1 Г оспод говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

And the Lord spoke to Moses in the plains of Moab by the Jordan across from Jericho, saying:

2 З аповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

“Command the children of Israel that they give the Levites cities to dwell in from the inheritance of their possession, and you shall also give the Levites common-land around the cities.

3 Г радовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

They shall have the cities to dwell in; and their common-land shall be for their cattle, for their herds, and for all their animals.

4 П асбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

The common-land of the cities which you will give the Levites shall extend from the wall of the city outward a thousand cubits all around.

5 Д а измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

And you shall measure outside the city on the east side two thousand cubits, on the south side two thousand cubits, on the west side two thousand cubits, and on the north side two thousand cubits. The city shall be in the middle. This shall belong to them as common-land for the cities.

6 И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.

“Now among the cities which you will give to the Levites you shall appoint six cities of refuge, to which a manslayer may flee. And to these you shall add forty-two cities.

7 В сичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; <дайте> ги заедно с пасбищата им.

So all the cities you will give to the Levites shall be forty-eight; these you shall give with their common-land.

8 И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото <градове> дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко <племе> да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

And the cities which you will give shall be from the possession of the children of Israel; from the larger tribe you shall give many, from the smaller you shall give few. Each shall give some of its cities to the Levites, in proportion to the inheritance that each receives.” Cities of Refuge

9 Г оспод говори още на Моисея казвайки:

Then the Lord spoke to Moses, saying,

10 Г овори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

“Speak to the children of Israel, and say to them: ‘When you cross the Jordan into the land of Canaan,

11 т огава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

then you shall appoint cities to be cities of refuge for you, that the manslayer who kills any person accidentally may flee there.

12 Т е да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.

They shall be cities of refuge for you from the avenger, that the manslayer may not die until he stands before the congregation in judgment.

13 О т градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.

And of the cities which you give, you shall have six cities of refuge.

14 Т ри града да дадете оттатък {На изток от.} Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.

You shall appoint three cities on this side of the Jordan, and three cities you shall appoint in the land of Canaan, which will be cities of refuge.

15 Т ия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.

These six cities shall be for refuge for the children of Israel, for the stranger, and for the sojourner among them, that anyone who kills a person accidentally may flee there.

16 А ко някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

‘But if he strikes him with an iron implement, so that he dies, he is a murderer; the murderer shall surely be put to death.

17 А ко го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

And if he strikes him with a stone in the hand, by which one could die, and he does die, he is a murderer; the murderer shall surely be put to death.

18 И ли ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

Or if he strikes him with a wooden hand weapon, by which one could die, and he does die, he is a murderer; the murderer shall surely be put to death.

19 М ъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

The avenger of blood himself shall put the murderer to death; when he meets him, he shall put him to death.

20 И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,

If he pushes him out of hatred or, while lying in wait, hurls something at him so that he dies,

21 и ли от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

or in enmity he strikes him with his hand so that he dies, the one who struck him shall surely be put to death. He is a murderer. The avenger of blood shall put the murderer to death when he meets him.

22 Н о ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,

‘However, if he pushes him suddenly without enmity, or throws anything at him without lying in wait,

23 и ли ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,

or uses a stone, by which a man could die, throwing it at him without seeing him, so that he dies, while he was not his enemy or seeking his harm,

24 т огава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;

then the congregation shall judge between the manslayer and the avenger of blood according to these judgments.

25 и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.

So the congregation shall deliver the manslayer from the hand of the avenger of blood, and the congregation shall return him to the city of refuge where he had fled, and he shall remain there until the death of the high priest who was anointed with the holy oil.

26 Н о ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,

But if the manslayer at any time goes outside the limits of the city of refuge where he fled,

27 и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;

and the avenger of blood finds him outside the limits of his city of refuge, and the avenger of blood kills the manslayer, he shall not be guilty of blood,

28 з ащото <убиецът> трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.

because he should have remained in his city of refuge until the death of the high priest. But after the death of the high priest the manslayer may return to the land of his possession.

29 Т ова да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

‘And these things shall be a statute of judgment to you throughout your generations in all your dwellings.

30 К ойто убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите {Еврейски: устата.} на свидетели: обаче не бива <само> един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.

Whoever kills a person, the murderer shall be put to death on the testimony of witnesses; but one witness is not sufficient testimony against a person for the death penalty.

31 Н ито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.

Moreover you shall take no ransom for the life of a murderer who is guilty of death, but he shall surely be put to death.

32 Д а не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.

And you shall take no ransom for him who has fled to his city of refuge, that he may return to dwell in the land before the death of the priest.

33 Т ака няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

So you shall not pollute the land where you are; for blood defiles the land, and no atonement can be made for the land, for the blood that is shed on it, except by the blood of him who shed it.

34 Н и един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.

Therefore do not defile the land which you inhabit, in the midst of which I dwell; for I the Lord dwell among the children of Israel.’”