1 И скоро след това <Исус> ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте <ученика>,

بَعدَ ذَلِكَ كانَ يَسُوعُ يَمُرُّ مِنْ مَدِينَةٍ إلَى أُخْرَى، وَمِنْ قَريَةٍ إلَى أُخْرَى، يَعِظُ وَيُعلِنُ بِشارَةَ مَلَكُوتِ اللهِ لِلنّاسِ. وَكانَ الرُّسُلُ الاثنا عَشَرُ مَعَهُ.

2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса,

كَما رافَقَتهُ بَعضُ النِّساءِ اللَّواتِي شَفاهُنَّ مِنْ أرواحٍ شِرِّيرَةٍ وَأمراضٍ. وَهُنَّ: مَريَمُ الَّتِي تُدعَى المَجدَلِيَّةَ الَّتِي أخرَجَ مِنها سَبعَةَ أرواحٍ شِرِّيرَةٍ،

3 И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

وَيُوَنّا زَوجَةُ خُوزِي، الَّذِي كانَ مَسؤُولاً عَنْ بَيتِ هِيرُودُسَ، وَسُوسَنَّةُ، وَنِساءٌ كَثِيراتٌ غَيرُهُنَّ. وَكُنَّ يُنفِقنَ عَلَى يَسُوعَ وَتَلامِيذِهِ مِنْ أموالِهِنَّ. مَثَلُ البِذار

4 И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:

وَكانَ جَمعٌ كَبِيرٌ مِنَ النّاسِ قَدْ تَجَمَّعَ حَولَ يَسُوعَ، إذْ كانوا يَأتُونَ إلَيهِ مِنْ كُلِّ المُدُنِ. فَقالَ لَهُمْ هَذا المَثَلَ:

5 С еячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

«خَرَجَ فَلّاحٌ لِيَبذِرَ بِذارَهُ. وَبَينَما هُوَ يَبذُرُ، وَقَعَ بَعضُ البِذارِ إلَى جانِبِ الطَّرِيقِ، فَداسَتهُ أقدامُ النّاسِ، وَأكَلَتهُ طُيُورُ السَّماءِ.

6 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

وَوَقَعَ بَعضُ البِذارِ عَلَى طَبَقَةٍ صَخرِيَّةٍ. وَعِندَما نَما، ذَبُلَ إذْ لَمْ تَكُنْ فِيهِ رُطُوبَةٌ.

7 Д руго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

وَوَقَعَ بَعضُ البِذارِ بَينَ الأشواكِ، فَنَمَتِ الأشواكُ مَعَهُ وَعَطَّلَتْ نُمُوَّهُ.

8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

وَوَقَعَ بَعضُ البِذارِ عَلَى الأرْضِ الصّالِحَةِ، فَنَما وَأثمَرَ مِئَةَ ضِعفٍ.» وَفِيما هُوَ يَقُولُ هَذِهِ الأشياءَ نادَى وَقالَ: «مَنْ لَهُ أُذُنانِ، فَلْيَسْمَعْ.» مَعنَى مَثَلِ البِذار

9 А учениците Му Го попитаха за <значението на> тая притча.

وَسَألَهُ تَلامِيذُهُ عَنْ مَغزَى هَذا المَثَلِ،

10 Т ой каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите <се проповядва> с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

فَقالَ: «لَقَدْ أُعطِيتُمُ امتِيازَ مَعرِفَةِ أسرارِ مَلَكُوتِ اللهِ. أمّا لِلبَقِيَّةِ فَتُعطَى أسرارُ المَلَكُوتِ بِأمثالٍ … ‹فَلا يُبصِرُونَ حِينَ يَنظُرُونَ، وَلا يَفهَمُونَ حِينَ يَسمَعُونَ.›»

11 П рочее, ето <значението> на притчата. Семето е Божието слово.

«إلَيكُمْ مَعنَى المَثَلِ: البِذارُ هُوَ كَلِمَةُ اللهِ.

