَبَبِ الرِّسالَةِ الَّتِي تَلَقَّيتُها مِنَ اللهِ. سَيَذُوبُ كُلُّ قَلبٍ خَوفاً، وَسَتَضعُفُ الأيدِي، وَسَتَخُورُ الأرواحُ، وَسَتَضعُفُ كُلُّ رُكبَةٍ وَتَصِيرُ مِثلَ الماءِ. سَتَأتِي هَذِهِ الأُمُورُ وتَحدُثُ.» يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ.

8 И Господното слово дойде към мене и рече:

ثُمَّ أتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ:

9 С ине човешки, пророкувай, казвайки: Така казва Господ: Речи: Меч! меч се остри, още се излъсква;

«يا إنْسانُ، تَنَبَّأ وَقُلْ: «‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ: قَدْ سُنَّ سَيفٌ مَصقُولٌ.

10 о стри се за да извърши голямо клане; излъсква се за да лъщи. Можем ли, прочее, да се веселим? <Това е> жезълът на сина ми, който презира всяко дърво.

سُنَّ للِذَّبحِ، وَصُقِلَ حَتَّى صارَ يَلمَعُ كَالبَرقِ. يا بُنَيَّ، لَقَدْ هَرَبْتَ مِنْ عَصا عِقابِي، رَفَضْتَ العِقابَ بِتِلكَ العَصا الخَشَبِيَّةِ!

11 Д аде се да се излъска за да се държи в ръка; тоя меч е наострен и излъскан за да се даде в ръката на погубителя.

صُقِلَ السَّيفُ لِيُمسَكَ بِاليَّدِ، سُنَّ حَدُّ السَّيفِ وَصُقِلَ لِيُعطَى للِقاتِلِ.

12 И звикай и излелекай, сине човешки, защото той е върху людете Ми, върху всичките Израилеви първенци; ужас нападна людете Ми поради меча; затова, удари го по бедрото си;

«‹يا إنْسانُ، وَلوِلْ وَاصرُخْ لِأنَّ السَّيفَ فِي وَسَطِ شَعبِي وَفِي وَسَطِ قادَةِ إسْرائِيلَ. إنَّ حامِلِي السُّيُوفِ وَسَطَ شَعبِي، وَلِذا عَبِّرْ عَنْ حُزنِكَ الشَّدِيدِ!

13 З ащото има изпитание; и какво ако и презиращият жезъл не би съществувал вече, казва Господ Иеова?

أفَهَذا امتِحانٌ لَكُمْ؟ رَفَضْتُمُ العِقابَ بِعَصاً مِنْ خَشَبٍ، فَبِماذا أُعاقِبُكُمْ؟» هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ.

14 Т и, прочее, сине човешки, пророкувай и изпляскай с ръце; и нека мечът удвои, нека мечът утрои, <числото> на ранените; той е мечът на ранените големци, който ще ви обсади отвред.

«أمّا أنتَ يا إنْسانُ، فَاضرِبْ يَداً بِيَدٍ، وَقُلْ لِشَعبِي: «‹يَضْرِبُ السَّيفُ القَتلَى مَرَّتَينِ، بَلْ ثَلاثَ مَرَّاتٍ. يَختَرِقُ سَيفُ المَذبَحَةِ هَذا جَسداً وَراءَ آخَرٍ.

15 Н анесох ужаса на меча против всичките им порти, за да се стопи <всяко> сърце, и за да се спъват по-често. Уви! приготви се за да блещи, наточи се за да коли.

حَتَّى يُزِيلَ كُلَّ شَجاعَةٍ مِنْ قُلُوبِهِمْ وَيَزِيدَ مِنْ عَدَدِ القَتلَى السّاقِطِينَ. قَدْ تَسَبَّبتُ بِمَجزَرَةٍ بِالسَّيفِ قُربَ بَوّاباتِ كُلِّ مُدُنِهِمْ. قَدْ جُعِلَ يَلمَعُ كَالبَرقِ، وَهُوَ مَسْحُوبٌ مِنْ غِمدِهِ للِقَتلِ.

