1 К огато видиш изгубено говедото или овцата на брата си, да не ги изоставиш {Еврейски: Да не затваряш <очите> си към тях.}; непременно да ги върнеш при брата си.

«لا يَنبَغِي أنْ تَرَى ثَورَ صاحِبَكَ أوْ خَرُوفَهُ ضالّاً وَتَتَجاهَلهُ، بَلْ يَنْبَغِي أنْ تُعِيدَهُ إلَيهِ.

2 И ако брат ти не е близо при тебе, или ако не знаеш <кой е>, тогава ги прибери у дома си, и да стоят при тебе, докато ги потърси брат ти; тогава да му ги дадеш.

وَإنْ لَمْ يَكُنْ صاحِبُهُ يَسكُنُ قَرِيباً مِنكَ وَأنتَ لا تَعرِفُهُ، فَأحْضِرْهُ إلَى بَيتِكَ وَاحتَفِظْ بِهِ حَتَّى يَأتِيَ صاحِبُهُ باحِثاً عَنهُ. حِينَئِذٍ تُعِيدُهُ إليهِ.

3 Т ака да постъпваш и с осела му; така да постъпваш и с дрехата му; така да постъпваш и с всяко изгубено нещо на брата си, което е изгубил и ти го намериш; не бива да ги изоставиш.

وَهَكَذا تَفعَلُ إنْ وَجَدْتَ حِمارَ صاحِبِكَ أوْ ثِيابَهُ أوْ أيَّ شَيءٍ ضاعَ مِنهُ. فَلا تَتَجاهَلِ الأمرَ.

4 К огато видиш осела на брата си или говедото му паднало на пътя, да не ги изоставиш непременно да ги дигнеш заедно с него.

«إذا رَأيتَ حِمارَ صاحِبَكَ أوْ ثَورَهُ راقِداً فِي الطَّرِيقِ فَلا تَتَجاهَلهُ، بَلْ ساعِدْ صاحِبَهُ عَلَى رَفعِهِ.

5 Ж ена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост на Господа твоя Бог.

«لا يَنبَغِي أنْ تَرتَدِيَ المَرأةُ ثِيابَ رَجُلٍ، وَلا الرَّجُلُ ثِيابَ امْرأةٍ. مَنْ يَفعَلُ هَذا يَمْقُتُهُ إلَهُكَ.

6 А ко се случи птиче гнездо да бъде на пътя ти, на някое дърво или на земята, и <в него> пилета или яйца, и майката лежи на пилетата или на яйцата, да не вземеш майката заедно с малките.

«إنْ وَجَدْتَ وَأنتَ تَمشِي عُشَّ طَيرٍ عَلَى شَجَرَةٍ أوْ عَلَى الأرْضِ وَفِيهِ فِراخٌ أوْ بَيضٌ، وَالأُمُّ تَرقُدُ عَلَى صِغارِها أوْ عَلَى البَيضِ، فَلا تَأخُذِ الأُمَّ مَعَ الفِراخِ،

7 Н епременно да пуснеш майката, а малките бива да вземеш за себе си; за да ти бъде добре и да се продължат дните ти.

بَلِ اسْمَحْ لِلأُمَّ بِالذَّهابِ، ثُمَّ خُذِ الفِراخَ، لِكَي يَكُونَ لَكَ خَيرٌ وَتَعِيشَ زَمَناً طَوِيلاً.

8 К огато строиш нова къща, да правиш ограда около стрехите си, за да не навличаш на къщата си <виновност> за кръв, в случай, че падне някой от <покрива>.

«إذا بَنَيتَ بَيتاً جَدِيداً، فابْنِ سُوراً حَولَ سَطحِهِ، فَلا تُحْسَبُ مُذنِباً إنْ سَقَطَ مِنْ عَلَى سَطحِ بَيتِكَ وَماتَ.

9 Д а не сееш лозето си с разнородни семена, за да се не изгуби цялото му произведение, - семето, което си сеял и плодът на лозето.

«لا تَزرَعْ كَرْمَ العِنَبِ بِالحُبُوبِ، لِأنَّكَ تَخْسَرُ بَذَلِكَ غَلَّةَ العِنَبِ وَمَحْصُولَ الحُبُوبِ كِلَيهِما.

10 Д а не ореш с вол и осел заедно.

«لا تَحرُثْ عَلَى ثَورٍ وَحِمارٍ مَعاً.

11 Д а не обличаш дреха <направена> от вълна и лен смесени заедно.