12 А <посяното> край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

فَالبِذارُ الَّذي وَقَعَ إلَى جانِبِ الطَّرِيقِ، يُمَثِّلُ الَّذِينَ يَسمَعُونَ كَلِمَةَ اللهِ، ثُمَّ يَأْتِي إبليسُ وَيَنزِعُ الكَلِمَةَ مِنْ قُلُوبِهِمْ. وَبِهَذا لا يَستَطِيعُونَ أنْ يُؤمِنُوا وَيُخَلَّصُوا.

13 & lt;Падналото> на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

أمّا الَّذي وَقَعَ عَلَى الصَّخرِ، فَيُمَثِّلُ الَّذِينَ يَقبَلُونَ الكَلِمَةَ بِفَرَحٍ حِينَ يَسمَعُونَها، لَكِنْ لَيسَ لَهُمْ جُذُورٌ، فَيُؤمِنُونَ لِفَترَةٍ، لَكِنَّهُمْ يَتَراجَعُونَ فِي وَقتِ الامتِحانِ.

14 П адналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

أمّا الَّذي وَقَعَ بَينَ الأشواكِ، فَيُمَثِّلُ الَّذِينَ يَسمَعُونَ الكَلِمَةَ، وَيَمضُونَ فِي طَرِيقِهِمْ. لَكِنَّهُمْ يَسمَحُونَ لِهُمُومِ الحَياةِ وَغِناها وَمُتَعِها بِأنْ تَأْتِيَ وَتَخنُقَهُمْ، فَلا يُثْمِرُونَ ثَمَراً ناضِجاً.

15 А <посяното> на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

أمّا الَّذِي وَقَعَ عَلَى الأرْضِ الصّالِحَةِ، فَيُمَثِّلُ ذَوِي القُلُوبِ الصّالِحَةِ الصّادِقَةِ. يَسمَعُ هَؤُلاءِ كَلِمَةَ اللهِ وَيَتَمَسَّكُونَ بِها، وَبِصَبرِهِمْ يُثمِرُونَ.» استَخدِمْ فَهمَك

16 И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

وَقالَ: «لا يُضِيءُ أحَدٌ مِصباحاً وَيُغَطِّيهِ بِإناءٍ أوْ يُخْفيهِ تَحتَ سَرِيرٍ! بَلْ يَضَعُهُ عَلَى حَمّالَةٍ مُرتَفِعَةٍ، لِكَي يَستَطِيعَ الداخِلُونَ أنْ يَرَوا النُّورَ.

17 З ащото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

لِأنَّهُ ما مِنْ مَخفِيٍّ إلّا وَسَيُظهَرُ، وَما مِنْ سِرٍّ إلّا وَسَيَنكَشِفُ وَيَأتِي إلَى النُّورِ.

18 З атова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

فَانتَبِهُوا كَيفَ تَسمَعُونَ، لِأنَّ كُلَّ مَنْ يَملُكُ سَيُزادُ لَهُ، أمّا الَّذِي لا يَملِكُ، فَسَيُنتَزَعُ مِنهُ ما يَبدُو أنَّهُ لَهُ.» عائِلَةُ يَسُوعَ هُمْ أتباعُه

19 И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

وَجاءَتْ أُمُّ يَسُوعَ وَإخوَتُهُ إلَيهِ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَتَمَكَّنُوا مِنَ الوُصُولِ إلَيهِ بِسَبَبِ الازدِحامِ.

20 И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

فَقِيلَ لَهُ: «أُمُّكَ وَإخوَتُكَ واقِفُونَ خارِجاً، وَهُمْ يُرِيدُونَ أنْ يَرَوكَ.»

21 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

فَأجابَهُمْ يَسُوعُ: «أُمِّي وَإخوَتِي هُمُ الَّذِينَ يَسمَعُونَ كَلامَ اللهِ وَيُطِيعُونَهُ.» تَلامِيذُ يَسُوعَ يَرَونَ قُوَّتَه

22 А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

وَذاتَ يَومٍ رَكِبَ يَسُوعُ وَتَلامِيذُهُ قارِباً، وَقالَ لَهُمْ: «لِنَعبُرْ إلَى الجانِبِ الآخَرِ مِنَ البُحَيرَةِ.» فَأبحَرُوا.