16 С тегни се <мечо>, нападни надясно; насочи се, нападни наляво; където и да се обърне лицето ти.

يا سَيفُ، ابْقَ حاداً، اضْرِبْ جِهَةَ اليَمِينِ، اطْعَنْ، وَاضرِبْ جِهَةَ اليَسارِ، وَاضْرِبْ حَيثُما تَوَجَّهتَ.

17 И Аз ще плесна с ръце и ще удовлетворя яростта Си. Аз Господ изговорих това.

وَسَأُصَفِّقُ يَداً بِيَدٍ، وَسَأُشبِعُ غَضَبِي.›» أنا اللهَ تَكَلَّمْتُ.

18 Г осподното слово дойде пак към мене и рече:

ثُمَّ أتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ:

19 П ри това, сине човешки, ти си определи два пътя, за да замине мечът на вавилонския цар; и двата ще излизат от същата земя; и направи показалец {Еврейски: Ръка.}, направи го при началото на пътя за града.

«يا إنْسانُ، ارْسُمْ طَرِيقاً يَتَفَرَّعُ أمامَ السَّيفِ الآتِي مِنْ مَلِكِ بابِلَ. وَضَعْ عَلامَةً تُشِيرُ إلَى طَرِيقِ المَدِينَتَينِ.

20 О предели път за да мине мечът в Рава на амонците и в укрепения Ерусалим в Юда.

فَضَعْ عَلامَةً واضِحَةً تُشِيرُ إلَى رَبّةِ العَمُّونِيِّينَ، وَعَلامَةً واضِحَةً تُشِيرُ إلَى القُدْسِ مَدِينَةِ يَهُوذا الحَصِينَةِ.

21 З ащото вавилонският цар се спря при раздвояването на пътя, гдето започват двата пътя, за да почародействува; разтърси стрелите, допита се до терафимите, прегледа черния дроб.

فَمَلِكُ بابِلَ يَقِفُ عِندَ مُفتَرَقِ الطَّرِيقِ يَهُزُّ سِهامَهُ وَيَسألُ آلِهَتَهُ وَيَمتَحِنُ كَبِدَ الحَيَواناتِ ليَختارَ الطَّرِيقَ.

22 В десницата му е жребието за Ерусалим, за да се поставят стеноломи, да се даде заповед {Еврейски: Отварят уста.} за клане, да се издигне глас с възклицание, да се поставят стеноломи срещу портите, да се издигнат могили, да се съградят крепости.

عَلاماتُ العِرافَةِ عَلَى كَفِّهِ، تُشِيرُ عَلَيهِ بِأنْ يَذهَبَ إلَى القُدْسِ، وَيُهاجِمَها بِجُذُوعِ الاشجارِ. لِيَرَفعَ هُتافاتِ الحَربِ، وَلِيَضرِبَ بِالأبواقِ لإحضارِ جُذُوعِ الاشجارِ إلَى البَوّاباتِ، وَلِعَمَلِ حَواجِزَ تُرابِيَّةٍ للحِصارِ، وَلِبِناءِ أبراجٍ حَولَ المَدِينَةِ.

23 Н о това ще бъде като суетно чародеяние пред очите на ония, които им се заклеха; обаче той ще им напомни беззаконието, за да се хванат.

وَلَكِنْ هَذا بَدا كَالعِرافَةِ الخاطِئَةِ لِهَؤُلاءِ بَنِي إسْرائِيلَ الَّذِينَ كانُوا مُلزَمِينَ بِعَهدِهِمِ الأعظَمِ. لَكِنَّهُ ذَكَّرَهُمْ بِأنَّ ذَنبَهُمْ سَيُؤَدِّي إلَى سَبيِهِمْ.»

24 З атова, така казва Господ Иеова: Понеже направихте да се помни беззаконието ви с откриването на престъпленията ви, тъй щото да се явят греховете ви във всичките ви дела, - понеже направихте себе си да бъдете спомнени, ще бъдете хванати в ръце.