«لا تَرتَدِي ثِياباً مِنسُوجَةً مِنَ الصُّوفِ وَالكِتّانِ مَعاً.

12 Д а си правиш ресни по четирите краища на дрехата, с която се покриваш.

«وَضَعْ أهداباً عَلَى الزَّوايا الأربَعَةِ لِثَوبِكَ الَّذِي تَتَغَطَّى بِهِ. شَرائِعُ لَلزَّواج

13 А ко някой вземе жена и, след като влезе при нея, я намрази,

«إنْ تَزَوَّجَ رَجُلٌ امْرأةً وَعاشَرَها، ثُمَّ كَرِهَها،

14 и я наклевети в срамотни работи, и навлече на нея лошо име, като рече: Взех тая жена, и като се приближих при нея, не я намерих девица,

وَاتَّهَمَها بِسُوءِ السُّلُوكِ، وَذَمَّها فَقالَ: ‹تَزَوَّجتُ هَذِهِ الفَتاةَ، وَلَكِنْ حِينَ عاشَرْتُها، وَجَدْتُ أنَّها لَيسَتْ عَذراءَ!›

15 т огава бащата и майката на момата да вземат и занесат белезите от девството на момата при градските старейшини в портата;

فَإنَّ عَلَى أبِيها وَأُمِّها أنْ يُحضِرا دَلِيلاً عَلَى عُذْريَّتِها إلَى شُيُوخِ المَدِينَةِ عِندَ البَوّابَةِ.

16 и бащата да рече на старейшините: Дадох дъщеря си на тоя човек за жена; но той я мрази,

وَيَقُولُ أبُو الفَتاةِ لِلشُّيُوخِ: ‹أعطَيتُ ابْنَتِي لِهَذا الرَّجُلِ زَوجَةً لَهُ، لَكِنَّهُ كَرِهَها.

17 и , ето, момата наклеветил я е в срамотни работи, като е казал: Не намерих дъщеря ти девица; но ето белезите от девството на дъщеря ми. И да разгънат дрехата пред градските старейшини.

وَقَدِ اتَّهَمَها بِسُوءِ السُّلُوكِ فَقالَ: وَجَدتُ أنَّ ابْنَتَكَ لَيسَتْ عَذراءَ. وَلَكِنْ هَذا هُوَ دَلِيلُ عُذْريَّتِها.› ثُمَّ يَبسُطُ الثَّوبَ أمامَ شُيُوخِ المَدِينَةِ.

18 Т огава старейшините на оня град да вземат човека да го накажат,

حِينَئِذٍ، يَأخُذُ شُيُوخُ تِلكَ المَدِينَةِ ذَلِكَ الرَّجُلَ وَيُؤَدِّبُوهُ.

19 к ато го глобят сто сребърни <сикли>; той да ги даде на бащата на момата, защото е навлякъл лошо име на Израилска девица. И тя да му бъде жена; не бива да я напуска през целия си живот.

وَيَفْرِضُونَ عَلَيهِ غَرامَةً مِقدارُها مِئَةُ مِثْقالٍ مِنَ الفِضَّةِ، يُعطُونَها لِأبِي الفَتاةِ، لِأنَّ ذَلِكَ الرَّجُلَ شَوَّهَ سُمعَةَ عَذراءٍ فِي إسْرائِيلَ. وَسَتَبقَى زَوجَةً لَهُ، وَلَنْ يَستَطِيعَ أنْ يُطَلِّقَها مَدَى حَياتِهِ.

20 Н о ако е истинно това нещо, че не се е намерило девство у момата,

«وَلَكِنْ إنْ كانَتِ التُّهمَةُ صَحِيحَةً، وَلَمْ يَكُنْ هُناكَ دَلِيلٌ عَلَى عُذْرِيَّةِ الفَتاةِ،

21 т огава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния й дом, и мъжете от града й да я убият с камъни, та да умре; защото е сторила безчестие в Израиля, като е блудствувала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото изсред себе си.

فَليُؤتَ بِها إلَى بابِ بَيتِ أبِيها. حَيثُ يَرجُمُها رِجالُ المَدِينَةِ حَتَّى المَوتِ، لِأنَّها ارتَكَبَتْ عَمَلاً مُشِيناً فِي إسْرائِيلَ، إذْ أقامَتْ عَلاقَةً جِنسيَّةً قَبلَ الزَّواجِ، وَهِيَ فِي بَيتِ أبِيها. وَهَكَذا تُزِيلُونَ الشَّرَّ مِنْ وَسَطِ شَعبِكُمْ. عقوباتُ الزِّنَى وَالاغتِصاب

22 А ко се намери някой лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити, мъжът, който е лежал с жената и жената. Така да отмахнеш злото от Израиля.

