1 Б ивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

تَمَثَّلُوا بِي كَما أتَمَثَّلُ أنا أيضاً فِي المَسِيحِ. الخُضُوعُ لِلسُّلُطات

2 А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

وَإنِّي أمدَحُكُمْ، لِأنَّكُمْ تَتَذَكَّرُونِي عَلَى الدَّوامِ، وَلِأنَّكُمْ مُتَمَسِّكُونَ بِالتَّقالِيدِ كَما سَلَّمتُها إلَيكُمْ.

3 Н о желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.

لَكِنِّي أُرِيدُكُمْ أنْ تَعلَمُوا أنَّ المَسِيحَ هُوَ رَأْسُ كُلِّ رَجُلٍ، وَأنَّ الرَّجُل هُوَ رَأسُ المَرأةِ، وَأنَّ اللهَ هُوَ رَأسُ المَسِيحِ.

4 В секи мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

فَكُلُّ رَجُلٍ يُصَلِّي أوْ يَتَنَبَّأُ أمامَ الكَنِيسَةِ وَهُوَ مُغَطَّى الرَّأْسِ يُهِينُ رَأسَهُ، أيِ المَسِيحَ.

5 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

وَكُلُّ امْرأةٍ تُصَلِّي أوْ تَتَنَبَّأُ أمامَ الكَنِيسَةِ وَهِيَ مَكشُوفَةُ الرَّأسِ تُهِينُ رَأسَها، وَهِيَ أشبَهُ تَماماً بامرأةٍ مَحلُوقَةِ الرَّأْسِ.

6 З ащото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже <косата>, или да си бръсне <главата>, то нека се покрива.

فَإذا لَمْ تُغَطِّ المَرأةُ رَأسَها، فَإنَّها تَكونُ كَمَنْ قَصَّتْ شَعرَها كُلَّهُ! لَكِنْ مادامَ أمراً مُعِيباً أنْ تَحلِقَ المَرأةُ أوْ أنْ تَقُصَّ شَعرَ رَأسِها كُلَّهُ، فَإنَّهُ يَنبَغِي عَلَيها أنْ تُغَطِّيَ رَأْسَها.

7 З ащото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

أمّا الرَّجُلُ فَلا يَنبَغِي أنْ يُغَطِّيَ رَأسَهُ، لِأنَّهُ يَعكِسُ صُورَةَ اللهِ وَمَجدَهُ، وَالمَرأةُ تَعكِسُ صُورَةَ الرَّجُلِ.

8 ( Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

أقُولُ هَذا لِأنَّ الرَّجُلَ لَمْ يَأْتِ مِنَ المَرأةِ، بَلِ المَرأةُ هِيَ الَّتِي جاءَتْ مِنَ الرَّجُلِ.

9 п онеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

كَما أنَّ الرَّجُلَ لَمْ يُخلَقْ مِنْ أجلِ المَرأةِ، بَلِ المَرأةُ خُلِقَتْ مِنْ أجلِ الرَّجُلِ.

10 З атова жената е длъжна да има на главата си <белег на> власт, заради ангелите.

لِذَلِكَ يَنبَغِي أنْ تُغَطِّيَ المَرأةُ رَأْسَها كَعَلامَةٍ تُبَيِّنُ أنَّها تَحتَ سُلطانٍ، وَلِأجلِ المَلائِكَةِ أيضاً.

11 ( Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа;

غَيرَ أنَّهُ فِي الرَّبِّ، لا المَرأةُ مُستَقِلَّةٌ عَنِ الرَّجُلِ، وَلا الرَّجُلُ مُستَقِلٌّ عَنِ المَرأةِ.

12 з ащото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

فَكَما أنَّ المَرأةَ جاءَتْ مِنَ الرَّجُلِ، فَإنَّ الرَّجُلَ أيضاً يُولَدُ مِنَ المَرأةِ. لَكِنْ كُلُّ الأشياءِ تَأْتِي مِنَ اللهِ.

13 С ами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

فَاحكُمُوا أنتُمْ فِي هَذا بَينَكُمْ وَبَينَ أنفُسِكُمْ: أيَلِيقُ أنْ تُصَلِّيَ المَرأةُ للهِ عَلَناً وَهِيَ مَكشُوفَةُ الرَّأْسِ؟

14 Н е учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

ألا تُعَلِّمُكُمُ الطَّبِيعَةُ نَفسُها أنَّهُ عارٌ عَلَى الرَّجُلِ أنْ يُطِيلَ شَعرهُ؟

15 н о, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

أمّا الشَّعرُ الطَّوِيلُ فَمَجدٌ لِلمَرأةِ، لِأنَّهُ أُعطِيَ لَها كَغِطاءٍ طَبِيعِيٍّ.

16 Н о, ако някой мисли да се препира <за това>, - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

لَكِنْ يَبدُو أنَّ بَعضَهُمْ يُحِبُّ أنْ يُجادِلَ، أمّا نَحنُ وَجَمِيعُ كَنائِسِ اللهِ فَلَيسَتْ لَنا هَذِهِ العادَةُ. العَشاءُ الرَّبّانِيّ

17 А като ви заръчвам <следното>, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

أمّا بِخُصُوصِ المَسألَةِ التّالِيَةِ، فَلا أمدَحُكُمْ! لِأنَّ اجتِماعاتِكُمْ تَضُرُّكُمْ أكثَرَ مِمّا تَنفَعُكُمْ!