لِذَلِكَ، يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ: «حَيْثُ إنَّكُمْ أظهَرتُمْ ذَنبَكُمْ بِإعلانِ تَمَرُّدِكُمْ وَإظهارِ خَطاياكُمْ فِي كُلِّ ما عَمِلتُمْ، فَإنَّكُمْ سَتُساقُونَ إلَى السَّبيِ قَسْراً.»

25 А ти, смъртоносно ранени, скверни княже Израилев, чийто ден е настъпил, когато беззаконието <е стигнало> до края си,

«وَأمّا أنتَ يا رَئِيسَ إسْرائِيلَ الفاسِدَ، فَقَدْ ظَهَرْتَ فِي وَقتِ عِقابِكَ النِّهائِيِّ.

26 т ака казва Господ Иеова: Снеми митрата и свали короната; тя няма вече <да бъде> такава, възвиси смирения, а смири възвисения.

هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: ‹أزِلِ العِمامَةَ! انزَعِ الإكلِيلَ لَنْ يَبقَى شَيءٌ كَما هُوَ: ارفَعِ الحَقِيرَ وَاخفِضِ المُرتَفِعَ!

27 А з ще я катурна, катурна, катурна, та и това няма да трае, докле дойде оня, комуто принадлежи; и <нему> ще я дам.

سَأجعَلُهُ دَماراً! وَلَكِنَّ ذَلِكَ لَنْ يَحدُثَ حَتَّى يَأتِي الَّذِي لَهُ القَضاءُ، الَّذِي أنا أُعَيِّنُهُ.»

28 И ти сине човешки, пророкувай като речеш: Така казва Господ Иеова за амонците и за тяхното укоряване. Кажи: Меч, меч е изтеглен, излъскан за да коли, и блестящ за да изтреби,

«وَأنتَ يا إنْسانُ، تَنَبَّأ وَقُلْ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ للِعَمًّونِيِّينَ وَإلَهِهِمِ المُخزِي: «‹هُناكَ سَيفٌ! هُناكَ سَيفٌ مَسلُولٌ مِنْ غِمدِهِ للِقَتلِ، لامِعٌ وَمَصقُولٍ للِالتِهامِ!

29 д окато те виждат за тебе суетно видение, и докато чародействуват на тебе лъжа, от което ще бъдеш прострян на врата на смъртно ранените нечестивци, чиито ден е настъпил, когато беззаконието <е стигнало> до края си.

«‹تَرِينَ لِنَفسِكِ رُؤىً مُزَيَّفَةً وَعِرافَةً كاذِبَةً، وَلِذا فَسِحْرُكِ لَنْ يَنْفَعَكِ، السَّيْفُ وَصَلَ رِقابَ الأشْرارِ، قَرِيباً لَنْ يَكُونُوا سِوَى جُثَتٍ، قَرِيباً سَيَنْتَهِي الشَّرِّ.

30 В ърни го в ножницата му. На мястото гдето си бил създаден, в родната ти земя, ще те съдя.

«‹أعِدِ السَّيفَ إلَى غِمْدِهِ. أنا بِنَفسِي سَأُدِينُكِ فِي المَكانِ الَّذِي خُلِقتِ فِيهِ، فِي الأرْضِ الَّذِي يَعُودُ أصلُكِ إلَيها.

31 Щ е излея негодуванието Си върху тебе, с огнения Си гняв ще духна върху тебе, и ще те предам в ръцете на скотски мъже, които са способни да погубят.

سَأسكُبُ غَضَبِي المُشتَعِلَ عَلَيكِ، وَسَأنفُخُ عَلَيكِ سَخَطِي المُلتَهِبَ، وَأُسَلِّمُكِ إلَى قُساةٍ مُحتَرِفِينَ فِي الدَّمارِ وَالقَتلِ.

32 Щ е станеш гориво за огън; кръвта ти ще бъде всред земята <ти>; не ще има вече спомен за тебе; защото Аз Господ изговорих това.

سَتَكُونِينَ وُقُوداً للِنّار، وَسَيُسفَكُ دَمُكِ فِي كُلِّ الأرْضِ. وَلَكِنَّكِ سَتَتَذَكَّرِينَ أنِّي أنا اللهَ قَدْ تَكَلَّمْتُ.›»