1 Р ече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам.

Then the Lord said to Moses, “Depart and go up from here, you and the people whom you have brought out of the land of Egypt, to the land of which I swore to Abraham, Isaac, and Jacob, saying, ‘To your descendants I will give it.’

2 И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

And I will send My Angel before you, and I will drive out the Canaanite and the Amorite and the Hittite and the Perizzite and the Hivite and the Jebusite.

3 & lt;и той ще ви заведе> в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.

Go up to a land flowing with milk and honey; for I will not go up in your midst, lest I consume you on the way, for you are a stiff-necked people.”

4 ( И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията.

And when the people heard this bad news, they mourned, and no one put on his ornaments.

5 З ащото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас.

For the Lord had said to Moses, “Say to the children of Israel, ‘You are a stiff-necked people. I could come up into your midst in one moment and consume you. Now therefore, take off your ornaments, that I may know what to do to you.’”

6 И тъй израилтяните махнаха украшенията си, <като се отдалечиха> от планината Хорив.

So the children of Israel stripped themselves of their ornaments by Mount Horeb. Moses Meets with the Lord

7 О ще Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.

Moses took his tent and pitched it outside the camp, far from the camp, and called it the tabernacle of meeting. And it came to pass that everyone who sought the Lord went out to the tabernacle of meeting which was outside the camp.

8 И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра.

So it was, whenever Moses went out to the tabernacle, that all the people rose, and each man stood at his tent door and watched Moses until he had gone into the tabernacle.

9 И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и <Господ> говореше с Моисея.

And it came to pass, when Moses entered the tabernacle, that the pillar of cloud descended and stood at the door of the tabernacle, and the Lord talked with Moses.

10 И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха.

All the people saw the pillar of cloud standing at the tabernacle door, and all the people rose and worshiped, each man in his tent door.

11 И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше <Моисей> в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).

So the Lord spoke to Moses face to face, as a man speaks to his friend. And he would return to the camp, but his servant Joshua the son of Nun, a young man, did not depart from the tabernacle. The Promise of God’s Presence

12 М оисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.

Then Moses said to the Lord, “See, You say to me, ‘Bring up this people.’ But You have not let me know whom You will send with me. Yet You have said, ‘I know you by name, and you have also found grace in My sight.’

13 С ега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.

Now therefore, I pray, if I have found grace in Your sight, show me now Your way, that I may know You and that I may find grace in Your sight. And consider that this nation is Your people.”

14 И <Господ> каза: Самият Аз ще вървя <с тебе>, и Аз ще те успокоя.

And He said, “My Presence will go with you, and I will give you rest.”

15 А < Моисей> му рече: Ако Ти не дойдеш <с мене>, не ни извеждай от тука.

Then he said to Him, “If Your Presence does not go with us, do not bring us up from here.

16 З ащото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.

For how then will it be known that Your people and I have found grace in Your sight, except You go with us? So we shall be separate, Your people and I, from all the people who are upon the face of the earth.”

17 И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.

So the Lord said to Moses, “I will also do this thing that you have spoken; for you have found grace in My sight, and I know you by name.”

18 Т огава рече <Моисей:> Покажи ми, моля, славата Си.

And he said, “Please, show me Your glory.”

19 А <Господ му> каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля.

Then He said, “I will make all My goodness pass before you, and I will proclaim the name of the Lord before you. I will be gracious to whom I will be gracious, and I will have compassion on whom I will have compassion.”

20 Р ече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.

But He said, “You cannot see My face; for no man shall see Me, and live.”

21 Р ече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата;

And the Lord said, “Here is a place by Me, and you shall stand on the rock.

22 и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина;

So it shall be, while My glory passes by, that I will put you in the cleft of the rock, and will cover you with My hand while I pass by.

23 п осле ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.

Then I will take away My hand, and you shall see My back; but My face shall not be seen.”