1 И скоро след това <Исус> ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте <ученика>,

Now it came to pass, afterward, that He went through every city and village, preaching and bringing the glad tidings of the kingdom of God. And the twelve were with Him,

2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса,

and certain women who had been healed of evil spirits and infirmities—Mary called Magdalene, out of whom had come seven demons,

3 И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

and Joanna the wife of Chuza, Herod’s steward, and Susanna, and many others who provided for Him from their substance. The Parable of the Sower

4 И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:

And when a great multitude had gathered, and they had come to Him from every city, He spoke by a parable:

5 С еячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

“A sower went out to sow his seed. And as he sowed, some fell by the wayside; and it was trampled down, and the birds of the air devoured it.

6 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

Some fell on rock; and as soon as it sprang up, it withered away because it lacked moisture.

7 Д руго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

And some fell among thorns, and the thorns sprang up with it and choked it.

8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

But others fell on good ground, sprang up, and yielded a crop a hundredfold.” When He had said these things He cried, “He who has ears to hear, let him hear!” The Purpose of Parables

9 А учениците Му Го попитаха за <значението на> тая притча.

Then His disciples asked Him, saying, “What does this parable mean?”

10 Т ой каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите <се проповядва> с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

And He said, “To you it has been given to know the mysteries of the kingdom of God, but to the rest it is given in parables, that ‘Seeing they may not see, And hearing they may not understand.’ The Parable of the Sower Explained

11 П рочее, ето <значението> на притчата. Семето е Божието слово.

“Now the parable is this: The seed is the word of God.

12 А <посяното> край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

Those by the wayside are the ones who hear; then the devil comes and takes away the word out of their hearts, lest they should believe and be saved.

13 & lt;Падналото> на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

But the ones on the rock are those who, when they hear, receive the word with joy; and these have no root, who believe for a while and in time of temptation fall away.

14 П адналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

Now the ones that fell among thorns are those who, when they have heard, go out and are choked with cares, riches, and pleasures of life, and bring no fruit to maturity.

15 А <посяното> на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

But the ones that fell on the good ground are those who, having heard the word with a noble and good heart, keep it and bear fruit with patience. The Parable of the Revealed Light

16 И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

“No one, when he has lit a lamp, covers it with a vessel or puts it under a bed, but sets it on a lampstand, that those who enter may see the light.

17 З ащото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

For nothing is secret that will not be revealed, nor anything hidden that will not be known and come to light.

18 З атова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

Therefore take heed how you hear. For whoever has, to him more will be given; and whoever does not have, even what he seems to have will be taken from him.” Jesus’ Mother and Brothers Come to Him

19 И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

Then His mother and brothers came to Him, and could not approach Him because of the crowd.

20 И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

And it was told Him by some, who said, “Your mother and Your brothers are standing outside, desiring to see You.”

21 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

But He answered and said to them, “My mother and My brothers are these who hear the word of God and do it.” Wind and Wave Obey Jesus

22 А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

Now it happened, on a certain day, that He got into a boat with His disciples. And He said to them, “Let us cross over to the other side of the lake.” And they launched out.

23 А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и <вълните> ги заплашваха така щото бяха в опасност.

But as they sailed He fell asleep. And a windstorm came down on the lake, and they were filling with water, and were in jeopardy.

24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

And they came to Him and awoke Him, saying, “Master, Master, we are perishing!” Then He arose and rebuked the wind and the raging of the water. And they ceased, and there was a calm.

25 И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

But He said to them, “Where is your faith?” And they were afraid, and marveled, saying to one another, “Who can this be? For He commands even the winds and water, and they obey Him!” A Demon-Possessed Man Healed

26 И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея.

Then they sailed to the country of the Gadarenes, which is opposite Galilee.

27 И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

And when He stepped out on the land, there met Him a certain man from the city who had demons for a long time. And he wore no clothes, nor did he live in a house but in the tombs.

28 Т ой, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи.

When he saw Jesus, he cried out, fell down before Him, and with a loud voice said, “What have I to do with You, Jesus, Son of the Most High God? I beg You, do not torment me!”

29 З ащото <Исус> беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.

For He had commanded the unclean spirit to come out of the man. For it had often seized him, and he was kept under guard, bound with chains and shackles; and he broke the bonds and was driven by the demon into the wilderness.

30 И сус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

Jesus asked him, saying, “What is your name?” And he said, “Legion,” because many demons had entered him.

31 И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

And they begged Him that He would not command them to go out into the abyss.

32 А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и <бесовете> Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

Now a herd of many swine was feeding there on the mountain. So they begged Him that He would permit them to enter them. And He permitted them.

33 И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

Then the demons went out of the man and entered the swine, and the herd ran violently down the steep place into the lake and drowned.

34 А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.

When those who fed them saw what had happened, they fled and told it in the city and in the country.

35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.

Then they went out to see what had happened, and came to Jesus, and found the man from whom the demons had departed, sitting at the feet of Jesus, clothed and in his right mind. And they were afraid.

36 И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.

They also who had seen it told them by what means he who had been demon-possessed was healed.

37 И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

Then the whole multitude of the surrounding region of the Gadarenes asked Him to depart from them, for they were seized with great fear. And He got into the boat and returned.

38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но <Исус> го изпрати, като каза:

Now the man from whom the demons had departed begged Him that he might be with Him. But Jesus sent him away, saying,

39 В ърни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус.

“Return to your own house, and tell what great things God has done for you.” And he went his way and proclaimed throughout the whole city what great things Jesus had done for him. A Girl Restored to Life and a Woman Healed

40 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

So it was, when Jesus returned, that the multitude welcomed Him, for they were all waiting for Him.

41 И , ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

And behold, there came a man named Jairus, and he was a ruler of the synagogue. And he fell down at Jesus’ feet and begged Him to come to his house,

42 з ащото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

for he had an only daughter about twelve years of age, and she was dying. But as He went, the multitudes thronged Him.

43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

Now a woman, having a flow of blood for twelve years, who had spent all her livelihood on physicians and could not be healed by any,

44 с е приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.

came from behind and touched the border of His garment. And immediately her flow of blood stopped.

45 И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, ?

And Jesus said, “Who touched Me?” When all denied it, Peter and those with him said, “Master, the multitudes throng and press You, and You say, ‘Who touched Me?’ ”

46 Н о Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.

But Jesus said, “Somebody touched Me, for I perceived power going out from Me.”

47 И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

Now when the woman saw that she was not hidden, she came trembling; and falling down before Him, she declared to Him in the presence of all the people the reason she had touched Him and how she was healed immediately.

48 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

And He said to her, “Daughter, be of good cheer; your faith has made you well. Go in peace.”

49 Д окато той още говореше, дохожда някой си от <къщата на> началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

While He was still speaking, someone came from the ruler of the synagogue’s house, saying to him, “Your daughter is dead. Do not trouble the Teacher.”

50 А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

But when Jesus heard it, He answered him, saying, “Do not be afraid; only believe, and she will be made well.”

51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

When He came into the house, He permitted no one to go in except Peter, James, and John, and the father and mother of the girl.

52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

Now all wept and mourned for her; but He said, “Do not weep; she is not dead, but sleeping.”

53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

And they ridiculed Him, knowing that she was dead.

54 Н о Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

But He put them all outside, took her by the hand and called, saying, “Little girl, arise.”

55 И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат <нещо> да яде.

Then her spirit returned, and she arose immediately. And He commanded that she be given something to eat.

56 И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.

And her parents were astonished, but He charged them to tell no one what had happened.