«إنْ عاشَرَ رَجُلٌ زَوجَةَ رَجُلٍ آخَرَ، تَقتُلُونَهُما كِلَيهِما: الرَّجُلَ الَّذِي عاشَرَ المَرأةَ، وَالمَرأةَ نَفْسَها. هَكَذا تُزِيلُونَ الشَّرَّ مِنْ إسْرائِيلَ.

23 А ко някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея,

«إنْ وَجَدَ رَجُلٌ امْرأةً مَخطُوبَةً فِي المَدِينَةِ وَعاشَرَها،

24 т огава да изведете и двамата пред портата на оня град, и да ги убиете с камъни, та да умрат, - момата, защото не е извикала, като е била в града, и мъжа, защото е обезчестил жената на ближния си. Така да отмахнеш злото изсред себе си.

يَنبَغِي أنْ تُحضِرُوهُما مَعاً إلَى بَوّابَةِ المَدِينَةِ، وَأنْ تَرجُمُوهُما حَتَّى المَوتِ. تَرجُمُونَ الفَتاةَ لِأنَّها لَمْ تَصْرُخْ لِطَلَبِ المُساعَدَةِ مِنْ أهلِ المَدِينَةِ، وَتَرجُمُونَ الرَّجُلَ لِأنَّهُ أهانَ زَوجَةَ رَجُلٍ آخَرَ. وَهَكَذا تُزِيلُونَ الشَّرَّ مِنْ وَسَطِكُمْ.

25 Н о ако някой намери на полето сгодена мома и я изнасили, тогава само мъжът, който е лежал с нея, да бъде убит;

«لَكِنْ إنْ وَجَدَ الرَّجُلُ الفَتاةَ المَخطُوبَةَ فِي الخَلاءِ، وَاغتَصَبَها، فَإنَّ الرَّجُلَ الَّذِي اضطَجَعَ مَعَها هُوَ وَحْدَهُ الَّذِي يَنبَغي أنْ يَمُوتَ.

26 а на момата да не направиш нищо; в момата няма грях, който заслужава смърт; защото това нещо е, както кога някой се спусне върху ближния си и го убие,

فَلا تُعاقِبُوا الفَتاةَ لِأنَّها لَمْ تَرتَكِبْ خَطِيَّةً تَستَحِقُّ المَوتَ. فَهَذِهِ الحالَةُ تُشبِهُ حالَةَ رَجُلٍ يُمسِكُ بِآخَرَ وَيَقتُلُهُ،

27 п онеже, като я е намерил на полето, сгодената мома е извикала, но не е имало, кой да я отърве.

إذْ قَدْ وَجَدَها فِي الخَلاءِ. وَرُبَّما تَكُونُ قَدْ صَرَخَتْ طَلَباً لِلمُساعَدَةِ، وَلَكِنْ لَمْ يَكُنْ أحَدٌ لِيُساعِدَها.

28 А ко някой намери млада несгодена девица и като я хване да лежи с нея, и ги намерят,

«وَإنْ وَجَدَ رَجُلٌ فَتاةً عَذراءَ غَيرَ مَخطُوبَةٍ، وَأجبَرَها عَلَى مُعاشَرَتِهِ، ثُمَّ اكتُشِفا،

29 т огава оня, който е лежал с нея, да даде на бащата на момата петдесет сребърни <сикли>; и тя да му стане жена понеже я е обезчестил; не бива да я напуска през целия си живот.

فَإنَّ عَلَى ذَلِكَ الرَّجُلِ الَّذِي اغْتَصَبَها أنْ يُعطِيَ أبا الفَتاةِ خَمْسِينَ مِثْقالاً مِنَ الفِضَّةِ. وَأمّا هِيَ، فَتُصبِحُ زَوجَةً لَهُ. وَلِأنَّهُ أذَلَّها، لَنْ يَستَطِيعَ أنْ يُطَلِّقَها.

30 Н икой да не взима жената на баща си, нито да открива полата на баща си.

«لا يَجُوزُ لِأحَدٍ أنْ يَتَزَوَّجَ زَوجَةَ أبِيهِ، لِأنَّ هَذا سَيُعِيبُ أباهُ.