1 С лед пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор <на име> Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павла.

Now after five days Ananias the high priest came down with the elders and a certain orator named Tertullus. These gave evidence to the governor against Paul.

2 И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие, и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя <наш> народ,

And when he was called upon, Tertullus began his accusation, saying: “Seeing that through you we enjoy great peace, and prosperity is being brought to this nation by your foresight,

3 т о ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.

we accept it always and in all places, most noble Felix, with all thankfulness.

4 Н о за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;

Nevertheless, not to be tedious to you any further, I beg you to hear, by your courtesy, a few words from us.

5 п онеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;

For we have found this man a plague, a creator of dissension among all the Jews throughout the world, and a ringleader of the sect of the Nazarenes.

6 к ойто се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;

He even tried to profane the temple, and we seized him, and wanted to judge him according to our law.

7 н о хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе].

But the commander Lysias came by and with great violence took him out of our hands,

8 А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

commanding his accusers to come to you. By examining him yourself you may ascertain all these things of which we accuse him.”

9 И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.

And the Jews also assented, maintaining that these things were so. The Defense Before Felix

10 А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

Then Paul, after the governor had nodded to him to speak, answered: “Inasmuch as I know that you have been for many years a judge of this nation, I do the more cheerfully answer for myself,

11 з ащото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.

because you may ascertain that it is no more than twelve days since I went up to Jerusalem to worship.

12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

And they neither found me in the temple disputing with anyone nor inciting the crowd, either in the synagogues or in the city.

13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

Nor can they prove the things of which they now accuse me.

14 Н о това ти изповядвам, че, според учението {Гръцки: Пътя.}, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,

But this I confess to you, that according to the Way which they call a sect, so I worship the God of my fathers, believing all things which are written in the Law and in the Prophets.

15 и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

I have hope in God, which they themselves also accept, that there will be a resurrection of the dead, both of the just and the unjust.

16 З атова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.

This being so, I myself always strive to have a conscience without offense toward God and men.

17 А след <изтичането на> много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.

“Now after many years I came to bring alms and offerings to my nation,

18 А когато ги <принасях>, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

in the midst of which some Jews from Asia found me purified in the temple, neither with a mob nor with tumult.

19 н о <имаше> някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да <ме> обвинят, ако имаха нещо против мене.

They ought to have been here before you to object if they had anything against me.

20 И ли тия сами нека кажат каква неправда са намерили <в мене>, когато застанах пред синедриона,

Or else let those who are here themselves say if they found any wrongdoing in me while I stood before the council,

21 о свен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: <Поради учението> за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

unless it is for this one statement which I cried out, standing among them, ‘Concerning the resurrection of the dead I am being judged by you this day.’” Felix Procrastinates

22 А Феликс, като познаваше доста добре това учение {Гръцки: Пътя.}, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.

But when Felix heard these things, having more accurate knowledge of the Way, he adjourned the proceedings and said, “When Lysias the commander comes down, I will make a decision on your case.”

23 И заповяда на стотника да вардят <Павла>, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.

So he commanded the centurion to keep Paul and to let him have liberty, and told him not to forbid any of his friends to provide for or visit him.

24 С лед няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да <повикат> Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.

And after some days, when Felix came with his wife Drusilla, who was Jewish, he sent for Paul and heard him concerning the faith in Christ.

25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

Now as he reasoned about righteousness, self-control, and the judgment to come, Felix was afraid and answered, “Go away for now; when I have a convenient time I will call for you.”

26 М ежду това той се надяваше, че ще получи пари от Павла, затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.

Meanwhile he also hoped that money would be given him by Paul, that he might release him. Therefore he sent for him more often and conversed with him.

27 Н о като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.

But after two years Porcius Festus succeeded Felix; and Felix, wanting to do the Jews a favor, left Paul bound.