23 А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и <вълните> ги заплашваха така щото бяха в опасност.

وَبَينَما كانُوا مُبحِرِينَ، نامَ يَسُوعُ، وَثارَتْ عاصِفَةٌ شَدِيدَةٌ عَلَى البُحَيرَةِ. وَبَدَأ القارِبُ يَمتَلِئُ بِالماءِ، وَصارُوا فِي خَطَرٍ.

24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

فَجاءُوا إلَيهِ وَأيقَظُوهُ وَقالوا لَهُ: «يا سَيِّدُ، يا سَيِّدُ، إنَّنا نَغرَقُ!» حينَئِذٍ قامَ وَانتَهَرَ الرِّيحَ وَالأمواجَ، فَسَكَنَتِ الرِّيحُ وَهَدَأتِ البُحيرَةُ.

25 И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

فَقالَ يَسُوعُ لَهُمْ: «أينَ إيمانُكُمْ؟» لَكِنَّهُمْ كانُوا خائِفِينَ وَمَذهُولِينَ، وَهُمْ يَقولونَ بَعضُهُمْ لِبَعضٍ: «أيُّ رَجُلٍ هَذا الَّذي يَأمُرُ الرِّيحَ وَالمياهَ، فَيُطِيعانِهِ؟» رَجُلٌ مَسكُونٌ بِأرواحٍ شِرِّيرَة

26 И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея.

وَهَكَذا أبحَرُوا إلَى مِنْطَقَةِ الجَدرِيِّينَ المُقابِلَةِ لإقلِيمِ الجَلِيلِ.

27 И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

وَعِندَما وَصَلَ يَسُوعُ إلَى الشّاطِئِ، لاقاهُ رَجُلٌ مِنَ البَلدَةِ فِيهِ أرواحٌ شِرِّيرَةٌ. وَلَمْ يَكُنْ قَدِ ارتَدَى ثِياباً أوْ سَكَنَ بَيتاً مُنذُ مُدَّةٍ طَوِيلَةٍ، بَلْ كانَ يَعِيشُ بَينَ القُبُورِ.

28 Т ой, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи.

فَلَمّا رَأى يَسُوعَ صَرَخَ وَارتَمَى أمامَهُ، وَقالَ لَهُ بِصَوتٍ مُرتَفِعٍ: «ماذا تُرِيدُ مِنِّي يا يَسُوعُ يا ابنَ اللهِ العَلِيِّ؟ أتَوَسَّلُ إلَيكَ ألّا تُعَذِّبَنِي.»

29 З ащото <Исус> беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.

قالَ هَذا لِأنَّ يَسُوعَ كانَ قَدْ أمَرَ الرُّوحَ النَّجِسَ بِأنْ يَخرُجَ. وَقَدْ تَمَلَّكَهُ الرُّوحُ الشِّرِّيرُ مَرّاتٍ كَثِيرَةً، فَكانَوا يَربُطُونَهُ بِسَلاسِلَ وَقُيُودٍ، وَيَضَعُونَهُ تَحتَ الحِراسَةِ. لَكِنَّهُ كانَ يَكسِرُ القُيُودَ، وَيَقتادُهُ الرُّوحُ الشِّرِّيْرُ إلَى البَرِّيَّةِ.

30 И сус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

فَسَألَهُ يَسُوعُ: «ما اسْمُكَ؟» فَقالَ: «اسْمِي جَيشٌ.» إذْ كانَتْ أرواحٌ شِرِّيرَةٌ كَثِيرَةٌ قَدْ دَخَلَتهُ.

31 И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

وَتَوَسَّلَتِ الأرواحُ الشِّرِّيْرَةُ إلَى يَسُوعَ ألّا يَأمُرَها بِالذَّهابِ إلَى الهاوِيَةِ.

