1 В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха:

وَتَكَلَّمَتْ مَريَمُ وَهارُونُ عَلَى مُوسَى بِسَبَبِ المَرأةِ الكُوشِيَّةِ الَّتِي كانَ تَزَوَّجَها، لأنَّهُ كانَ قَدْ تَزَوَّجَ امْرأةً كُوشِيَّةً،

2 С амо чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.

فَقالا: «هَلْ تَكَلَّمَ اللهُ مِنْ خِلالِ مُوسَى فَقَطْ؟ ألَمْ يَتَكَلَّمْ مِنْ خِلالِنا أيضاً؟» فَسَمِعَ اللهُ هَذا الكَلامَ.

3 А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.

أمّا مُوسَى فَقَدْ كانَ مُتَواضِعاً جِدّاً أكثَرَ مِنْ كُلِّ النّاسِ عَلَى الأرْضِ.

4 И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата.

وَفَوراً، قالَ اللهُ لِمُوسَى وَهارُونَ وَمَريَمَ: «اخرُجُوا ثَلاثَتُكُمْ إلَى خَيمَةِ الاجْتِماعِ.» فَخَرَجَ ثَلاثَتُهُمْ.

5 Т огава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха.

ثُمَّ نَزَلَ اللهُ فِي عَمُودِ سَحابٍ وَوَقَفَ فِي مَدخَلِ الخَيمَةِ، وَدَعا هارُونَ وَمَريَمَ، فَخَرَجَ كِلاهُما.

6 И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.

فَقالَ اللهُ: «اسْمَعا كَلامِيَ: حِينَ يَكُونُ هُناكَ نَبِيٌّ بَينَكُمْ فَإنَّنِي، أنا اللهَ ، أُعلِنُ عَنْ نَفسِي لَهُ بِرُؤْيا، وَقَدْ أتَكَلَّمُ مَعَهُ فِي حُلْمٍ.

7 Н о слугата Ми Моисей не е така <поставен>, той, който е верен в целия Ми дом;

لَكِنِّي لا أتَعامَلُ هَكَذا مَعَ خادِمِي مُوسَى، فَأنا أثِقُ بِمُوسَى فِي كُلِّ شُؤُونِ بَيتِي.

8 с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?

أتَكَلَّمُ إلَيهِ مُباشَرَةً وَبِوُضُوحٍ وَلَيسَ بِألغازٍ، وَهُوَ يَرَى شَكلَ اللهِ. كَيفَ لَمْ تَخافا مِنَ الإساءَةِ لِخادِمِي مُوسَى؟»

9 И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде.

وَاشتَعَلَ غَضَبُ اللهِ عَلَيهِما وَتَرَكَهُما.

10 И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, <бяла> като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.

وَحِينَ ارتَفَعَتِ السَّحابَةُ مِنَ الخَيمَةِ، كانَ جِلْدُ مَريَمَ أبْيَضَ كَالثَّلجِ. فَرآها هارُونُ وَعَرَفَ أنَّها بَرْصاءُ.

11 Т огава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.

فَقالَ هارُونُ لِمُوسَى: «يا سَيِّدِي، لا تُعاقِبْنا، فَقَدْ تَصَرَّفْنا بِحَماقَةٍ وَأخطَأْنا.

12 Д а не бъде тя като мъртво <дете>, на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си.

فَلا تَتْرُكْها حَتَّى يَنْسَلِخَ جِلْدُها كَطِفلٍ وُلِدَ مَيِّتاً نِصْفَ مُشَوَّهٍ.»

13 И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я.

فَصَرَخَ مُوسَى إلَى اللهِ: «يا اللهُ، اشْفِها.»

14 А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере.

فَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «لَو بَصَقَ أبوها فِي وَجهِها، أفَما كانَتْ سَتَبقَى مَخزِيَّةً لِسَبعَةِ أيّامٍ. فَلْتُطْرَدْ خارِجَ المُخَيَّمِ لِسَبعَةِ أيّامٍ، وَبَعدَ ذَلِكَ تَعُودُ.»

15 И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам.

فَوَضَعُوا مَريَمَ خارِجَ المُخَيَّمِ لِسَبعَةِ أيّامٍ. وَلَمْ يَرتَحِلِ الشَّعبُ حَتَّى عادَتْ مَريَمُ.

16 П одир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан във Фаранската пустиня.

وَبَعدَ ذَلِكَ ارْتَحَلَ الشَّعبُ مِنْ حَضَيرُوتَ وَخَيَّمُوا فِي بَرِّيَّةِ فارانَ.