18 З ащото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

أوَّلاً، أسمَعُ أنَّهُ كُلَّما اجتَمَعتُمْ كَكَنِيسَةٍ، تَحصُلُ بَينَكُمُ انقِساماتٌ، وَأنا أُصَدِّقُ بَعضَ ما أسمَعُ.

19 з ащото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);

إذْ لا بُدَّ أنْ تَكُونَ بَينَكُمْ شِقاقاتٌ، لِكَي يَظهَرَ أُولَئِكَ الَّذِينَ يَفعَلُونَ الصَّوابَ!

20 п рочее, когато <така> се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

فَحِينَ تَجتَمِعُونَ مَعاً، فَإنَّكُمْ لا تَأكُلُونَ حَقّاً العَشاءَ الرَّبّانِيِّ.

21 з ащото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди <другиго;> и <така> един остава гладен, а друг се напива.

لأنَّكُمْ حِينَ تَأْكُلُونَ، يُسارِعُ كُلُّ واحِدٍ إلَى تَناوُلِ عَشائِهِ الَّذِي أحْضَرَهُ لِنَفسِهِ، فَيَجُوعُ واحِدٌ وَيَسكَرُ آخَرُ!

22 Щ о! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

ألَيسَتْ لَكُمْ بُيُوتٌ تَأْكُلُونَ فِيها؟ أمْ أنَّكُمْ تَحتَقِرُونَ كَنِيسَةَ اللهِ وَتُحرِجُونَ الفٌقَراءَ؟ فَماذا أقُولُ لَكُمْ؟ هَلْ أمدَحُكُمْ؟ لَيسَ هُناكَ ما أمدَحُكُمْ بِهِ فِي هَذِهِ المَسألَةِ.

23 З ащото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

فَقَدْ تَسَلَّمتُ مِنَ الرَّبِّ التَّعلِيمَ نَفسَهُ الَّذِي سَلَّمتُكُمْ إيّاهُ، وَهُوَ أنَّهُ فِي اللَّيلَةِ الَّتِي تَعَرَّضَ فِيها الرَّبُّ يَسُوعُ لِلخِيانَةِ، أخَذَ خُبْزاً،

24 и , като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоминание.

وَشَكَرَ اللهَ ثُمَّ قَسَّمَهُ وَقالَ: «هَذا هُوَ جَسَدِي الَّذِي أُعطيهِ لَكُمْ. اعمَلُوا هَذا تَذكاراً لِي.»

25 Т ака взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.

وَعادَ فَتَناوَلَ كَأْسَ النَّبِيذِ بَعدَما تَعَشُّوا وَقالَ: «هَذِهِ الكَأسُ هِيَ كَأْسُ العَهدِ الجَدِيدِ الَّذِي يُقطَعُ بِدَمِي. فَكُلَّما شَرِبتُمْ هَذا الشَّرابَ، اشْرَبُوهُ تَذكاراً لِي.»

26 З ащото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

فَكُلَّما أكَلتُمْ مِنْ هَذا الخُبزِ وَشَرِبتُمْ مِنْ هَذِهِ الكَأْسِ، فَإنَّكُمْ تُذِيعُونَ مَوتَ الرَّبِّ إلَى أنْ يَجِيءَ ثانِيَةً.

27 З атова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за <грях против> тялото и кръвта на Господа.

فَكُلُّ مَنْ يَأكُلُ الخُبزَ وَيَشرَبُ كَأْسَ الرَّبِّ، بِأُسلُوبٍ غَيرِ لائِقٍ، يَكُونُ مُخطِئاً ضِدَّ جَسَدِ الرَّبِّ وَدَمِهِ.

28 Н о да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

لَكِنْ عَلَى كُلِّ واحِدٍ أنْ يَفحَصَ نَفسَهُ وَبَعدَ ذَلِكَ يُمكِنُهُ أنْ يَأْكُلَ مِنَ الخُبزِ وَيَشرَبَ الكَأْسَ.

29 з ащото, който яде и пие без да разпознае <Господното> тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

فَمَنْ يَأكُلُ الخُبزَ وَيَشرَبُ الكَأسَ دُونَ أنْ يَهتَمَّ بِأُولَئِكَ الَّذِينَ هُمْ جَسَدُ الرَّبِّ، فَإنَّهُ يَأْكُلُ وَيَشرَبُ دَينُونَةً عَليهِ.

30 П о тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

لِذَلِكَ بَينَكُمْ كَثِيرُونَ ضُعَفاءُ وَمَرضَى، وَكَثِيرُونَ ماتوا.

31 Н о, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

لَكِنْ إنْ حَكَمنا عَلَىْ أنفُسِنا، فَلَنْ يُحكَمَ عَلَينا.

32 А когато биваме съдени от Господа, <с това> се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

وَعِندَما يَحكُمُ الرَّبُّ عَلَينا فَإنَّهُ يُؤَدِّبُنا، لِكَيلا نُدانَ مَعَ الآخَرِينَ فِي العالَمِ.

33 З атова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

إذاً، أيُّها الإخوَةُ، عِندَما تَجتَمِعُونَ مَعاً لِلأكلِ، لِيَنتَظِرْ أحَدُكُمُ الآخَرَ.

34 А ко някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.

فَإنْ كانَ أحَدُكُمْ جائِعاً حَقّاً، فَليَأْكُلْ فِي بَيتِهِ، لِئَلّا تَتَعَرَّضُوا إلَى دَينُونَةٍ نَتِيجَةً لاجتِماعاتِكُمْ هَذِهِ. أمّا الأُمُورُ الأُخرَى فَسَأقُومُ بِتَصوِيبِها حِينَ آتِي.