1 З ащото законът, като съдържа <в себе си само> сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то <свещениците>, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с <тях> да направят съвършени <в чистота> ония, които пристъпват <да жертвуват>.

For the law, having a shadow of the good things to come, and not the very image of the things, can never with these same sacrifices, which they offer continually year by year, make those who approach perfect.

2 Д ругояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво <изобличение на> съвестта за грехове.

For then would they not have ceased to be offered? For the worshipers, once purified, would have had no more consciousness of sins.

3 Н о в тия <жертви> всяка година става спомен за греховете.

But in those sacrifices there is a reminder of sins every year.

4 З ащото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

For it is not possible that the blood of bulls and goats could take away sins. Christ’s Death Fulfills God’s Will

5 З атова <Христос>, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

Therefore, when He came into the world, He said: “Sacrifice and offering You did not desire, But a body You have prepared for Me.

6 В сеизгаряния и <приноси> за грях не Ти са угодни.

In burnt offerings and sacrifices for sin You had no pleasure.

7 Т огава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -

Then I said, ‘Behold, I have come— In the volume of the book it is written of Me— To do Your will, O God.’”

8 К ато казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които <впрочем> се принасят според закона),

Previously saying, “Sacrifice and offering, burnt offerings, and offerings for sin You did not desire, nor had pleasure in them ” (which are offered according to the law),

9 п осле казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". <Ще каже>: Той отмахва първото, за да постанови второто.

then He said, “Behold, I have come to do Your will, O God.” He takes away the first that He may establish the second.

10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

By that will we have been sanctified through the offering of the body of Jesus Christ once for all. Christ’s Death Perfects the Sanctified

11 И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

And every priest stands ministering daily and offering repeatedly the same sacrifices, which can never take away sins.

12 н о Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

But this Man, after He had offered one sacrifice for sins forever, sat down at the right hand of God,

13 т а оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

from that time waiting till His enemies are made His footstool.

14 З ащото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

For by one offering He has perfected forever those who are being sanctified.

15 А и Светият Дух ни свидетелствува <за това;> защото след като е казал: -

But the Holy Spirit also witnesses to us; for after He had said before,

16 Е то заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", <прибавя:>

“This is the covenant that I will make with them after those days, says the L ord: I will put My laws into their hearts, and in their minds I will write them,”

17 " И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

then He adds, “Their sins and their lawless deeds I will remember no more.”

18 А гдето има прощение за тия неща, <там> вече няма принос за грях.

Now where there is remission of these, there is no longer an offering for sin. Hold Fast Your Confession

19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

Therefore, brethren, having boldness to enter the Holiest by the blood of Jesus,

20 п рез новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

by a new and living way which He consecrated for us, through the veil, that is, His flesh,

21 и <като имаме> велик Свещеник над Божия дом,

and having a High Priest over the house of God,

22 н ека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;

let us draw near with a true heart in full assurance of faith, having our hearts sprinkled from an evil conscience and our bodies washed with pure water.

23 н ека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

Let us hold fast the confession of our hope without wavering, for He who promised is faithful.

24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

And let us consider one another in order to stir up love and good works,

25 к ато не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

not forsaking the assembling of ourselves together, as is the manner of some, but exhorting one another, and so much the more as you see the Day approaching. The Just Live by Faith

26 З ащото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

For if we sin willfully after we have received the knowledge of the truth, there no longer remains a sacrifice for sins,

27 н о едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

but a certain fearful expectation of judgment, and fiery indignation which will devour the adversaries.

28 Н якой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при <думата> на двама или трима свидетели;

Anyone who has rejected Moses’ law dies without mercy on the testimony of two or three witnesses.

29 & lt;тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

Of how much worse punishment, do you suppose, will he be thought worthy who has trampled the Son of God underfoot, counted the blood of the covenant by which he was sanctified a common thing, and insulted the Spirit of grace?

30 З ащото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене <принадлежи> възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

For we know Him who said, “Vengeance is Mine, I will repay,” says the Lord. And again, “The L ord will judge His people.”

31 С трашно е да падне <човек> в ръцете на живия Бог.

It is a fearful thing to fall into the hands of the living God.

32 П рипомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

But recall the former days in which, after you were illuminated, you endured a great struggle with sufferings:

33 к ога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

partly while you were made a spectacle both by reproaches and tribulations, and partly while you became companions of those who were so treated;

34 З ащото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

for you had compassion on me in my chains, and joyfully accepted the plundering of your goods, knowing that you have a better and an enduring possession for yourselves in heaven.

35 И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

Therefore do not cast away your confidence, which has great reward.

36 З ащото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

For you have need of endurance, so that after you have done the will of God, you may receive the promise:

37 " Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

“For yet a little while, And He who is coming will come and will not tarry.

38 А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

Now the just shall live by faith; But if anyone draws back, My soul has no pleasure in him.”

39 Н ие, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.

But we are not of those who draw back to perdition, but of those who believe to the saving of the soul.