1 И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

Then He went out from there and came to His own country, and His disciples followed Him.

2 И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?

And when the Sabbath had come, He began to teach in the synagogue. And many hearing Him were astonished, saying, “Where did this Man get these things? And what wisdom is this which is given to Him, that such mighty works are performed by His hands!

3 Т оя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

Is this not the carpenter, the Son of Mary, and brother of James, Joses, Judas, and Simon? And are not His sisters here with us?” So they were offended at Him.

4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

But Jesus said to them, “A prophet is not without honor except in his own country, among his own relatives, and in his own house.”

5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

Now He could do no mighty work there, except that He laid His hands on a few sick people and healed them.

6 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

And He marveled because of their unbelief. Then He went about the villages in a circuit, teaching. Sending Out the Twelve

7 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

And He called the twelve to Himself, and began to send them out two by two, and gave them power over unclean spirits.

8 И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

He commanded them to take nothing for the journey except a staff—no bag, no bread, no copper in their money belts—

9 н о да се обуват със сандали: И<, рече Той>, не се обличайте с две дрехи.

but to wear sandals, and not to put on two tunics.

10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

Also He said to them, “In whatever place you enter a house, stay there till you depart from that place.

11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

And whoever will not receive you nor hear you, when you depart from there, shake off the dust under your feet as a testimony against them. Assuredly, I say to you, it will be more tolerable for Sodom and Gomorrah in the day of judgment than for that city!”

12 И те излязоха и проповядваха, че <човеците> трябва да се покаят.

So they went out and preached that people should repent.

13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

And they cast out many demons, and anointed with oil many who were sick, and healed them. John the Baptist Beheaded

14 И цяр Ирод чу за <Исуса>, (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.

Now King Herod heard of Him, for His name had become well known. And he said, “John the Baptist is risen from the dead, and therefore these powers are at work in him.”

15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от <старовременните> пророци.

Others said, “It is Elijah.” And others said, “It is the Prophet, or like one of the prophets.”

16 Н о Ирод, като чу за <Него>, рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

But when Herod heard, he said, “This is John, whom I beheaded; he has been raised from the dead!”

17 З ащото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.

For Herod himself had sent and laid hold of John, and bound him in prison for the sake of Herodias, his brother Philip’s wife; for he had married her.

18 З ащото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

Because John had said to Herod, “It is not lawful for you to have your brother’s wife.”

19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

Therefore Herodias held it against him and wanted to kill him, but she could not;

20 з ащото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

for Herod feared John, knowing that he was a just and holy man, and he protected him. And when he heard him, he did many things, and heard him gladly.

21 И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

Then an opportune day came when Herod on his birthday gave a feast for his nobles, the high officers, and the chief men of Galilee.

22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

And when Herodias’ daughter herself came in and danced, and pleased Herod and those who sat with him, the king said to the girl, “Ask me whatever you want, and I will give it to you.”

23 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам<, даже> до половината на царството ми.

He also swore to her, “Whatever you ask me, I will give you, up to half my kingdom.”

24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.

So she went out and said to her mother, “What shall I ask?” And she said, “The head of John the Baptist!”

25 И на часа <момичето> влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.

Immediately she came in with haste to the king and asked, saying, “I want you to give me at once the head of John the Baptist on a platter.”

26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

And the king was exceedingly sorry; yet, because of the oaths and because of those who sat with him, he did not want to refuse her.

27 И веднага царят прати един телохранител<, комуто> заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

Immediately the king sent an executioner and commanded his head to be brought. And he went and beheaded him in prison,

28 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

brought his head on a platter, and gave it to the girl; and the girl gave it to her mother.

29 И учениците му, като чуха <това> дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

When his disciples heard of it, they came and took away his corpse and laid it in a tomb. Feeding the Five Thousand

30 И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

Then the apostles gathered to Jesus and told Him all things, both what they had done and what they had taught.

31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

And He said to them, “Come aside by yourselves to a deserted place and rest a while.” For there were many coming and going, and they did not even have time to eat.

32 И отидоха с ладията на уединено място на саме.

So they departed to a deserted place in the boat by themselves.

33 А като отидоха< людете ги> видяха, и мнозина <ги> познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.

But the multitudes saw them departing, and many knew Him and ran there on foot from all the cities. They arrived before them and came together to Him.

34 И <Исус> като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

And Jesus, when He came out, saw a great multitude and was moved with compassion for them, because they were like sheep not having a shepherd. So He began to teach them many things.

35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

When the day was now far spent, His disciples came to Him and said, “This is a deserted place, and already the hour is late.

36 р азпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

Send them away, that they may go into the surrounding country and villages and buy themselves bread; for they have nothing to eat.”

37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?

But He answered and said to them, “You give them something to eat.” And they said to Him, “Shall we go and buy two hundred denarii worth of bread and give them something to eat?”

38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.

But He said to them, “How many loaves do you have? Go and see.” And when they found out they said, “Five, and two fish.”

39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

Then He commanded them to make them all sit down in groups on the green grass.

40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

So they sat down in ranks, in hundreds and in fifties.

41 И като взе петте хляба и двете риби, <Исус> погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

And when He had taken the five loaves and the two fish, He looked up to heaven, blessed and broke the loaves, and gave them to His disciples to set before them; and the two fish He divided among them all.

42 И всички ядоха и се наситиха.

So they all ate and were filled.

43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

And they took up twelve baskets full of fragments and of the fish.

44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

Now those who had eaten the loaves were about five thousand men. Jesus Walks on the Sea

45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди <Него> на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

Immediately He made His disciples get into the boat and go before Him to the other side, to Bethsaida, while He sent the multitude away.

46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

And when He had sent them away, He departed to the mountain to pray.

47 И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

Now when evening came, the boat was in the middle of the sea; and He was alone on the land.

48 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

Then He saw them straining at rowing, for the wind was against them. Now about the fourth watch of the night He came to them, walking on the sea, and would have passed them by.

49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

And when they saw Him walking on the sea, they supposed it was a ghost, and cried out;

50 з ащото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

for they all saw Him and were troubled. But immediately He talked with them and said to them, “Be of good cheer! It is I; do not be afraid.”

51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

Then He went up into the boat to them, and the wind ceased. And they were greatly amazed in themselves beyond measure, and marveled.

52 З ащото не бяха се вразумили от <чудото> с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

For they had not understood about the loaves, because their heart was hardened. Many Touch Him and Are Made Well

53 И като премина <езерото>, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

When they had crossed over, they came to the land of Gennesaret and anchored there.

54 И когато излязоха из ладията, веднага <хората> Го познаха;

And when they came out of the boat, immediately the people recognized Him,

55 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

ran through that whole surrounding region, and began to carry about on beds those who were sick to wherever they heard He was.

56 И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.

Wherever He entered, into villages, cities, or the country, they laid the sick in the marketplaces, and begged Him that they might just touch the hem of His garment. And as many as touched Him were made well.