32 А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и <бесовете> Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

وَكانَ هُناكَ قَطِيعٌ مِنَ الخَنازِيرِ يَرعَى عَلَى جانِبِ التَّلَّةِ، فَتَوَسَّلَتِ الأرواحُ الشِّرِّيْرَةُ إلَيهِ لِيَسمَحَ لَها بِالدُّخُولِ فِي الخَنازِيرِ، فَسَمَحَ لَها بِذَلِكَ.

33 И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

فَخَرَجَتِ الأرواحُ الشِّرِّيْرَةُ مِنَ الرَّجُلِ وَدَخَلَتْ فِي الخَنازِيرِ، فَاندَفَعَ القَطِيعُ مِنْ فَوقِ المُنحَدَرِ وَهَوَى فِي البُحَيرَةِ وَغَرِقَ.

34 А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.

وَلَمّا رَأى الرُّعاةُ ما حَدَثَ هَرَبُوا، وَأبلَغُوا النّاسَ فِي البَلدَةِ وَفِي الرِّيفِ بِما حَصَلَ.

35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.

فَخَرَجَ النّاسُ لِيَرَوا ما حَدَثَ، وَجاءُوا إلَى يَسُوعَ، وَوَجَدُوا الرَّجُلَ الَّذِي خَرَجَتْ مِنهُ الأرواحُ الشِّرِّيْرَةُ جالِساً عِندَ قَدَمَيِّ يَسُوعَ، وَهوَ لابِسٌ وَفِي كامِلِ عَقلِهِ، فَخافُوا.

36 И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.

وَأخبَرَهُمُ الَّذِينَ رَأَوْا ما حَدَثَ وَكَيفَ شُفِيَ الرَّجُلُ الَّذِي كانَتْ فِيهِ الأرواحُ الشِّرِّيرَةُ.

37 И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

فَطَلَبَ كُلُّ سُكّانِ مِنْطَقَةِ الجَدرِيِّيْنَ إلَى يَسُوعَ أنْ يَترُكَهُمْ، فَقَدْ خافُوا خَوفاً شَدِيداً. فَرَكِبَ يَسُوعُ القارِبَ لَيَعودَ،

38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но <Исус> го изпрати, като каза:

لَكِنَّ الرَّجُلَ الَّذِي خَرَجَتْ مِنهُ الأرواحُ الشِّرِّيرَةُ رَجاهُ أنْ يَذهَبَ مَعَهُ، فَصَرَفَهُ يَسُوعُ وَقالَ لَهُ:

39 В ърни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус.

«عُدْ إلَى بَيتِكَ، وَأخبِرْ بِكُلِّ ما فَعَلَهُ اللهُ مِنْ أجلِكَ.» فَانصَرَفَ الرَّجُلُ، وَأذاعَ فِي كُلِّ أنحاءِ البَلدَةِ ما فَعَلَهُ يَسُوعُ مِنْ أجلِهِ. إقامَةُ فَتاةٍ مِنَ المَوتِ وَشِفاءُ امْرأةً نازِفَةً

40 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

وَعِندَما عادَ يَسُوعُ رَحَّبَتْ بِهِ جُمُوعُ النّاسِ، فَقَدْ كانُوا كُلُّهُمْ فِي انتِظارِهِ.

41 И , ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

وَفِي تِلكَ اللَّحظَةِ، جاءَ رَجُلٌ اسْمُهُ يايرُسُ، وَكانَ يايرُسُ هَذا مَسؤُولاً عَنِ المَجمَعِ، فَارتَمَى عِندَ قَدَمَي يَسُوعَ، وَرَجاهُ أنْ يُرافِقَهُ إلَى بَيتِهِ.

42 з ащото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

فَقَدْ كانَتْ لَهُ ابنَةٌ وَحِيدَةٌ فِي الثّانِيَةَ عَشْرَةَ مِنْ عُمرِها عَلَى وَشَكِ المَوتِ. وَبَينَما كانَ يَسُوعُ سائِراً نَحوَ بَيتِهِ، كانَتِ الحُشُودُ تَدفَعُهُ.

43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

وَكانَتْ هُناكَ امْرأةٌ تَنزِفُ مُنذُ اثنَتَي عَشْرَةَ سَنَةً، وَقَدْ أنفَقَتْ كُلَّ ما لَدَيها عَلَى الأطِبّاءِ، وَعَجِزُوا عَنْ شِفائِها.

44 с е приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.

فَجاءَتْ مِنْ وَراءِ يَسُوعَ، وَلَمَسَتْ طَرَفَ عَباءَتِهِ. فَانقَطَعَ النَّزِيفُ فَوراً.

45 И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, ?

فَقالَ يَسُوعُ: «مَنْ لَمَسَنِي؟» وَبَينَما كانُوا كُلُّهُمْ يُنكِرُونَ ذَلِكَ، قالَ بُطرُسُ: «يا سَيِّدُ، النّاسُ كُلُّهُمْ يَدفَعُونَكَ وَيَضَغَطُونَ عَلَيكَ.»

46 Н о Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.

فَقالَ يَسُوعُ: «أحَدُهُمْ لَمَسَنِي، فَقَدْ شَعَرتُ بِقُوَّةٍ خَرَجَتْ مِنِّي.»

47 И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

فَأدرَكَتِ المَرأةُ أنَّهُ لاحَظَها. فَجاءَتْ مُرتَعِشَةً وَارتَمَتْ أمامَهُ، وَأخبَرَتهُ أمامَ كُلِّ النّاسِ لِماذا لَمَسَتُهُ، وَكَيفَ شُفِيَتْ فَوراً.

48 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

فَقالَ لَها: «يا ابنَتِي، لَقَدْ خَلَّصَكِ إيمانُكِ، فَاذْهَبِي بِسَلامٍ.»

49 Д окато той още говореше, дохожда някой си от <къщата на> началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

وَبَينَما كانَ يَتَكَلَّمُ، جاءَ واحِدٌ مِنْ بَيتِ المَسؤُولِ عَنِ المَجمَعِ وَقالَ: «ابنَتُكَ ماتَتْ، فَلا تُزعِجِ المُعَلِّمَ.»

50 А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

فَسَمِعَ يَسُوعُ ذَلِكَ وَقالَ لَهُ: «لا تَخَفْ، ما عَلَيكَ إلّا أنْ تُؤمِنَ، وَسَتُشفَى ابنَتُكَ.»

51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

وَعِندَما وَصَلَ يَسُوعُ إلَى البَيتِ، لَمْ يَدَعْ أحَداً يَدخُلُ مَعَهُ سِوَىْ بُطرُسَ وَيُوحَنّا وَيَعقُوبَ وَأبَيْ الصَّبيَّةِ وَأُمِّها.

52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

وَبَينَما كانَ جَمِيعُ النّاسِ يَبكُونَ وَيَنُوحُونَ عَلَيها، قالَ يَسُوعُ: «كُفُّوا عَنِ البُكاءِ، فَهِيَ لَمْ تَمُتْ، لَكِنَّها نائِمَةٌ.»

53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

فَضَحِكُوا عَلَيهِ لِعِلْمِهِمْ بَأنَّها ماتَتْ.

54 Н о Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

وَلَكِنَّهُ أمسَكَ بِيَدِها وَنادَى: «يا صَبِيَّةُ، انهَضِي!»

55 И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат <нещо> да яде.

فَعادَتْ رُوحُها إلَيها، وَوَقَفَتْ فَوراً. فَأمَرَ يَسُوعُ بِأنْ يُقَدَّمَ لَها طَعامٌ لِتَأْكُلَ.

56 И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.

وَذُهِلَ وَالِداها، لَكِنَّهُ أمَرَهُما بِأنْ لا يُخبِرا أحَداً بِما حَصَلَ.